Тасос, Лименас - "столицата" на остров Тасос, Гърция

Пристигаме на новото пристанище на Лименас, най-големия град и столица на острова. (На някои карти и пътеводители ще го видите и като Тасос или Тасос Таун на английски, тъй като по гръцка традиция имената на островите и техните столици обикновено съвпадат.) В тази част на града няма нищо интересно, затова се отправяме към старото пристанище, използвано днес единствено от рибарски лодки, корабчета за круизи и яхти. Крайбрежната алея е заета изцяло от ресторанти и барове, чиито „викачи” се надпреварват да привличат клиенти, нижейки възторжени оди колко е вкусна и прясна храната и колко са ниски цените. След първия, изрецитирал своята декламация, идва втори, този път от съседното заведение, и обяснява колко безочливо ни е излъгал неговият колега. И така до другия край на алеята. Някои от „викачите” и сервитьорите са българи, дошли тук да поработят през лятото, но дори и гърците са понаучили някоя и друга дума на български. Един ни посреща с въпрос „Само „Левски” или „Само ЦСКА?”, а симпатична гъркиня на средна възраст започва с „Има всичко - месо, риба...” и отговаря на всеки наш въпрос с „Има всичко - месо, риба“. Явно това са единствените български думи, които знае. Крайбрежните ресторанти в Лименас са от типа „капан за туристи” и цените в тях са най-високи, без това непременно да означава, че кухнята или обслужването са най-добрите Около старото пристанище, в което кротко се полюшват рибарски лодки, са наредени ниски дву- и триетажни къщи чиито партерни етажи са превърнати в таверни. Изключение прави най-старата от тези сгради, наричана Калогерико. Това е продълговата каменна постройка с варосана фасада и покрив, застлан с каменни плочи, която играе роля на изложбена зала и културен център на града.
Отвъд тази крайбрежна алея и успоредната на нея улица „18 октомври”, осеяна с безброй магазинчета за сувенири, мед, зехтин, сладко, плажни артикули, евтини бижута и прочие, между къщите, покрай улиците и дори в центъра на едно или друго площадче са пръснати руините на древен Тасос. Или поне това, което са успели да разкрият археолозите, защото под самите къщи и улици със сигурност има още много.
Ако кривнете встрани от утъпканите туристически маршрути на Лименас, ще откриете руините на древната агора, на храмовете на Зевс, Артемида, Посейдон, Дионисий, на олтарите на Хера, в качеството й на „закрилница на пристанищата” и на прочутия атлет от Античността Теагенис, на римските терми... Каквото по-ценно е открито при разкопките, ще го намерите изложено в археологическия музей в Лименас непосредствено до античната агора. С изключение на най-красивите Барелефи – тези на Аполон с нимфите и на Хермес с харитите (древногръцкия оригинал на римските грации), които се намират в Лувъра. Отбиете ли се в музея, непременно се спрете пред колосалната (висока 3,5 м) статуя на млад гол мъж, понесъл овен, (фигурата е недовършена, античният скулптор я зарязал заради пукнатина в мрамора до едното ухо), статуи на една от музите и на Афродита с делфин и Ерос, красивите амфори и плоски чинии, наречени пинакион, изящната глава на лъвица от слонова кост... Ако пък тръгнете по стръмните улички зад Калогерико и изкачите гористия хълм - разстоянието е не повече от 500 м - ще се озовете сред руините на античния амфитеатър, а в нозете ви ще се ширне невероятно красива панорама на залива на Лименас, пристанищата и крайбрежните улици.
Ако имате късмет, в подножието на хълма, под скалите на които някога се е намирал градският акропол, ще видите как се строи лодка по начин, останал непроменен в течение на стотици години. Хората, които я майсторят - двама или трима, никога повече - обикновено са от семейство, което прави лодки от поколения и тайните на занаята се предават от баща на син. Дъските и гредите идват от горите над Лименас, за да изваят линии, извивки и форми, които също не са променяни от векове. Дървесината е винаги сурова, местните майстори работят без чертежи, извиват дъските и оформят корпуса на око, а когато завършат някоя лодка, я освещават не с бутилка шампанско, а с кръв на петел. Единственият реверанс към модерните технологии, който правят, е използването на електрически триони, заменили ритмичното стържене на бичкията.
Пак в района на хълма с амфитеатъра в местността, наречена Ебреокастро, можем нагледно да проследим някои от най-важните етапи в историята на острова. Сред мрамор­ните колони, останали от античен храм, лежат руините на византийска базилика, а до тях се издига малката и спретната модерна черква „Агии Апостоли” („Св. Апостоли”).
Спускаме се обратно към старото пристанище, но вместо да се върнем по крайбрежната алея, свиваме по успоред ната „18 октомври”. Тя е пешеходна изпълнена от край до край с десетки магазинчета и любимо място за разходка и на местните, и на туристите, особено през летните вечери, когато захлади, а уличното осветление, малките прожектори и фенерите, монтирани пред всяка витрина и сергия, й придадат допълнително очарование.
Не пропускайте и нейната пресечка „Полигнотос Вагис”, също пешеходна и изпълнена цялата с таверни и узерии в традиционен стил. Уличката на ресторантите е изключително живописна и романтична. Под свод от преплетени храсти са опънати тенти, покрили почти цялата улица, под тях са подредени дървени маси и столове, озарени от отблясъка на фенери и свещи, по витрините са наредени сандъчета и саксии, които преливат от цветове, а във въздуха се носи дъхав аромат на жасмин и мушкато.
В никакъв случай не е за пренебрегване и изобилието от вкусни, приготвени по домашному гръцки специалитети - като започнем от по-традиционните като дзадзики, хориатики (гръцка салата) или сувлаки и стигнем до по-интригуващи опции от рода на кюфтенца от октопод например.

Крепостта на Кавала, Гръция

Кавала е вторият по големина град в Северна Гърция. Красивият град е разположен амфитеатрално около брега на морето, съчетавайки в себе си красива природа, богата и древна история и модерен начин на живот. Основна забележителност на Кавала е крепостта. Тя може да се види от почти всяка точка на града. От нея се откриват невероятни гледки към целия град и остров Тасос. Превърнала се в нещо като търговска марка на Кавала, крепостта Акрополис или както гърците още я наричат Кастро (крепостта) е свидетелство за хилядолетната история на града. Смята се, че първата крепостна стена била построена през V век пр. Хр., за да защити тогавашния град Неаполис. През вековете крепостта била възстановявана и разширявана няколко пъти. През V- век император Юстиниан укрепил града, за да го защити от варварските нашествия. Но след нашествието на норманите през ХІІ в., които завладели и опожарили Кавала, византийския император Андроник ІІІ Палеолог построява нова дълга защитна стена. През 1391 г. при завладяването на тогавашния византийски град Хрисуполис, неговият Акропол бива разрушен. Счита се, че голяма част от крепостта в днешния й вид е възстановена от турците през първата четвърт на ХV век върху основите на византийската крепост. Така всички епохи на историята са оставили своите следи върху крепостта. Изградена е от гранитен камък, мрамор и тухли. От главната порта се вижда разделението между външен и вътрешен двор чрез напречна стена. Във външния двор има една многоъгълна и две квадратни кули, както и модерен театър на открито, в който се провеждат музикални събития, театрални пиеси и различни празненства. Във вътрешния двор се намират арсеналът и складът за храна (който е превърнат в затвор през 18-ти век), офицерските помещения, както и цистерната. В стената между двата двора е интегрирана централната кръгла кула, която е служила за отбрана в миналото.От покрива на кулата се открива уникална гледка към град Кавала, Акведукта и морето.

Кавала, Гърция

Кавала е вторият по големина град в Северна Гърция. Красивият град е разположен амфитеатрално около брега на морето, съчетавайки в себе си красива природа, богата и древна история и модерен начин на живот. Градът е и най-важното пристанище в Източна Македония и Тракия. Интересен факт е, че Кавала е била цели 3 пъти в територията на България.
Околностите на Кавала са населени още от праисторическо време, като доказателство за това са откритите в източните покрайнини на града останки от древни заселници. Неаполис, който е бил колония на Тасос, възниква на полуострова на мястото на днешния стар град Панагия. Това място има огромно стратегическо и търговско значение, защото стои на пътя свързващ Македония и Тракия. Точната дата на създаване на града не е ясна, но повечето исторически източници твърдят, че това се е случило в средата на VII век пр.н.е. По това време заселниците на остров Тасос вдигат Неаполис като врата към богатите земи на север и златоносната планина Пангей. Доказателство за съществуване на независим град е, че около 500 пр.н.е. започват да се секат монети с лика на Горгоната. При нашествието на персите, Неаполис става член на Делоския морски съюз (известен също като Атински морски съюз) и дълго след това поддържа добри отношения с Атѝна.
Около 340 пр.н.е. Филип II Македонски покорява Тракия и о–в Тасос. Неаполис губи своята независимост и е присъединен към царството на Филип ІІ. Второто си име — Христополис — градът получава през VIII - IX век. По това време той вече е включен в границите на Източната Римска империя и се слави като най–силен град в областта. В 834 г. При хан Пресиян, след похода на кавхан Исбул, градът, заедно с Беломорието, е присъединен към България.
В края на XI век кръстоносците минават през Христополис и в 1197 г. градът попада в ръцете на ломбардите, а няколко години по–късно преминава във властта на франките. В XIII век градът вече носи името Морунец, а византийският писател Акрополит разказва, че районът на града и самият град са силно побългарени и това затруднява задържането на района под византийска власт. В XIV век Христополис играе важна роля в историята. Сърби и турци окупират Източна Македония и градът се явява една от последните Византийски крепости. През 1387 г. турците завземат града. В средата на 15 век градът е подложен на атаките на венецианците, които го завземат за около месец. Турците успяват да си го възвърнат след 20-дневна обсада. Христополис се появява отново на историческата сцена в началото на XVI век, когато и получава новото си име — Кавала. По това време градът търпи много чужди нападения, а единствената защита за населението е оградната стена около стария град Панагия. Стената вече не може да изпълнява защитните си функции и около 1530 г. започва обновлението на града. Тогава под ръководството на султан Сюлейман Великолепни са построени новата градска стена и днешният символ на града — акведуктът Камарес. През 1611 година корабите на херцога на Флоренция пристигат и се опитват да превземат Кавала, но не успяват и се оттеглят. През целия XVII век пиратските атаки продължават, но без сериозни последствия за града. През този период Кавала е много важно пристанище, чието значение непрекъснато расте. През XIX век отново започва преустройство на града, а гръцкото население започва да взема все по–голямо участие в икономиката на града. Периодът е белязан с посещенията на много учени и пътешественици. Християнски център на града е църквата „Света Богородица“, разположена и днес на най–високата му част. В края на века гръцкото общество в Кавала става по–силно от всякога. В техни ръце са пристанището, риболова и занаятите. Началото на XX век може да бъде наречено „златен век“ на Кавала. Изграждат се много болници, училища, общински и спортни сгради и съоръжения. 30–те и 40–те години се отличават с голям икономически растеж и града става център на тютюневото производство в цяла Източна Македония и Тракия. В града през 1912 година е открита българска болница. На 31 октомври 1912 г. в града влизат войските на българския Родопски отряд под командването на генерал Стилиян Ковачев. В града е отворено българско училище, когато комендант е Христо Чернопеев, а Михаил Чаков е околийски началник. Кавала остава в български ръце до Междусъюзническата война през лятото на 1913 година, когато в него влизат гръцки войски и според Букурещкия договор от 10 август 1913 г. Кавала е предаден на Гърция.

В хода на Първата световна война Българската армия през август 1916 година заема района на града и той остава под български контрол до Солунското примирие от 29 септември 1918 г. В 1941 Втора българска армия навлиза в Беломорието и заема областта. Кавала, стопанско и административно става водещ български град на крайбрежието на новоосвободената беломорска област. В него е главната база и щабът на Българския беломорски флот. Има и българска корабостроителница. След Деветосептемврийския преврат в 1944 година, българската армия се изтегля от областта

Benji Traveler: Крепостта на Кавала, Гръция

На стотина метра от пристанището и крайбрежната улица на Кавала се намира добре запазения акведукт на града. Той функционира до началото на 20-ти век, доставяйки вода на град Кавала през района на Суйол (воден път), а след това стои като историческа забележителност на града. Той е един от най-добре консервираните акведукти в Европа. Акведукта е известен с името Камарес, което означава Арките. Състои се от 60 арки с четири различни размери и максимална височина 25 м, наредени в два реда. Дължината му е 280 метра. Смята се, че е съществувал още от римско време. Реконструиран е около 1550 г. от Ибрахим паша, везир на султан Сюлейман Великолепни. В този период са извършени много инфраструктурни работи в Кавала, с цел реконструкция на града след унищожаването му през 1391 г. Акведукта е пренасял вода по открит канал от 6 км.

Църквата на Дева Мария
Храмът е разположен на полуострова, който носи нейното име Панагия, както и цялата околна махала, така наречения Стар град. Махалата в османско време е населена наполовина с християни. До 1864 година църквата, построена в XV век, е единственият християнски храм в града. Разрушена е в 1957 година, за да се построи нови голям храм, тъй като е нестабилна. Старата църква е била трикорабна базилика без купол, с дървен покрив, покрит с плочи. Източната част от покрива е била леко повдигната за покриване на таванското помещение. Храмът е бил вкопан с височина от около 20 и ширина 12 – 13 m. Новата църква е построена върху основите на старата. В архитектурно отношение новата църква е кръстовидна с купол. Камбанарията е от старата сграда и е интегриран в нартекса на новата. Във вътрешността има двапараклиса - „Свети Фанурий“ и „Свети Филотей Кавалиотис“. Стенописите са дело на Г. Карпотинис и са във византийски стил и като изпълнение и като иконографска програма. Три ценни икони от църквата са откраднати и след откриването им са предадени на Филипийската митрополия. В двора е издинат енорийски център. От женския манастир намирал се на това място в миналото, сега са оцелели камбанарията и някои икони от иконостаса.

Къщата на Мохамед Али е историческа постройка в Кавала. Къщата от XVIII век е роден дом на египетския владетел Мохамед Али паша и е превърната в музей. Къщата е построена в 1720 година от семейството на Мохамед Али. Красивата къща с традиционна архитектура се смята за собственост на египетската държава заедно с парцела от 330 m2. Състои се от партер и етаж. Разположена е така, че да има панорамна гледка от всички страни. От входа си гледа към пристанището на Кавала, а от другата страна към красивия залив. Има два входа. В южната част е селямлъкът, който включва жилищните и работните зони на мъжете, както и приемните за техните посетители. В северната част се намира харемът, който съдържа помещенията за жените и прислугата на домакинството, както и личната стая на пашата, стаята на евнусите, софата с повдигната платформа в южния ѝ край. На приземния етаж на двете части са събрани всички домакински дейности в къщата. По-конкретно, долният етаж включва конюшнята за големи животни, изба за съхранение на храна и кухнята.

Паметник на Мохамед Али паша Египетски
Когато се разхождате в стария град на Кавала и стигнете до края на полуострова, на който е разположен ще видите статуя на османски конник. Това е паметник на родения през 1769 година в Кавала основател на съвременен Египет. Династията, която той създава, продължава управлението си до 1952 година. Мохамед Али паша е етнически албанец, като под командването му са били неголяма група албански доброволци. През 1805 година е бил признат от султана за паша на Египет, което на практика означавало, че е независим владетел. Започнал мащабни реформи в Египет, като подобрил икономическото и културното развитие на региона. През 1811 години избил мамелюкските бейове, а след като реорганизирал армията по европейски образец превзел части от Судан и Арабия. Мохамед Али паша провел няколко успешни военни кампании против Османската империя, но под натиска на Великите сили бил принуден да се откаже от своите завоевания, като се признал за васал на Османската империя.