На вечно зеления и неземно красив остров Корфу, се намира един дворец, който крие в себе си колкото интересна, толкова и печална история.
Той е един истински архитектурен шедьовър както отвън, така и отвътре, но освен това е и паметник на една тъжна история за майчината скръб по изгубеното ѝ дете. „Ахилион“ е дворецът на една императрица с добра душа, но с тъжна съдба – Елисавет или по-известна сред народа като Сиси.
Коя е императрица Сиси? През месец декември 1837 г. в Мюнхен се ражда Елисавет-Амалия-Евгения, която историята ще запомни като Сиси. Тя е дъщеря на ерхерцог Максимилиан Йосиф на Бавария и ерхерцогиня Лудовика. Детските години на момичето преминават близо до Мюнхен, а за Гърция тя научава от баща си, който е бил голям гръкофил. На крехката възраст от 16 години Елисавет се запознава с императора на Австрия – Франц Йозеф I Хабсбурски, който тогава е на 23 години. Между тях бързо пламва искрата на любовта и не след дълго императорът предлага брак на младата Сиси. На 24 април във Виена се празнува сватбата на невинната Сиси и младия император Франц Йозеф. Влюбеното момиче изобщо не си дава сметка в какво семейство „влиза“ и какви нещастия и мъки я очакват занапред и то главно породени от нейната свекърва София. Сиси ражда три деца на императора – Гизела, София и Родолф (наследникът на трона), а по-късно и още едно момиче – Мария-Валерия. Но това не е достатъчно за злата и взискателна свекърва. Малката София се разболява и Сиси решава да замине с нея за Унгария, за да се опита да подобри състоянието на дъщеря си. За нейно нещастие малката принцеса умира на две години. За нейната смърт почти всички винят Сиси, включително и тя самата обвинява себе си. След това злощастно събитие свекървата поема изцяло грижите за Гизела и Родолф.
Как една изневяра отвежда Сиси на остров Корфу. Страданията на красивата Сиси не спират до тук. Скоро след смъртта на София тя разбира, че Франц Йозеф ѝ изневерява, което допълнително внася мрак в нейната вече достатъчно изтерзана душа. За да възстанови силите и духа си, тя решава да попътува. Едно от местата, които посещава, е остров Корфу, в който тя на мига се влюбва и прекарва доста време там.
Трагичният край на една принцеса. Смъртта на императрица Сиси е била също толкова трагична, колкото и нейния живот. Тя е убита от анархист в Женева, навеждайки се да помирише цветята, които той ѝ дава, не усеща как изведнъж той вади малка пила, която забива близо до сърцето ѝ. Малко по-късно тя умира в хотела, в който била отседнала.
Повратен момент в живота на императрицата и как се стига до построяването на двореца „Ахилион“. Сиси била известна със своята красота и безупречен външен вид, за който полагала много грижи. Въпреки това отвътре щастието отдавна я било напуснало. Като капак на всички нейни страдания, любимият ѝ син Родолф, наследникът на трона, е намерен мъртъв със своята любима Мария Вецера. Майчината скръб е толкова голяма и неутешима, че Сиси напуска Виена и заминава за любимия си остров Корфу. Там тя купува вилата, в която често отсяда, разрушава я и на нейно място построява прекрасен дворец, който се нарича „Ахилион“ или още „Ахилио“. Дворецът е кръстен така в чест на нейния любим герой от Омировата сага „Илиада“.
История на двореца. Дворецът е изграден в периода 1889 – 1891 г. в село Гастури, на един хълм с прекрасна гледка към морето и острова. Сградата е построена в помпейски стил. Сиси посещавала мястото два пъти в годината. След нейната смърт той става собственост на една от дъщерите ѝ и бил затворен в продължение на девет години. След това Мария-Валерия (най-малката дъщеря на Сиси) го продава на немския Кайзер Вилхелм II. Той самият прави доста допълнения, като разширява градините и мести част от статутите. По време на Първата световна война дворецът е бил използван като военна болница от френските и сръбските войски. След края на войната и поражението на Германия, дворецът „Ахилион“ влиза в границите на гръцката държава. През Втората световна война пък дворецът е бил използван като военен щаб. През 1962 г. дворецът е даден на концесия на частна фирма, която преобразува горните етажи в казино, което се оказва и първото в Гърция, а приземния етаж прави на музей. През 1983 г. управлението на „Ахилион“ се поема от Гръцката национална организация по туризъм. През 1994 г. е бил ползван за нуждите на Европейския съюз. След това вече дворецът се ползва с туристическа цел, за посещения и организиране на различни събития.
Обиколка из красотите на „Ахилион“. На входа на двореца има внушителна желязна порта, на която са изписани името и годините, в които е строен дворецът. Вляво от самия вход има две сгради. В едната в наши дни се продават билети за влизане, но преди е била използвана като портиерна, а след това и от жандармерията. Втората е била построена от Кайзера и след това е била използвана от гостите на казиното. Дворецът е пълен с интересни скулптури както в градината, така и по своята фасада. На балкона на първия етаж има два изящни мраморни кентавъра, а на балкона на втория етаж може да се видят четири нимфи – дарителки на светлината. Вратата на самия главен вход е украсена от италианската къща Капонети и се крепи върху дорийски колони. Навсякъде в двореца се виждат различни сцени и изображения от гръцката митология. В двора дори има две доста внушителни статуи на самия Ахил. На едната той е изобразен в изправен ръст, а на другата е вече паднал на земята, след като го е покосила стрелата на Парис.
Градините на „Ахилион“. Няма спор, че дворецът е едно истинско архитектурно бижу както отвън, така и отвътре, но градините му също не са за подценяване. В тях има една истинска феерия от цветове и редки растения, които са били засадени още по времето на Сиси, а след това и на Кайзера. На колонадата в градината на двореца има доста статуи, които придават на двореца един още по-внушителен вид. Сред тях може да видите Аполон, Афродита, всички музи и други. В градините на двореца може да се види и статуята на императрица Сиси. Нейна такава има и на самия вход на сградата.
Дворецът „Ахилион“ е истински шедьовър, построен с много майсторство, внимание към всеки детайл, но и много мъка. Въпреки своята красота, той крие една печал, една неизлечима болка. Дворецът сякаш е построен да бъде храм точно на тази болка, най-ужасната от всички – загубата на дете. Въпреки това крайният резултат е повече от впечатляващ.