Translate

вторник, 7 декември 2010 г.

Хаарлем – скритото бижу на Европа, Холандия

Хаарлем е разположен е на 20 km западно от Амстердам, на река Спаарне.Споменава се за пръв път през X век, а през XII век е вече укрепен град с резиденция на графовете на Нидерландия. През 1245 г. получава харта, която му е отнета през 1492 г., след като известно време е под контрола на въстанали селяни от Северна Холандия. През 1572 г., по време на Осемдесетгодишната война, Харлем е обсаждан в продължение на седем месеца от испанците, които избиват много от жителите му след превземането. След като през 1577 г. е превзет отново от нидерландските сили, начело с Вилхелм Орански, през XVII век градът преживява своя разцвет. Там се заселват много френски хугеноти и той се превръща във важен стопански и културен център. През XVII век традиционните производства на Харлем (вълнен текстил и бира) са заменени от пренесените от хугенотите производства на коприна, дантели и дамаски. През XVIII век икономиката на града запада, но в края на XIX век отново е в подем с развитието на печатарството, корабостроенето, обработката на какао и шоколад и производството на машини, химикали и текстил. От XVII век в околностите на града се развива интензивното производство на цветя, а и днес луковиците са важен експортен продукт.

Харлем има богата история, датираща от предсредновековието, тъй като се намира върху тънка ивица земя над морското равнище, известна като strandwal (плажно било), което свързва Лайден с Алкмаар. Хората на тази тясна ивица земя се борят срещу водите на Северно море от запад и водите на IJ и езерото Харлем от изток. Харлем забогатява с приходи от пътни такси, които събира от кораби и пътници, движещи се по този натоварен маршрут север-юг. Тъй като корабоплаването става все по-важно от икономическа гледна точка, Амстердам става главният холандски град на Северна Холандия по време на холандския Златен век. Halfweg се превръща в предградие на Амстердам, а Харлем се превръща в тиха общност и поради тази причина Харлем все още има много от централните си средновековни сгради непокътнати. Днес много от тях са в регистъра на холандското наследство, известни като Rijksmonuments. Повечето са в стария център на града.

Градът претърпя голям пожар през нощта от 22 срещу 23 октомври 1576 г. Огънят започва в пивоварната het Ankertje, близо до кантарите на Spaarne, която е била използвана от наемниците като място за охрана. Докато се топлели на огън, всичко излязло извън контрол. Огънят бил забелязан от фермери, които са плавали с корабите си по реката. Войниците обаче отказали всякаква помощ, като казали, че сами ще гасят огъня. Но те не се справили и огънят унищожил почти 500 сгради, сред които църквата St-Gangolf и болницата St-Elisabeth. Повечето от наемниците по-късно били арестувани, а един от тях е обесен на Grote Markt пред голяма публика. Картите от тази епоха ясно показват щетите, нанесени от пожара: широка ивица през града е унищожена. Комбинираният резултат от обсадата и пожара бил, че около една трета от града бил унищожен.

След падането на Антверпен много художници и занаятчии мигрирали в Харлем и получили поръчки от съвета на Харлем да украсят кметството. Поръчаните картини имали за цел да покажат славната история на Харлем, както и славните продукти на Харлем. Културният живот на Харлем просперирал с художници като Франс Халс и Якоб ван Руисдал, архитектът Ливен де Кей и Ян Стеен, които създали много картини в Харлем. Съветниците от Харлем станали доста креативни в своята пропаганда, популяризирайки своя град. На Grote Markt, централния пазарен площад, има статуя на Laurens Janszoon Coster, за когото се твърди, че е изобретателят на печатарската преса. Това е втората и по-голяма негова статуя на площада. Оригиналът стои зад кметството в малката градина, известна като Hortus (където днес се намира училището Stedelijk Gymnasium). Повечето учени са съгласни, че оскъдните доказателства изглежда сочат Йохан Гутенберг като първия европейски изобретател на печатарската преса, но децата в Харлем са били обучавани за Лау, както е известен, през 20 век. Тази легенда обаче служила добре на печатниците в Харлем и вероятно поради тази причина най-забележителните холандски исторически книги от периода на холандския Златен век са публикувани в Харлем.

Производството на бира било много важна индустрия в Харлем. До 16 век водата за бирата се вземала от каналите в града. Чрез Spaarne и IJ те са били свързани с морска вода. Водата в каналите обаче ставала все по-замърсена и вече не ставала за варене на бира. Място на 1,5 км югозападно от града било използвано за прясна вода. Качеството на тази вода обаче също не било достатъчно добро. От 17-ти век се е използвал канал (Santvaert) за транспортиране на вода от дюните до града. Водата се транспортирала в бъчви на кораби. Мястото, където е взимана водата, се нарича Brouwerskolkje, а каналът до там все още съществува и сега се нарича Каналът на пивоварите (Brouwersvaart). Харлем бил основен производител на бира в Холандия. По-голямата част от произведената бира се консумирала в Северна Холандия. По време на испанската обсада в града имало около 50 пивоварни компании; докато 45 години по-късно през 1620 г. градът наброява около сто пивоварни. През 1657 г. имало друга епидемия от Черната смърт, която взела много жертви през шестте месеца, в които опустошила града. От края на 17 век икономическата ситуация в града се влошава за дълго време. През 1752 г. остават само седем пивоварни за бира, а през 1820 г. в града вече няма регистрирани пивоварни. През 90-те години на миналия век Stichting Haarlems Biergenootschap възражда някои от старите рецепти под новата марка бира Jopen, която се предлага на пазара като „Haarlem bier“. През 2010 г. Jopen отворя пивоварна в бивша църква в центъра на Харлем, наречена Jopenkerk. През 2012 г. Харлем придобива нова местна пивоварна с Uiltje Bar в Zijlstraat, която е специализирана в крафт бири.

От 30-те години на 16-ти век до наши дни Харлем е бил основен търговски център за лалета и е бил в епицентъра на манията по лалетата, когато за луковици на лалета се плащали скандални цени. От времето, когато каналът Leiden-Haarlem Leidsevaart е открит през 1656 г., става популярно да се пътува от Ротердам до Амстердам с пътнически кораб. Каналите били изкопани само за обслужване на пътници и били удобни, макар и бавни. Харлем е бил важна спирка за пътниците от последната половина на 17-ти век и през 18-ти век до изграждането на първите железопътни линии по маршрутите на бивши пътнически канали. Тъй като Харлем бавно се разширявал на юг, така се развивали и полетата с луковици и дори днес през пролетта пътуващите с влак между Ротердам и Амстердам могат да се насладят на красиво цъфтящи полета с луковици на участъка между Лайден и Харлем.

През септември 1839 г. е открита железопътната линия Амстердам-Хаарлем, първата част от най-старата железопътна линия в Холандия, свързваща Амстердам и Ротердам до 1847 г. Първата гара в Харлем, с много скромни размери и построена от дърво, се намираше на Oude Weg близо до известната Западна порта извън града. Още от самото начало железницата в Холандия стана много популярна, като напълно измести вътрешния воден транспорт, движещ се по канали. Не е изненадващо, че гарата в Oude Weg се оказа твърде малка и не можеше да се справи с големия пътникопоток и затова беше взето решение за изграждане на нова гара в северната част на града, където всъщност Днес се намира централната гара на Харлем. Новата гара е построена още през 1842 г., а през 1844 г. в Oude Weg е открита железопътна работилница, която с течение на времето става една от най-големите в Холандия. Внушителната сграда на жп гара Харлем в стил ар нуво, която виждате днес, е построена между 1906 и 1908 г. от холандския архитект Дирк Маргадант. Днес тази гара е единствената гара в Холандия, построена в стил сецесион и една от най-интересните сгради в Харлем (сградата на гарата в Харлем има статут на национален паметник).

През 2004 г. някои сцени за филма на Стивън Содърбърг "Дванадесетте на Оушън" бяха заснети на гарата в Харлем, а през 2005 г. тук бяха заснети сцени за Черната книга на Пол Верховен.







Grote Markt е невероятно атмосферно място, където животът винаги кипи. Както и преди много години, тук се провеждат пазарни дни (обикновено в понеделник и събота), както и различни фестивали, концерти и други културни събития. А по периметъра на площада са заобиколени от известните забележителности на Харлем - църквата Св. Баво, чиято впечатляваща 80-метрова камбанария се вижда от почти всяка точка на града, кметството, построено на мястото на резиденцията на холандските графове, изгоряла при пожар през 14-ти век, Къщата на градската гвардия, която е една от най-старите сгради в Харлем и така наречените Meat Rows, проектирани от талантливия градски архитект Ливен де Кей, които днес са дом на колекцията от модерни картини на музея Франс Халс и Археологическия музей на Харлем. На площада ще видите и паметник на известния родом от Харлем - известният холандски печатар Laurens Janszoon Coster, който, както смятат някои изследователи, е изобретил метода за печат с помощта на "подвижни" букви преди Йоханес Гутенберг.

Grote Kerk или St.-Bavokerk - Разположената на Grote Markt, църквата Св. Баво с право се счита за една от най-интересните и впечатляващи сгради в холандския град Харлем, а също така е важен исторически и архитектурен паметник и е включена в „100-те най-добри холандски обекта на наследство .”
Къщата на градската стража е една от най-старите сгради, както и важен исторически и архитектурен паметник в холандския град Харлем. Сградата се намира на централния площад на града Гроте Маркт и е една от най-известните местни забележителности. Къщата на градската охрана на Хаарлем е построена около 1250 г. и е използвана през първите години като резиденция на графа по време на посещенията на графа в Кенемерланд (исторически регион в Холандия), а след това сградата става дом на кметството на Харлем и изпълнява тази функция до втората половина на 14 век. След като новото кметство е построено, сградата се превръща в жилищна сграда, в която живеят видни жители на Харлем, въпреки че все още понякога се използва за срещи на градския съвет по време на посещенията на графа на Холанд в Харлем. По това време на приземния етаж на къщата се редуват печатница, смесен магазин и бирени изби. Около средата на 17 век е извършена мащабна реконструкция на сградата, като каменната зидария от 13 век е запазена само частично, а фасадата на сградата, която виждаме днес, датира от същия период. През май 1775 г. сградата е официално закупена от градските власти на Харлем и започва да се използва като щаб на градската охрана (всъщност така сградата в крайна сметка получава името си), както и като временен затвор за Харлем . Мястото за щаба беше избрано доста добре, тъй като точно срещу сградата от другата страна на пътя беше църквата Св. Баво, в чийто огромен шпил имаше наблюдателен пункт, от който беше възможно бързо да се информират разположените охранители на Харлем на балкона на сградата на градската стража за пожари или различни безредици в града. Сградата е била използвана като „къща на градската стража“ до 1919 г., след което Историческата асоциация на Харлем се установява тук.

Кметството на Харлем е построено през втората половина на 14 век на мястото на старата резиденция на графовете на Холандия, която е почти напълно унищожена в резултат на опустошителните пожари от 1347 и 1351 г., която обаче не е изненадващо, тъй като къщата на графа, както повечето сгради в Харлем в онези дни, беше построена от дърво. От построяването си през 1370 г. кметството на Харлем е претърпяло редица драматични промени. Така през 1465-1468 г. кулата е завършена, въпреки че е разрушена през 1772 г., но възстановена през 1913 г. И през първата половина на 17-ти век е издигнато ново крило в стила на холандския ренесанс, проектирано от талантливия градски архитект Ливен де Кей, а фасадата на сградата е украсена в стила на класицизма (какъвто е оригиналът сградата изглеждаше така, както днес може да се види в картината на майстора Беларт). Първоначално само част от кметството беше дом на кметството на Харлем, а част принадлежеше на манастира на доминиканския орден. След Реформацията обаче сградата изцяло става собственост на градските власти. Известно време музеят на Франс Халс и обществената библиотека в Харлем се намираха в сградата на кметството. След като се полюбувате на кметството на Харлем, което, разбира се, украсява главния площад на града, определено трябва да разгледате самата сграда, където ще намерите много красиви картини и различни предмети, свързани с историята на Харлем (някои от те са част от оригиналния интериор на кметството). Една от най-известните и интересни картини, които можете да видите тук, е може би „Легендата за щита на Харлем“ - дело на известния холандски художник, представител на Златния век на Холандия, Питер Франс де Гребер.

Сред многото атракции на холандския град Харлем, прочутият закрит пазар, разположен в самото сърце на Харлем на Гроте Маркт, несъмнено заслужава специално внимание, построен специално за продажба на прясно месо в началото на 17 век и известен като пазара за месо. Малък покрит пазар за продажба на прясно месо е съществувал близо до Grote Markt на кръстовището на Spekstraat и Warmoesstraat от 1386 г., но към края на 16 век той е станал твърде малък, за да отговори на нуждите на бързо разрастващия се град и градските власти решиха да построят нова, по-просторна сграда. Специално за изграждането на нов пазар през 1601 г. кметството закупува няколко частни къщи на Grote Markt и ги събаря. Проектът на сградата в така наречения холандски ренесансов стил, популярен по това време, е разработен от известния холандски архитект Ливен де Кей и струва на града чиста сума. По време на строителството са използвани само най-добрите и съответно най-скъпите материали. Откриването на пазара за месо се състоя през ноември 1604 г. и до 1840 г. това беше единственото място в Харлем, където официално беше разрешено да се продава прясно месо. През 1840 г. в сградата на бившия пазар са оборудвани складове за военния гарнизон, разположен в Харлм, а през 1885 г. тук се намират държавният архив и след това градската библиотека. По време на Втората световна война и няколко години след нейния край в сградата се помещава служба за раздаване на карти за храна и дефицитни стоки, след което градският съвет на Харлем решава тази историческа сграда да се използва за изложби. Днес Meat Rows of Haarlem е част от изложбения комплекс, известен като „De Hallen Haarlem“, а за миналото му напомнят само скулптурите на глави на бикове, украсяващи фасадата на сградата. На горните етажи се помещава колекцията от съвременно изкуство на музея на Франс Халс, а приземният етаж е зает от изложбата на Археологическия музей.




Кметството на Харлем





пазара за месо





пазара за месо























Къщата на градската стража







понеделник, 6 декември 2010 г.

Хаарлем, Базиликата Grote Kerk , Холандия

Grote Kerk или St.-Bavokerk - Разположена на Grote Markt, църквата Св. Баво с право се счита за една от най-интересните и впечатляващи сгради в холандския град Харлем, а също така е важен исторически и архитектурен паметник и е включена в „100-те най-добри холандски обекта на наследство .” Построена първоначално като енорийска църква за католици, през 1559 г. тя става католическа катедрала в Хаарлем, а по-малко от 20 години по-късно, по време на Реформацията, е конфискувана от католическата общност в полза на протестантите, чиято собственост е оттогава. Предполага се, че малка енорийска църква на Grote Markt е съществувала още през 9 век, но първото споменаване на църквата Св. Баво като доста голяма сграда в романски стил с внушителна камбанария, която е била използвана като наблюдателна кула от Пожарникарите от Хаарлем, датира от 1245 г. Тази сграда обаче е силно повредена от пожари през 14 век. Елегантната сграда в готически стил, която виждаме днес, и нейната внушителна, почти 80-метрова камбанария, която се вижда от почти всяка точка на града, са построени през 1370-1520 г. Например, хорът е построен през 1370-1400 г., а трансептът и корабът са построени през 15 век на няколко етапа. Оригиналната каменна кула е издигната в началото на 16 век, но се оказва твърде тежка за носещи опори и до 1520 г. е заменена с дървена, покрита с олово конструкция. От съображения за безопасност тук също са изоставени каменните сводове (в църквата "Св. Баво" корабът и хорът имат оребрен свод от кедрово дърво). По време на Реформацията интериорът на църквата Св. Баво претърпява драматични промени, тъй като протестантите не са толерантни към религиозните изображения и като цяло не одобряват доста луксозния дизайн на католическите църкви. Няколко века по-късно, главно благодарение на картини на местни художници от онова време, оригиналният интериор на църквата е възстановен, но само частично. 
До 1831 г. погребенията се извършват в църквата "Св. Баво", като правило, на известни и влиятелни жители на Хаарлем. Тук ще намерите и гроба на Франс Халс, един от изключителните художници на холандския Златен век.
 Основната гордост на църквата Св. Баво е нейният прочут орган, създаден през 1735-1738 г. от талантливия немски майстор Кристиан Мюлер. Мазилката и позлатата са дело на холандеца Ян ван Логтерен. След завършването си той е най-големият орган в света с 60 гласа и 32-футови педали. Много известни музиканти са свирили на този зашеметяващ инструмент, включително Менделсон, Хендел и Моцарт, когато е бил само на десет години.
 Органът е модифициран няколко пъти през 19-ти и 20-ти век и най-драстично променен при реновирането от Маркусен между 1959 и 1961 г. По-нататъшна работа по озвучаването е предприета между 1987 и 2000 г. Днес в църквата редовно се провеждат концерти и през цялата година се организират специални часове, така че публиката да може да ходи безплатно, за да слуша този прочут орган в действие . Местна история разказва, че басът на органа бил толкова нисък, че хоросанът започнал да се чупи.
През 1429 г. камбаните от бившата енорийска църква, са били окачени в голяма дървена камбанария зад хора близо до църквата. Тя е разрушена през 1804 г., като за да се укрепят финансите на градския съвет камбаните са продадени. През 1918 г. по-малка желязна реплика е построена на същото място от фирмата Joh. Enschede, където са отпечатани заготовките за гулдените. Днес кулата Haarlem Grote Kerk е снабдена с голяма камбана от 1503 г., наречена Roeland и има тегло ок. 4900 кг Тази най-голяма камбана в кулата бие всеки час. През 1662 г. Франсоа Хемони от Амстердам прави карильон от 33 камбани, по-късно той е увеличен от брат му Питер Хемони до 35 камбани. През 1968 г. 25 камбани са преработени и е разширен до концертен карильон от 47 камбани. Карильонът е настроен в средна тоналност. След тази реставрация старите 25 камбани от Hemony висят в кулата на Bakenesserkerk също в Харлем. През 2010 г. карилонът Grote Kerk е преработен, за да подобри способността за свирене. Градският карильоньор свири на камбаните всяка седмица в пазарните дни, а във вторник през лятото има концерт точно преди седмичния органен концерт, свирен често от гостуващи изпълнители. Градският карилоньор също поставя отново щифтовете на барабана два пъти годишно. Барабанът свири, за да обяви началото на часа и всички останали четвърти от часа. В Харлем също има много кратка мелодия на всеки седем минути и половина. Така че барабанът бие осем пъти на час. Според местната легенда, известна като Wapenvermeerdering или „Легендата за хаарлемския щит“, двете горни камбани в кулата са взети от Дамиет по време на Петия кръстоносен поход от рицарите от Харлем и са поставени в кулата. В действителност те са подарък от Йоханес Диркс, майстор на камбани от Алст, на Николаас ван Нювланд, епископ на Харлем, през 1562 г. Оттогава двете камбани биели всяка вечер между 21:00 и 21:30 часа , за да дадат знак за затваряне на градските порти. През 1732 г. камбаните са преработени и монтирани от Ян Алберт де Граве, камбанолеяр от Амстердам. Тъй като Харлем вече не е ограден град, традицията на камбаните продължава, за да отбележи завладяването на Дамиет на 25 август 1219 г. Камбаните имат имена Piet и Hein.
























Сицилия, Палермо - от тук, от там, Италия

Всяко селище може да мечтае за изключителното разположение на Палермо. Естественото пристанище и пръстенът от планини около него оформят огр...