Фасадите на неговите сгради са като дъга – толкова са пъстри, че вероятно и природното явление би завидяло…, в различни форми, асиметрични очертания, разчупени до степен, в която се надхвърля на моменти нормалната човешка представа и фантазия за форми и структура. На пръв поглед всичко изглежда сякаш направено изпод нечии детски ръце – току-що сглобени кубчета в пълен асинхрон – различни по височини етажи, керамични плочки, грапавини по стените, които по принцип не се вписват в идеята за естетика, вълнообразни подове, покрити с малки разноцветни камъчета, и шарени мозайки – все елементи, които те карат инстинктивно да възкликнеш.
Къщата на донякъде неконвенционалния австрийския архитект Фриденсрайх Хундертвасер принадлежи към съкровищата на виенската модерна архитектура. Приказно цветната къща, в която правите линии и правите ъгли наистина нямат място, е наречена на името на своя архитект - Хундертвасерхаус. Външният вид на къщата отразява подхода на архитекта към живота, като в нея изобщо няма правилни или преки линии, но за сметка на това има изобилие от цветове и, не на последно място, тя е покрита със зеленина отвътре и отвън. Къщата е завършена през 1985 г. с първоначалната идея да приюти хора в неравностойно социално положение. В крайна сметка тя се превръща в една от основните туристически атракции на Виена, а апартаментите са сред най-скъпите, като част от тях са заети от строителни предприемачи.
Най-известната му творба вероятно е жилищната сграда "Хундертвасерхаус" във Виена. Домът "Хундертвасер" е жилищна кооперация, собственост на общината на град Виена и е строена между 1983-та и 1985 година, без предварителни планове и чертежи, от архитектите проф. Йозеф Кравина и Петер Пеликан. Общата площ на комплекса е 3556 кв. м. Разполага с 50 отделни апартамента, 5 магазина, лекарски кабинет и 37 гаража. Има и 19 тераси, зимна градина и две детски площадки.
Сега вече има много сгради със зеленина по покривите и стените, но през 80-те години на XX век това си е било голямо новаторство. Но зеленината, която избуява отвсякъде (включително и в някои от стаите) е всъщност най-малкото. Подовете в къщата са вълнообразни. Хундертвасер казва, че е създал не под, а „божествена мелодия за краката“. Апартаментите в нея са на един или на два етажа. По стените, стълбището, коридорите са подредени мозайки. Това е и първата сграда, в която на наемателя се предоставя право над прозореца, т.е. всеки може да украси прозорците на дома си така, както намери за добре. Хундертвасер е смятал, че външните стени на сградите са анонимни, невдъхващи никаква емоция. С правото над прозореца той дава възможност на обитателя на апартамента да заяви себе си, да покаже, че в сградата живее личност. А за да помогне на хората да различават своя дом от пръв поглед, той иска фасадата на всеки апартамент да е боядисана в различен цвят – червен, син, жълт, бял. Впечатляващ е и фактът, че Хундертвасер създава своята сграда без да прави компромис с принципите си за хармония с природата, но и без да излиза от определения бюджет и да има нужда от специални разрешителни. Жилищата са построени в посочения срок и то с материали и техника характерни за строителството по това време.
Сградата може да се разглежда само отвън – тя не е музей, в нея все още живеят и работят хора. Но точно срещу нея се намира Хундертвасер вилидж. Кафене, няколко магазина, галерия – построени и декорирани в стила на дома на Хундертвасер. Можете да поседнете на кафе, да съзерцавате шантавата сграда срещу вас, да купите интересни сувенири и подаръци за близките си.
Кой е Хундертвасер?
Интересно звучи името на австрийския творец в превод – Фридрих Стоводи или артистично както той се нарича Фриденсрайх Хундертвасер – Царство на мира Сто води. Роден е 1928 г. във Виена, единствено дете в семейството, той оставя своя характерен стил и отпечатък не само в архитектурата. Наричан е „Австрийският Гауди“. неговите работи са силно въздействащи, оставят траен спомен и не могат да бъдат объркани с други. А специалистите казват, че работата му не може да се вмести в нито едно течение в изкуството. И така идва сравнението с Гауди – Барселона има него, а Виена - Хундертвасер.
Работите му са провокативни, а самият той наистина често дори е скандализирал обществено неодобрение с поведението си.
По убеждения той е заклет еколог, страстен природозащитник, не просто заклет хуманист, а фанатичен на тема околна среда. По тази причина зеленината – храсти, дървета, цветя, са силно застъпени в неговите сгради. Характерно за творчеството на австрийския архитект е, че той работи без планове, но всъщност основната идея на сградите е те да бъдат в хармония с природата.
Домашният му любимец е…, охлюв. В края на 60-те г., във Венеция купува рибарски кораб, който сам преустройства в яхта за пътешествия. Заедно с едно куче и коте на борда, достига до Нова Зеландия. Не се спира на едно място. Обикаля непрекъснато, дори минава и през България. Умира на 71 години, но както може и да се предположи не в родната му Виена, а на борда на кораба Куин Елизабет на път от Нова Зеландия за Европа. По негова воля е погребан в новозеландското си имение, в което е засадил 300 000 дървета. Желанието му е било да почива под дърво, което е с формата на лале. Нова Зеландия е била за него очевидно нещо много значимо, тъй като приживе часовникът му винаги е бил настроен именно на часовата зона там.
Интересно звучи името на австрийския творец в превод – Фридрих Стоводи или артистично както той се нарича Фриденсрайх Хундертвасер – Царство на мира Сто води. Роден е 1928 г. във Виена, единствено дете в семейството, той оставя своя характерен стил и отпечатък не само в архитектурата. Наричан е „Австрийският Гауди“. неговите работи са силно въздействащи, оставят траен спомен и не могат да бъдат объркани с други. А специалистите казват, че работата му не може да се вмести в нито едно течение в изкуството. И така идва сравнението с Гауди – Барселона има него, а Виена - Хундертвасер.
Работите му са провокативни, а самият той наистина често дори е скандализирал обществено неодобрение с поведението си.
По убеждения той е заклет еколог, страстен природозащитник, не просто заклет хуманист, а фанатичен на тема околна среда. По тази причина зеленината – храсти, дървета, цветя, са силно застъпени в неговите сгради. Характерно за творчеството на австрийския архитект е, че той работи без планове, но всъщност основната идея на сградите е те да бъдат в хармония с природата.
Домашният му любимец е…, охлюв. В края на 60-те г., във Венеция купува рибарски кораб, който сам преустройства в яхта за пътешествия. Заедно с едно куче и коте на борда, достига до Нова Зеландия. Не се спира на едно място. Обикаля непрекъснато, дори минава и през България. Умира на 71 години, но както може и да се предположи не в родната му Виена, а на борда на кораба Куин Елизабет на път от Нова Зеландия за Европа. По негова воля е погребан в новозеландското си имение, в което е засадил 300 000 дървета. Желанието му е било да почива под дърво, което е с формата на лале. Нова Зеландия е била за него очевидно нещо много значимо, тъй като приживе часовникът му винаги е бил настроен именно на часовата зона там.
