Плиска, Национален историко-археологически резерват "Плиска" - Руините, България

През 17 век на това място имало татарско селище, което носело името Абоба. През 1884 година тогавашният министър на просвещението на България, Константин Иречек, изказал предположението, че руините край селцето са най-вероятно останките на града, за който споменавали византийските хронисти. Да разреши загадката се заел друг чех, Карел Шкорпил, който публикувал своето становище, че именно там е била столицата на Аспарух, Крум, Омуртаг и Маламир. Това определило и интереса на директора на Археологическия институт в Цариград към Абоба. В разкопките от българска страна взели участие Васил Златарски и Карел Шкорпил. Много скоро последният открил двата най-значими паметника на това място - Тронната зала и Голямата базилика. Така, по безспорен начин било доказано, че именно там е била първата българска столица Плиска. Тук са съхранени едни от най-значимите паметници на Плисковско - Преславското образование. Градът е в развалини от ХVІІ в. Повечето камъни от крепостните стени и дворцовия комплекс са откраднати за изграждане на къщи в съвременното село Плиска и околните селища.

Типично за народ, идващ от степите, българите строят столицата си насред полето, което е обградено с височини, които са естествена преграда пред врага. Построени са три отбранителни пояса. Първият е дълбок земен ров с висок насип, който огражда Външния град. Вторият е направен от огромни каменни блокове, образуващи висока около 12 м крепостна стена, която на всяка стена има по 2 петоъгълни кули и порта, а главният вход е на източната крепостна стена. Третият пояс е тухлено укрепление, защитаващо цитаделата. Целият ограден от стени комплекс е разположен върху площ от 0,5 кв. км. Градът е бил гигантски за сревновековните мащаби - 23,3 кв. км. Дворецът на кан Крум е построен върху 500 кв. м и е сред най-забележителните паметници. Историците са открили и тайни изходи, през които аристокрацията и населението са можели да избягат от града по време на обсада. В двореца е имало водохранилище и просторни бани. С времето на управлението на кан Омуртаг (814 - 831) се свръзва второто разширяване на града. Той дозавършва крепостните стени, гради езически храмове и построява т. нар. Тронна зала. Във Вътрешния град най-добре запазената сграда е Големият дворец. Във Външния град са открити останки от жилища, работилници, квартални църкви и стопански сгради. На 1,3 км от източната порта на Вътрешния град се намира Голямата базилика - най-големият християнски храм в Югоизточна Европа от времето на покръстването на българския народ.

Според изследванията, строежът на Плиска започва в края на VІІ и началото на VІІІ в. Постройките били дървени и служели за жилищни или представителни нужди. Първоначалният дворцов комплекс на Плиска бил ограден с крепостна стена, а в полето около нея възникнали селища на обикновените хора. По-късно градът е опожарен от византийците, а на мястото на изпепеления дворец се появила голяма каменна сграда, известна като двореца на хан Крум. Покръстването на населението, започнало през 864 г. при княз Борис І , променя столицата. Езическите храмове се превръщат в християнски църкви и манастири. Строят се нови, сред които най-внушителна е Голямата базилика. От нея днес могат да се видят внушителни останки – доказателство за духовната мощ и мисия на владетеля по това време.
Музеят на града се намира в Национален историко-археологически резерват " Плиска" и съхранява откритите в старата столица оръжия, съдове, накити и други артефакти.

Останките на средновековния град, който е бил обкръжен със земен ров и вал, заемат площ около 23 кв. км: цитадела с мощни отбранителни стени, Голям дворец и Малък дворец, базилика, строена с каменни блокове. В Плиска са намерени множество останки на раннославянската и старобългарската култура.

Едно средновековно предание разказва как княз Борис стигнал до идеята за покръстването на българите. Владетелят поканил живописец от Византия да украси стените на двореца му с ловни сцени, които да внушават удивление и боязън. Художникът, който бил монах, изрисувал второто пришествие - как праведниците получават награда за своите страдания приживе, а грешниците са осъдени на чудовищни мъки в ада. След като видял картината, Борис бил обладан от такъв страх пред Бога,че приел божественото кръщение и заповядал народът му също да се покръсти.

Плиска, Голямата базилика, България

Голямата базилика в Плиска е най-големият християнски храм в Европа до XVII век, до завършването на папската базилика на Свети Петър във Ватикана през 1629 г. Храмът е и най-внушителният от християнските градежи в България след покръстването. Тази забележителна по своите размери черква е била издигната във Външния град на старата българска столица. В продължение на около 250 г. изпълнява функциите едновременно на катедрален храм и княжеска, епископска и манастирска църква, средище е на духовно-религиозния живот на столицата Плиска и ранно-средновековна България. Оградена и защитена е с висока над 4 м каменна стена със зъбери.Построена е от цар Борис I след приемането на християнството от българите. Предполага се, че именно тук през 886 г. са посрещнати учениците на Кирил и Методий и се полагат основите на първата славянска книжовна школа. Историографията обявява за първата каменна сграда в Европа Лондонския Тауър - дворецът на Вилхелм Завоевателя, вдигнат чак през 1066-1067 г. Почти два века преди това в първата българска столица е издигнат великолепен каменен катедрален храм, който буди възхищение с размерите си - 99м дължина и 29,5 м, ширина, което го прави най-големият християнски храм в Европа през Средните векове. Базиликата е с 20 м по-дълга от църквата „Св. София” в Истанбул (Константинопол), катедрален храм на Вселенската патриаршия и с 2,5 м - от базиликата „Свети Петър”, катедрален храм на Папството в Рим до ХVІІ век.

Монументалната сграда се състои от притвор (преддверие), главно помещение (наос) и двор с колонада (атрий). Постройката се издигала на два етажа. Повече от 500 кг тежи всеки от огромните мраморни блокове, изваяли величествената базилика. Два реда колони разделяли вътрешното пространство на три кораба. Средният кораб бил по-висок от страничните и имал два реда прозорци, през които дневната светлина обилно осветявала вътрешността на храма.От южната страна на базиликата била долепена пристройка, предназначена за кръщенета, където покръствали новородени и езичници. До нея имало аязмо - свещен кладенец, разположен точно в центъра на мартириума. Лековитата му вода била позната още на траките. Кладенецът действал до XIX в., когато бил затрупан от мюсюлманите. Съществува хипотеза, че княз Борис I е покръстен именно край този свещен кладенец с живата вода от него.

Княз Борис I създава грандиозния комплекс като част от амбицията си да превърне Плиска в трети център на тогавашния християнски свят. Ситуира го извън стените на Вътрешния град, за да бъде лесно достъпен от всички страни за големи групи хора, които не са имали привилегията да влизат вътре в крепостта. Църковните обреди в катедралата се изпълнявали от архиепископа, на големи празници в тях участвал и българският владетел. През 870 г. след като Вселенският събор в Константинопол признава българската архиепископия за автокефална, архиепископ Николай Хераклейски решава да довърши Голямата базилика и изгражда архиепископска резиденция с хипокауст (парно отопление) и дворец. Строежът приключва през 875 г. и запечатва величието на един въздействащ монументален храм в средновековна Югоизточна Европа.
Съществуват много легенди и предания за изграждането на голямата базилика. Според една от тях зданието е построено първоначално за мавзолей на българските ханове. След покръстването е направен опит тя да бъде превърната в катедрала, но конструкцията не издържа тези преустройства, което налага цялостното събаряне на сградата. Тази хипотеза се подкрепя от факта, че дотогава не е бил откриван мавзолей на български хан и няма никакви данни за погребален ритуал на владетелите, което е трудно обяснимо при наличието на толкова запазени паметници от този период.
От изследваните части на Голямата базилика се вижда, че архиепископската резиденция се разполага в дворовете на север и на юг от храма, като в северния двор е проучен жилищен дворец, а на запад от него – баня с хипокауст. На юг от базиликата е проучена триделна сграда, в която са се помещавали дидаскалейон (училище) и скрипторий. Дидаскалейонът е доказателство, че освен богослужебните книги в комплекса са се изучавали право, архитектура и строителство. Целият комплекс от сгради се нарича Архиепископия и заема площ от около 27 000 кв.м.
Към църквата имало голям манастир. Тук вероятно са работили и приетите през 886 г. от цар Борис I ученици на Кирил и Методий, положили началото на Плисковско-Преславската книжовна школа на старобългарски език. Тук се намирали и дворецът на българския епископ, манастирското училище, килиите на монасите, трапезария и две бани, огромен двор с кладенец в средата. Некропол с гробове на членове на монашеското братство е изследван в двора на югозапад от базиликата, а светски некропол с гробове на аристократи е намерен пред аспидите на базиликата. Манастирските помещения обхващат двора на север от резиденцията. Централно място заемат кухнята и трапезарията. В източното крило на двора е открита двуетажна сграда с 10 еднакви помещения-килии, в които живели монасите. В средата на двора е големият манастирски кладенец, а в съседство с него – втората баня, която е била с хипокауст и кръстокуполна конструкция.
Много тържествено е бил оформен главният вход на църквата в западния край на атриума. Дебелите основи подсказват, че пред западната фасада се е издавало масивно, почти квадратно по план тяло, което напомня кула. Приземието е представлявало дълбок проход, през който се е влизало в обширния двор. За разлика от традиционните атриуми на базиликите от ранно-християнската епоха в двора пред базиликата не е имало кладенец или каменна чаша (фиала). Кладенец е имало в южния кораб на самата църква, останал от съществувалия по-рано езически храм. Голямата базилика е била пряко свързана с дворцовия център. Между източната порта на Вътрешния град и западния – главния вход на базиликата бил прокаран прав път, застлан с грамадни неправилни каменни блокове. По него са минавали представителите на ханския – княжеския двор и самият владетел, когато е трябвало да отива и да се връща от Голямата базилика.
Историята на Голямата базилика и на свещеното аязмо, вградено в нея като основен елемент, е свързана с името на един личност, дарена с възрожденски дух и страстта на откривател. Той се ражда като чех през 1859 година, но умира като българин през 1944 - Карел Шкорпил, музеен деец, академик на БАН, откривателят на древната ни столица Плиска. Прекарал по-голямата част от живота си в България заедно с брат си Херман, Карел Шкорпил е погребан в старопрестолната столица, за която днес знаем благодарение на него.
Днес тече реставрация, която цели да пресъздаде оригиналният вид на базиликата, такава каквато се предполага, че е изглеждала. Реставрацията се извършва с бял камък от кариера край Мездра и автентични каменни блокове намерени в района на стария град Плиска.