Земенски манастир „Св.Йоан Богослов”, България

Крепостта Землънград пазела стратегическия Земенски проход на р.Струма. По време на Втората българска държава тя била една от най-големите и важни крепости в западната част на държавата. В чертите на крепостта се намирал манастирът „Св. Йоан Богослов”, строен през 11 век с дарения на местния болярски род Кракра. Запазената и до днес църква много напомня по архитектура и начин на градеж на храмовете, които цар Симеон строил в Преслав след обявяването му за столица през 893г. Това дава основание на някои историци да твърдят, че манастирът е по-стар и бил създаден още през 9в. Църквата е построена от шуплест варовиков материал (бигор) и ма форма на куб със страна 9м. Ако се погледне от горе, прилича на кръст, вписан в квадрат. В центъра се издига купол, украсен с плитки ниши.

Църквата на манастира е ценна не само с оцелелите в нея стенописи от 11в, но и с уникалната си архитектура. Не е запазен иконостасът на църквата, затова може да се види олтарният камък в източната ниша. Подът е покрит с мозайка от различни по големина, форма и цвят мраморни и каменни късове. Говори се, че при строежа на храма всеки от местните жители донесъл по един камък, за да вгради нещо свое в църквата. Най-старият съхранен стенописен пласт е от 11в. От него са останали фрагменти в дясната абсида, представляващи изображения на св. Йоаким и св. Ана, св. Константин и св. Елена. Запазен е образът на св.Анна, майката на Богородица. Изключителен интерес представляват и добре запазените стенописи от 14в. На тях е изобразена уникалната сцена „Изковаването на гвоздеите за разпъването на Христос” – единствен по рода си средновековен стенопис на тази тема. В църквата има шест ктиторски портрета. Те са най-старите у нас след портретите на Калоян и Десислава от 13в. в Боянската църква. Запазени са портретите на ктиторите Деян Драгаш, жена му Доя и децата им, изписани на южната стена. Срещу тях е образът на св.Иван Рилски. Другите два ктиторски портрета са на феодалите Витомир и Стаю – на западната стена. В реализацията на много библейски сцени се срещат елементи както на източна и византийска, така и на ренесансова живопис. Изографисани са великите празници, Христовите страсти, образите на св. четиридесет мъченици. В най-долния пояс са изписани и едни от най-ранните образи на българските светци Иван Рилски и Йоаким Сарандапорски.

В дъното на храма все още стои автентичният олтар, изграден от монолитен каменен блок. Според някои, ако положиш лявата си ръка върху него и от сърце си пожелаеш нещо, то ще се сбъдне. Светлината огряваща от високото и тясно прозорче зад него му придават допълнителна мистичност. И хората се редят, полагат ръка и за миг затварят очи, мислейки за най-съкровените си мечти. Някои оставят монети. На стените на църквата Св. Йоан Богослов може да бъде видяна още една необичайна и уникалната сцена – Двойният Исус Христос и Причастието на апостолите, стоящи от двете страни на масата. Обикновено, Спасителят се изобразява поднасящ с едната си ръка вино, а с другата хляб. В този случай, единият Божи син подава хляба, а другият – виното. Това е едни от най-ценните и неповторими стенописи, изобразяващи последните дни на Иисус Христос. Неизвестният предшественик на Леонардо Да Винчи от нашите земи е видял библейския сюжет по различен начин. На него Христос е изобразен два пъти, с два образа - единият Христос дава хляба, с другият - разлива виното. "Двойният Христос" не може да бъде видян никъде другаде. Този различен прочит прави стенописа изключително ценен,

 според експерти. Много теории има за този двоен Христос. Едната е , че това е братът близнак на Исус - Тома Неверни. Изследователи на Библията смятат, че Исус е имал братя и сестри. Не са малко и тези, които твърдят, чеТома е не просто брат, а близнак на Христос. Друга теория е, че вторият Исус не е мъж, а любимата на Божия син - Мария Магдалена. Тя наравно с него раздава на учениците благата на вярата.

На входа на църквата е изписан образа на покровителя на храма Свети Йоан Богослов.

Интересно е, че манастирската обител е опустошавана и възстановявана няколко пъти, но църквата и стенописите оцеляват всеки път. Стенописите са изцяло запазени и до днес в архаично декоративен стил. Този тип стенописи са изключително рядко срещани из нашите ширини, а още по-изключителното е, че са дело на български майстори зографи. Има няколко легенди, които се предават от поколение на поколение, свързани с миналото на обителта, оцеляла повече от 10 века. Според някои изследователи, уникалната кубична архитектура на църквата се обуславя от култа на богомилите към това място. Легендата разказва, че те пазели знака на българина в него, като единствения символ, който може да обедини всички религии. Друга древна легенда пък разказва, че през Земен са минали и кръстоносците, които търсели храма на Соломон по писмените знаци върху стенописите. Каквито и легенди да се разказват за манастира, факт е, че мястото е доста уютно и спокойно, подходящо за разходка и определено си струва да се види архитектурно-историческите ценности на църквата в манастирския комплекс. С неповторимата си архитектура и стенопис, църквата "Св. Йоан Богослов" е ценно национално богатство, чието значение надхвърля пределите на страната ни. Църквата е разположена в двора на манастира, реставрирана някъде през 70-те години на миналия век и днес е отворена за посетители, които биха полюбопитствали за квадратната архитектура и разположението на постройката. Църквата е паметник на културата, на българската архитектура и на монументалната живопис и заема особено място в архитектурната ни история. Земенският манастир е обявен за национален музей и през 2004 година става филиал на Националния исторически музей

Жилищните крила са от последното възстановяване на манастира през 19в.

Деян Драгаш бил владетел на Велбъждкото деспотство, образувано вероятно около 1355г след смъртта на сръбския крал Стефан Душан. Смята се, че деспот Деян бил женен за сестрата на зар Иван Александър. След неговата смърт деспотството било управлявано от двамата му сина Константин Драгаш и Иван Драгаш, известни в исторята като Деяновци. Двамата владетели сериозно се противопоставили на османското нашествие на Балканите. През 1395г. Константин Драгаш загинал в битката при Ровине, в която обединени христянски войски се изправили срещу войските на султан Баязид. Смъртта му сложила край на съществуването на Велбъждкото деспотство.

Земенският манастир е сред най-ценните бижута на Средновековието, не само у нас, а и в Европа. Обявеният за паметник, под закрилата на ЮНЕСКО манастир, е един от малкото запазени средновековни християнски паметници на вярата по нашите земи. Истинската му ценност е в това, че той, никога не е бил разрушаван.

Старосел - Тракийският култов комплекс, България

Гробницата под Четиньова могила край село Старосел, (Община Хисаря) е най-голямата подобна структура в Тракия и региона, построена в средата на IV в. пр. Хр. за тракийски владетел, вероятно от семейството на Котис I. Тя е част, заедно с други гробници в околностите, от могилен некропол, разположен в южните склонове на Средна гора Тракийският култов комплекс край село Старосел е археологическа сензация със световна слава. Той е най-големият царски комплекс с мавзолей открит досега. Георги Китов се натъква на основния храм (от Vв пр. Хр.), който се намира на Четиньова могила. Две години по-късно бял свят вижда и единствената гробница-хероон с колонада, разположена на могилата Хоризонт. Разкопките не свършват дотук. Открити са общо 120 могили, а от тях само 22 са проучени Фасадата е от зеленикав вулканичен туф и през нея се влиза в правоъгълно помещение с полуцилиндричен свод, втората – еднокрила и след преминаването й се стига до същинската, кръгла камера с купол. Вратите на камерата има украса, която е била оцветена допълнително. Вътрешното помещение е огромна (диам. 4,80 м) кръгла куполна камера с полуколони и цветни орнаменти.

Изкачвайки се по парадното стълбище, се изправяме пред входа на светилището. Той е украсен с чудновати орнаменти, които са известни като "вълчи зъби". А каменните му блокове са захванати помежду си със железни скоби, залети с олово. Оттук попадаме в дълъг коридор, който ще ни отведе до величествен портал. Преминавайки в първата камера с правоъгълна форма, се озоваваме в главната част на гробницата. Тук се е намирал покойникът и в неговата чест са се изпълнявали тайни орфически ритуали, които са го извисили до боговете. Като стана дума за божествено, траките са били големи ценители на виното. Доказателство за това ще намираме от северната страна на храма. Там е вкопана скална елипсовидна вана за производство и съхранение на вино. При разкопките в нея са намерени цедилки и различни съдове за пиене. Само на няколко метра оттук има и каменен саркофаг. В него са открити златен пръстен с изображение на конник, както и сребърни предмети и бойни доспехи със стрели

На 30 м южно от куполната сграда, е открит „кенотаф“ – празен гроб, а около него в три отделни ями – отделни останки от човешко тяло и богати дарове – златен пръстен, съдове, конска амуниция, въоръжение. Орфическо погребение V – IV в. пр. Хр., Пейчова могила Съвсем близо до паркинга на храма има неестествено скално образувание, приличащо на олтар за жертвоприношения. Очевидно, мястото е било свещено в древността. Доказателство за това е и откритият в близост гроб на тракийски владетел, датиран към V – IV в. пр. Хр. По находките се съди, че на мястото е извършено орфическо погребение, тъй като тялото е разчленено на 3 части, положени на три места около свещената скала. В страни от нея е изградена гробна камера с двускатен покрив, наподобяваща храм. В нея са открити вещите на погребания – пълен комплект въоръжение (наколенници, ризница, позлатен нагръдник – яка, позлатен шлем, щит, меч, върхове на копия, лък с кожен колчан и стрели), два пълни комплекта сребърни украси за конска сбруя (повечето с изображения на животни), 4 сребърни и 4 бронзови съда, 3 амфори, глинени съдове (някои от тях с червенофигурни сцени и орнаменти), сребърна двойна брадва (лабрис) – символ на царската власт в древна Тракия. Лабрис е врязан и върху сребърна пластина с изображение на конник, който има наколенник и пие от ритон. Открит е и златен пръстен-печат с фигура на конник, пробождащ с копието си глиган. Винарната на обратната страна на Четиньова могила. В задната част на могилния насип е направено интересно откритие – зидана елипсовидна вана за вино с вместимост 6 тона, измазана с водоустойчив хоросан. В нея са намерени чаши, кани и цедилка. Тракийското вино е било гъсто и непочистено от гроздовите семки, поради което се е налагало да се прецежда. Безспорно, виното е заемало важна роля в тракийската религия и е служило като средство за единение с боговете. Присъствало е във всеки важен момент от живота на траките, както се вижда и от стенописите в Казанлъшката и Александровската гробница. Неслучайно, откритите тракийски съкровища включват предимно изящни амфори и ритони. Виното е използвано от жреците при извършването на различни религиозни ритуали и в мистериите изпълнявани в тракийските храмове. От древногръцките поети знаем, че тракийското вино е било високо ценено и извън пределите на Тракия, като според тях, само траките и някои митични същества го пиели неразредено (останалите народи, включително и древните гърци са го смесвали с вода). Смятало се, че това е сакрална напитка, която освобождава духа на човек и му помага да общува с боговете.

Най-впечатляващото на Четиньова могила край Старосел е размахът, с който е построен комплексът, включващ шест подмогилни храма. Целият некропол е ограден с гранитна стена, чиято дължина е 241 метра, а височината ѝ на места достига до 3,5 метра. Освен изпълнението на предпазни функции, стената символизира и отразява още един култ на траките – преклонението им пред Слънцето, което заедно с Майката Земя са двете им основни божества.

Ротердам, кубични къщи, мостове, модернизъм и университет, Rotterdam, Netherlands (Холандия)

Ротердам е вторият по големина град в Нидерландия, разположен в Южна Холандия, на един от ръкавите на река Маас. Голяма част от района около Ротердам е от усвоена земя отвъд дигите. Най-ниската точка в страната - 6,76 м под морското равнище, е точно на изток от Ротердам. Името му означава "дига на Рот“. Въпросната дига на р. Рот е построена през XIII в. Постепенно градът се разраства, но особено силен тласък получава през втората половина на XIX в. Тогава в пристанището на града започват да акостират все по-големи товарни кораби. През Втората световна война градът е напълно разрушен. За разлика от много други пострадали градове, Общинският съвет тук решава не да възстановява това, което е загубено, а да създаде една напълно нова и по-добра градска среда, един от най-модерните и архитектурно интересни градове в Европа. Ротердам е врата към света, не само защото e най-голямото пристанище в Европа и третото по големина в света - след Шанхай и Сингапур, но най-вече заради уникалната си футуристична архитектура, заради културния и икономическия прогрес, с които се характеризира, заради властващите там свобода и ред. Ротердам има различно излъчване и създава усещането, че си някъде другаде, а не в Холандия и в Европа. 

Посещавайки пристанището, препоръчвам да разгледате морският музей, основан от принц Хенри през 1874г., там са изложени лодки, фарове, военноморски машини от онова време и още хиляди други предмети, свързани с морето. 

Пазарната зала, Markthal - Един от най-популярните събирателни пунктове в Ротердам е внушителният Маркт, който е открит през 2014 година. Неговият извисен сводест таван е покрит с големи стенописи на зеленчуци, риба и други хранителни продукти, а самият пазар е калейдоскоп пресни и приготвени храни. Ще намерите бързи храни от всякакъв вид и ресторанти, предлагащи всичко от традиционните холандски любими Stroopwafels, до балканските храни, испански тапас и екзотични индонезийски ястия. Markthal е закрит пазар, уникален не само със своята форма, размер и интериор, но най-вече с комбинацията на жилищна сграда с пазар за прясна храна, с хранителни магазини, ресторанти, супермаркет и подземен паркинг. И това не се среща никъде другаде по света! Markthal е огромен пазар на приземния етаж под арка от апартаменти. Неговата форма, неговият колоритен интериор и височината превръщат Markthal в един уникален спектакъл. Съгласуваността, връзката на апартаментите с Markthal е изумителна! Стените и таванът на пазара са изрисувани с плодове, зеленчуци и цветя, а цялата доставка за пазара, магазините и ресторантите е под земята. Markthal е въплащение на урбанистичната идея за интегриране на жилищно и обществено здание, напълно нова концепция, хибрид между пазарната, търговската и жилищната площ. Сградата няма гръб - всички страни са достъпни или са витрини. Жителите могат да стигнат до апартаментите си през шест отделни входа, водещи до асансьора и двойни стълби - спирала. Всеки асансьор обслужва максимум четири апартамента, два от които са с прозорци към пазара и всички имат големи стъклени фасади в посока навън. Всеки апартамент разполага с открита тераса, а 24 мезонета на последния етаж имат - благодарение на формата на арка, много широка тераса на покрива. На пръв поглед сградата прилича на самолетен хангар.

В център на Coolsingel, главната улица на центъра на Ротердам, е Кметство (Stadhuis), сградата е построена между 1914 г. и 1920 г. в холандски възрожденски стил. Почти чудо е че се е спасила от унищожение при бомбардировките през Втората световна война. Самостоятелно не може да се направи обиколка на сградата, но може да се включиш в туристическа обиколка за която да се запишеш в туристическия офис.

Зад кметството, в оживения квартал Stadhuisplein, се помещава военен паметник, проектиран от Мари Андрисен. Другите акценти на Coolsingel включват Световен търговски център, висока сграда с фасада на зеленикаво-синьо стъкло и Bijenkorf (Универсален магазин "Beehive") (от Марсел Брайер, 1958 г.). Предницата Bijenkorf е 26-метровата скулптура, строителство (1957), от Наум Габо, френски скулптор с руски произход.

Мост "Еразъм" Масивното пристанище на Ротердам заема половината от територията на града с площ от 247 квадратни километра, голяма част от която е заета от Европорт, огромен комплекс, известен като Портал за Европа. В допълнение към безбройните масивни кораби ще видите миля след миля от кейовете и складовете, изградени да обслужват най-натовареното пристанище в света. Когато архитектурните иновации се срещат с най-съвременното инженерство, резултатът е този впечатляващ мост. Мостът Еразмусбруг е с дължина 802 метра и служи за свързване на северната и южната част на Ротердам, отваря се при преминаване на по-големи лодки и кораби. Преминаването му пеша е едно от най-представителните неща в Ротердам. Най -впечатляваща е мачтата, висока повече от 100 метра, чиято форма наподобява шия на лебед. Ето защо мостът е наричан “лебедът”, открит е през 1996 г, в чест на роденият там известен учен и философ Еразъм Ротердамски. 

Делфсхавен. Старият квартал Delfshaven, който, за разлика от голяма част от Ротердам, е оцелял след Втората световна война и до голяма степен е невредим. Той е почитан от холандците като родното място на адмирал Пит Хайн, герой от 16-и век от дългата война на страната срещу Испания. Той е в покрайнините, всъщност е бил независим град до 1886 г., но е един от районите, които най-много се ценят от жителите на Ротердам. Това е една от областите, които най-добре са устояли на атаките на войната. Друго историческо събитие е било събирането на всички поклонници, преминали Атлантическия океан до Америка през 1620 г., където откриват Плимут, Масачузетс. Това се е случило в църквата Pelgrimvaderskerk, която все още може да бъде посетена. 

Grote of Sint-Laurenskerk църква Св. Лорънс - Гроте на Синт-Лорсенскерк – е всичко което е останало от средновековните сгради на Ротердам, Гроте Керклейн - късната готическа църква датира от 15-ти век. Била е построена върху някога блатиста земя, през 1650 г. Била е тежко повредена при бомбардировките, но след това е напълно възстановена в края на войната. При влизането си в църквата ще видите красотата на светлия интериор - ефект, засилен от цветните стъкла на прозорците. Църквата е известна със своите три датски органа, най-големият от които стои на мраморна основа на вътрешната стена на кулата. Бронзовите врати на главния вход, на тема Война и мир, са от италианския художник Джакомо Манцу, а пред църквата е статуя на най-известния син на Ротердам, Еразъм.

De Rotterdam е още едно от архитектурните бижута на града и най-голямата сграда в Холандия благодарение на 160 000 квадратни метра, които съставляват трите огромни кули, свързани една с друга и които достигат 150 метра височина. Построена през 2013 г., тя е буквално вертикален град и всъщност е най-гъсто населеният район в страната. Както можете да видите, трите му кули (Западна кула, Средна кула и Източна кула) са подравнени неправилно, придавайки на сградата различни форми и перспективи, които ще се променят в зависимост от това откъде я гледаме. Друг аспект, който прави тази сграда наистина интересна, е нейната енергийна ефективност. De Rotterdam е устойчива сграда, способна да се самозахранва с енергия благодарение на своите слънчеви панели и вятърни турбини. А за охлаждане и отопление на сградата се използва водата от река Маас чрез иновативна система за канализация. Визията й е идеалната типичната пощенска картичка на града.

Бялата къща (Witte Huis)

Друго от архитектурните чудеса на Ротердам, което не можете да пропуснете, е „Бялата къща“. Модернистичната сграда е построена през 1898 г., с бяла фасада и богато украсени кули, има 10 етажа и е висока 43 метра, но се смята за първия европейски небостъргач. Тя е една от малкото, оцелели сгради при нападенията по време на войната.

 Кубичните къщи в Ротердам - живот сред ъгли. Това са серия от къщи с оригинален дизайн и структура. Те представляват любопитен феномен в архитектурния свят. Те са проектирани от архитекта Пиет Блум, който е известен със своите предизвикателните и оригинални проекти за жилищни сгради. 

Benji Traveler: Кубичните къщи, Ротердам

Университетът Еразъм. Университетът започва през 1913г, когато в резултат на частна инициатива, подкрепена от бизнес общността в Ротердам, в града е основано Холандсктото търговско училище. 

Benji Traveler: Ротердам, Университет Еразъм, Холандия

В близост до морския музей има "Алея на славата"