От европейските микродържави Сан Марино е на трето място – след Монако (1.95кв.км на брега на Средиземно море) и Ватикана (44кв.км). След нея се нареждат Лихтенщайн (160кв.км между Австрия и Швейцария) и Андора (468кв.км. между Франция и Испания)
Историята на Сан Марино води началото си още от времето на късната Римска империя, когато тя е била малка свободна република, основана според легендата през 301г., от преследваните от Диоклециан християни от Далмация, които се заселват по тези земи (ок.240до 313г). Под предводителството на почитания в последствие като светец Маринус (Марино – роден на остров Раб в днешна Хърватия) те основават на Монте Титано религиозна общност от която се развива днешната държава (3 септември 301 г.). Те били основно каменоделци. Тук трябва да се каже, че Марино още приживе получил призванието „сан”. Това се случило, защото Марино излекувал детето на една знатна римлянка, която в знак на своята безгранична благодарност му подарила за вечни времена планината Титано. Дори и след смъртта на своя духовник и наставник, жителите на общината се заклели да живеят така както ги е учил Марино – свободни. Сан Марино успява да запази независимостта си през ХІV – ХV век благодарение на съперничеството между Римини и Урбино, съседни сеньории. Като република Сан Марино съществува от 1599год., когато влиза в сила конституцията, ограничаваща властта на управляващите. В цялата си история държавата попада под чуждо владение само два пъти и то за кратък период от време – през 1503г. от Чезаре Борджия, а следващият път е през 1739г. от кардинал Джулио Алберони. Независимостта е призната и гарантирана от Италия през 1862г. Страната разполага със седалище в ООН. Парламентът на Сан Марино или т.нар. консилио гранде е генерале се състои от 60 депутата с мандат от по 5 години. Избират се двама парламентарни съветници (капитан – регенти), които изпълняват длъжността на държавен глава (по 6 мес.), съответно на министър – председател. След 6 месеца от Съвета се избират нови.
Историческият център на град Сан Марино (столицата) представлява средновековен град. На върха на планината Монте Титано се извисяват три крепости, съединени с намиращия се в ниското град посредством крепостни стени и специални тайни входове и тунели. Открай време се издигат трите кули крепости Гуаита, Честа и Монтале. Върхът е досущ като тризъбеца, изобразен като умалено копие на герба Градът е обкръжен от тройна верига крепостни стени с порти, бастиони и кули. Последният, най-нов, е дело на арх. Джовани Белуци и бил завършен през 1549 г. Стените му се свързвали с крепостите Фрата и Монтале. Всички здания са построени от камък и съхраняват суровия средновековен вид. От Рока Гуаята се открива най-добрата гледка към града. Тук свързани с насипи от южната страна си определят среща замъците Рока де ла Фрата и Рока Монтале.
Портата Сан Франческо която води към града и датира от ХІV век.
Палацо дел Говерно – Правителствения дворец където се намира седалището на правителството. Дворецът е изработен от местни каменоделци по проект на римския архитект Франческо Адзури на мястото на стария дворец от ХVІ век. Пред него се намира площада на Свободата. Строителството на двореца е започнало през 1884година и продължило 10 години. Тържественото отриване било на 30 Септември 1894 година. Фасадата на двореца е богато украсена с гербове и знамена на Републиката. В дясната ъглова част на двореца на нивото на средния етаж на пиедестал е поставена статуята на Сан Марино, а под портата в дясно у поставен мраморният бюст на архитекта Франческо Адзури, изработен от Джулио Тадолини.
Пиаца де ла Либерта – централния площад в старинната част на града. Заобиколен е най-важните сгради. В центъра му се намира статуята на Свободата работа на скулптора Галети. Под целия "Пианелло" са т. нар. фоси - изсечени в скалата през ХV в. щерни за събиране на дъждовната вода.
Историческият център на град Сан Марино (столицата) представлява средновековен град. На върха на планината Монте Титано се извисяват три крепости, съединени с намиращия се в ниското град посредством крепостни стени и специални тайни входове и тунели. Открай време се издигат трите кули крепости Гуаита, Честа и Монтале. Върхът е досущ като тризъбеца, изобразен като умалено копие на герба Градът е обкръжен от тройна верига крепостни стени с порти, бастиони и кули. Последният, най-нов, е дело на арх. Джовани Белуци и бил завършен през 1549 г. Стените му се свързвали с крепостите Фрата и Монтале. Всички здания са построени от камък и съхраняват суровия средновековен вид. От Рока Гуаята се открива най-добрата гледка към града. Тук свързани с насипи от южната страна си определят среща замъците Рока де ла Фрата и Рока Монтале.
Портата Сан Франческо която води към града и датира от ХІV век.
Палацо дел Говерно – Правителствения дворец където се намира седалището на правителството. Дворецът е изработен от местни каменоделци по проект на римския архитект Франческо Адзури на мястото на стария дворец от ХVІ век. Пред него се намира площада на Свободата. Строителството на двореца е започнало през 1884година и продължило 10 години. Тържественото отриване било на 30 Септември 1894 година. Фасадата на двореца е богато украсена с гербове и знамена на Републиката. В дясната ъглова част на двореца на нивото на средния етаж на пиедестал е поставена статуята на Сан Марино, а под портата в дясно у поставен мраморният бюст на архитекта Франческо Адзури, изработен от Джулио Тадолини.
Пиаца де ла Либерта – централния площад в старинната част на града. Заобиколен е най-важните сгради. В центъра му се намира статуята на Свободата работа на скулптора Галети. Под целия "Пианелло" са т. нар. фоси - изсечени в скалата през ХV в. щерни за събиране на дъждовната вода.
Базилика на Сан Марино - Основният храм на столицата е неокласическата базилика Сан Марино. От 4 век има църква, построена в чест на покровителката на страната, Света Марина. През 1838 г. на мястото на старата сграда е издигната нова църква, под централния олтар, на която се съхранява част от мощите на св. Марино. През 1926 г. сградата получава статут на малка базилика.
Кулата La Chesta - Една от трите известни кули на Сан Марино, La Cesta, се споменава за първи път в исторически документи от 1253 година. През XIV век кулата влиза в защитния комплекс на града, а през 1924 г. La Cesta е възстановена и отворена за туристи. От 1956 г. кулата е домакин на изложба от експонати от Музея на древното оръжие.
Крепостта Гуаята – невъзможно е да се определи кога точно е било започнато строителството на първите отбранителни укрепления. Предполага се че построяването на Рока Гуаята е било започнало приблизително в Х век. В крепостта се съхраняват някои екземпляри на арпилерийски оръдия, подарени от краля на Италия Виторио Емануел ІІ и Виторио Емануил ІІІ, действащи и до днес и стрелящи с халосни заряди по време на национални празници. До края на 60-те е имала невесело предназначение, служела е за затвор. Сега в нея се помещава изложба за произхода и преустройството на укрепленията.
Замъкът Градара – Старинен замък построен през ХІV век. Бил е резиденция на най-знатните италиански родове Малатеста, Сфорца, де ла Ровере.
Църквата Сан Франческо – Строителството на църквата е започнало през 1351г. и завършило през 1400г. Към църквата има музей и картинна галерия, където е събрана църковната покъщнина и произведения на изкуството от ХVІ – ХVІІ век.
Музеят на восъчните фигури – Това е частен музей, където са представени експонати изобразяващи известни персонажи в старинни костюми , които са играли важна роля в живота на Републиката.
Музей на старинните автомобили Мюзо ди авто д’Епока – открит през 1965г. посветен на автомобилите и моторите до 1970, а така също и знаменитата сбирка на автомобили на Маранело-Рессо, посветена на историята на автомобилите на Енцо Ферари (тук са представени повече от 25 машини от тази знаменита марка от началото на 1951г.)
Вивариум – център за експериментални изследвания на тайнствения свят на влечугите и рибите.
Типичното за Сан Марино е производството на мебели, текстилни изделия и изделия от естествена кожа, както и всичко онова което може да се предложи като сувенир – произведения от пластмаса, керамика и дърво. Страната изнася вино (Moscato) и „мистра”- специален анасонов ликьор. Развита е продажбата на пощенски марки на колекционери от цял свят, както и монети от по-специални серии с изобразени мотиви от страната. Република Сан Марино не е имала право на своя собствена валута, но сече сувенирни монети за колекциите на нумизматите.
Република Сан Марино със своите девет окръга, наречени замъци, има всичко на всичко 34 населени пункта. Повечето от тях са малки селца с не повече от 3 до 5 къщи и население между 10 и 50 човека. Освен едноименната столица с население малко повече от 5000 души, други "по-големи" градове днес са Серавале, Акуавива, Фаетано и Борго Маджоре.
Църквата Сан Франческо – Строителството на църквата е започнало през 1351г. и завършило през 1400г. Към църквата има музей и картинна галерия, където е събрана църковната покъщнина и произведения на изкуството от ХVІ – ХVІІ век.
Музеят на восъчните фигури – Това е частен музей, където са представени експонати изобразяващи известни персонажи в старинни костюми , които са играли важна роля в живота на Републиката.
Музей на старинните автомобили Мюзо ди авто д’Епока – открит през 1965г. посветен на автомобилите и моторите до 1970, а така също и знаменитата сбирка на автомобили на Маранело-Рессо, посветена на историята на автомобилите на Енцо Ферари (тук са представени повече от 25 машини от тази знаменита марка от началото на 1951г.)
Вивариум – център за експериментални изследвания на тайнствения свят на влечугите и рибите.
Типичното за Сан Марино е производството на мебели, текстилни изделия и изделия от естествена кожа, както и всичко онова което може да се предложи като сувенир – произведения от пластмаса, керамика и дърво. Страната изнася вино (Moscato) и „мистра”- специален анасонов ликьор. Развита е продажбата на пощенски марки на колекционери от цял свят, както и монети от по-специални серии с изобразени мотиви от страната. Република Сан Марино не е имала право на своя собствена валута, но сече сувенирни монети за колекциите на нумизматите.
Република Сан Марино със своите девет окръга, наречени замъци, има всичко на всичко 34 населени пункта. Повечето от тях са малки селца с не повече от 3 до 5 къщи и население между 10 и 50 човека. Освен едноименната столица с население малко повече от 5000 души, други "по-големи" градове днес са Серавале, Акуавива, Фаетано и Борго Маджоре.
Столицата се намира в Кастело Сан Марино. В Кастело Монтеджиардино има много хубав замък. Този кастело е анексиран през 1463г и има ломбардски или дори по-стар произход. Освен това има църква, в която се съхранява много стар олтар. Фиорентино Това е името на друг от замъците в Сан Марино. Сърцето му е стара крепост, наречена Малатеста и е присъединена към държавата също през 1463г. Истината е, че археологически погледнато, това е много интересна област, защото е била важен кръстопът през цялата регионална история. Чесанова той също има средновековно сърце, което е съсредоточено в крепост, замъкът Бусиняно. Гледките към Алпите са невероятни. Аквавива - името си носи от естествен извор, който извира от скалата на този замък. Днес селото е най-живописната дестинация, защото влажността прави терена му буен и зелен. Можете да посетите например природния парк Монте Черето, който предлага много дейности на открито. Доманяно - родено като много малко село, през 1463г крепостта му Монтелупо е присъединена към територията на Сан Марино. По време на същото движение за анексиране, което включва Фиорентино и Монтеджиардино. Гледките от замъка са прекрасни, защото можете да се види близкото море и планината Титано. Фаетано - подобно на предишните кастели, той е бил собственост на Малатестас от Римини до завладяването и анексирането. Историческият му център е красив със своята Каса дел Кастело и старата си църква. Има езеро за разходка с лодка, река Марано и страхотни гледки. Друга кастели е Борго Маджоре, стар пазарен град, основан през 1244 г. Той има шепа църкви, тесни улички и паметници включени в Световно наследство ЮНЕСКО. Серавале - най-гъсто населения кастело, името му означава „който затваря долината“ във връзка с географското му положение. Официално става част от Републиката на 27 юни 1463 г. Чезаре Борджия го контролира за кратък период от време през 1503 г. поставяйки го под викарий на Римини.
Странен факт за страната е, че има два календара и докато се разхождате, често може да видите две различни години или дати за различни неща. Това произтича от факта, че официалният календар на Сан Марино започва от датата на нейното основаване.
Като република, твърдо вярваща в свободата, Сан Марино има една от най-различните парламентарни структури в света. Винаги има по двама президенти от различни партии, а мандатът им е само шест месеца. Това позволява винаги да се предлагат нови мнения и да се инициират дискусии по всеки закон, като така по-добре се представляват интересите на населението, без да има изявена партия или лидер.
Един учудващ факт е, че президентските коли често могат да се видят паркирани пред президентството, но в последния ден на мандата си президентът трябва да си тръгне от там или пеша, или със собствен автомобил, за да покаже, че отново става обикновен гражданин.
Страната не налага никакви физически граници, но да се имигрира тук е много трудно. Освен това не признава и двойното гражданство.
Имайки предвид малкия брой население на Сан Марино, за никого не е изненада, че футболният им отбор никога не се е класирал за Европейското първенство. Националният спорт тук е стрелбата с лък, която понякога може да се наблюдава на стадиона, създаден специално за този спорт.
Палацо дел Говерно и Пиаца де ла Либерта
Базилика на Сан Марино
Кулата La Chesta
Един учудващ факт е, че президентските коли често могат да се видят паркирани пред президентството, но в последния ден на мандата си президентът трябва да си тръгне от там или пеша, или със собствен автомобил, за да покаже, че отново става обикновен гражданин.
Страната не налага никакви физически граници, но да се имигрира тук е много трудно. Освен това не признава и двойното гражданство.
Имайки предвид малкия брой население на Сан Марино, за никого не е изненада, че футболният им отбор никога не се е класирал за Европейското първенство. Националният спорт тук е стрелбата с лък, която понякога може да се наблюдава на стадиона, създаден специално за този спорт.
снимаме клип - Марти е солист на песента
