"Богородична стъпка" и Старозагорски минерални бани, България

В околностите на Старозагорските минерални бани (на 1,5 км от центъра на селото в северна посока в сърцето на Сърнена Средна гора) се намира красивият природен феномен наречен "Богородична стъпка". Легендата говори, че това място е светилище, свързано с различни езически религиозни обреди отпреди хиляди години. След приемане на християнството по тези земи, местността става свято място. Митът за "Богородична стъпка" се ражда, заради изключително силното биоенергийно поле и причудливата вдлъбнатина горе на скалите, наподобяваща следа от човешки крак, в която водата никога не пресъхва. Преди няколко години е изграден малък параклис, наречен "Рождество Богородично". Като място за поклонение, лечение и пречистване на духа божествената скала е известна още от незапомнени времена. Мястото е познато още от древността. Почитано е от траките и на него са се извършвали сакрални ритуали. Според преданието, по времето на древния Рим, когато регионът е бил видна провинция, римски войни измъчвали ревностен християнин. Света Богородица се трогнала от вярата на мъченика и му се притекла на помощ. Спуснала се като мълния с младенеца на ръце върху римския легион и го отървала. Там, където стъпила върху скалата, се образувала вдлъбнатина, колкото човешка стъпка. В нея отдолу започнала да извира вода, чиста като сълзите на Божията майка. Някои от ранените воини промили с изворната вода раните си, които тутакси зараснали. Според легендата по-късно, убедили се в силата на християнството, и от благодарност римляните приели новата вяра. Оттогава местността се превърнала в свято място за поклонение, а хората я нарекли Богородична стъпка. Дори и в най- големи горещини, тази вдлъбнатина, която Богородица оставила върху скалата, винаги е пълна с вода. Според много свидетелства тази свята вода има изцелително и вълшебно действие. Изцелението и благодатта на Божията майка, според миряните са най-силни в деня на нейния празник - Голяма Богородица, 15 август.

В началото на демократичните промени един свят старец - старозагорецът бай Нейчо, с вяра и богоугодна упоритост, превръща Богородична стъпка в свято място за поклонение пред Божията майка. Върху самата скала от незапомнени времена са изсечени образите на Исус Христос и Света Богородица. "По времето на социализма бяха намацали с червено-кафява боя изображенията, за да не се виждат, и първото нещо, което започнахме да правим с баща ми, е да премахнем тази боя", припомня си началото на облагородяването на святото място синът на покойния бай Нейчо Петко. С много усилия успели да изчистят образа на Христос, но ликът на Светата Майка и сега все още не се вижда много добре. Бай Нейчо съвсем сериозно смятал, че е посочен от Света Богородица, да построи манастир. Синът му го убедил, че това е невъзможно, но параклис спокойно могат да вдигнат. Тръгнал по инстанциите бай Нейчо, но след като разбрал, че няма до получи разрешително за строеж, започнал да строи Божия храм на своя глава. Архитектурният проект дарил старозагорският арх. Веселин Беров. Той е сред най-щедрите ктитори и по-късно при осигуряване на средства за иконопистта в малкия божи дом. "Всичко на ръка и на гръб се носеше чак от долу до скалата – вода, цимент, пясък, железа, тухли", припомня трудния градеж Петко. Нищо обаче не можело да прекърши баща му, който наближавал 75 години. Когато ударили бетонната плоча на кота нула, нещата потръгнали. Много хора, и местни, и старозагорци, се включили и започнали да помагат – с материали, с труд, с пари. На 23 септември 2003 г. параклисът „Рождество Богородично“ бил осветен. Бай Нейчо бил на седмото небе от радост. Всеки ден бил около новия Божи храм и продължил да облагородява святото място - правел пътеки, оформял градинки. Успял да убеди тогавашният областен управител на Стара Загора да трасират черен път до Богородична стъпка за улеснение на поклонниците. Оттогава потокът от вярващи и страдащи е целогодишно. "В събота и неделя са винаги има поне няколкостотин човека, а в празничните дни – още повече", свидетелства Петко Нейчев. В първите години поклонниците оставяли парчета от дрехи, носни кърпи, всякакви вещи по храсти и дръвчета наоколо, вярвайки че така ще оставят и болестите и страданията, които ги мъчат. В последните години обаче този, според църквата, езически обичай е поизоставен. Поклонниците искрено се подлагат и на едно друго изпитане. Встрани от стъпката на Божията майка има една тясна цепнатина в скалата, около половин метър. Според местните хора най-много били младите семейства, които Св. Богородица е благословила да се сдобият с първа рожба след години напразни надежди. В последно време се зародила традиция всяко от тези щастливи семейства да стави в параклиса "Рождество Богородично" вещ от своето бебе - ританки, чорапки, шапчица, играчка. Семействата, който тепърва очакват рожба, ги вземали за кадем.

Самият Петко Нейчев пък смята, че отдолу под скалата, на която е стъпката на Божията майка, има затрупан скален манастир. Пръв лансирал тази версия гръцкият богослов Нихоритис, който дошъл на място да се убеди в божествената сила на Богородична стъпка. "Копайте, сигурно е, че ще откриете обителта", рекъл убеден гъркът. Предположението му било потвърдено неведнъж и от десетки наши ясновидци. Според учени пък тук имало много силно енергийно поле. Петко припомня, че на 20 м от скалата е бил открит каменен саркофаг. От него се виждало само едно парченце, всичко било затрупано. Няма как така нареченият саркофаг да попадне случайно до скалата и да стои с векове, до ден днешен. Според мен, това не е саркофаг, както казват археолозите, а е жертвеник още от времето на траките, смята синът на бай Нейчо. Преди години с баща си били толкова ентусиазирани да открият тайнствения скален манастир, че започнали да копаят. За 2-3 дни стигнали метър, метър и нещо, но се отказали обезсърчени, защото с кирка и лопата нищо не можело да се направи. "Богородична стъпка е жив пример как са възниквали и възникват храмовете и манастирите", казва и старозагорският свещеник, отец Йордан Георгиев. Отецът е убеден, дори да не се открие хипотетичния скален манастир, след време тук ще израстне цял манастирски комплекс, посветен на Св. Богородица. Хората са поставили голям метален кръст в близост до каменния саркофаг, датиращ от римско време. Под прохладните сенки са оформени места за отдих.

Старозагорски минерални бани е село на 15 км от Стара Загора. Известно е с едноименния национален курортен комплекс Старозагорски минерални бани, разполагащ с над 20 хотела. През 1967 г. е обявено за национален балнеолечебен курорт и е изграден курортен комплекс. Селото се намира в западната част на Сърнена гора на 370 м надморска височина. Минералните извори са разположени в района на Старозагорските минерални бани. Водата излиза на повърхността от 1600 м дълбочина с температура около 40 °C и дебит 12 л/сек. Минералната вода е леко минерализирана, хипертермална, с неутрална реакция. Съдържа хидрокарбонати, сулфати, калций, магнезий, силиций, флуор и други микроелементи. Има лечебни свойства при заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, гинекологични, бъбречно-урологични, стомашно-чревни и чернодробно-жлъчни болести.