Първите разкрития на подземните градове са направени през 30-те години на 20 век, въпреки, че за тяхното съществуване се е знаело много преди това. Днес учените са установили местата на около 200 подземни селища. Много от селищата са били свързани с подземни проходи (тунели). Поради това е уместно да се говори не за селища, а за цели местности със свързани помежду си селища. Тунелите са били много ниски и тесни, но самите помещения широки и в тях съществували всички необходими неща за живот под земята в продължение на месеци без да се излиза на повърхността. Подземните градове са служили единствено за защита от нашествията на завоевателите. В останалото време хората са живеели на повърхността.
Много интересна е системата на затваряне на проходите към селището. Това ставало с каменен диск с диаметър около 1,5 м. При нападение, жителите влизали в тунела към селището и отвътре претъркулвали каменния диск, който плътно затварял тунела. Отварянето можело да стане само отвътре. Така подземния град оставал практически непревземаем. Вентилацията на града се е осигурявала от общо над 15 000 шахти, повечето от които са били широки около 10 cm и са достигали до първото и второто ниво на града. Това осигурявало достатъчна свеж въздух до осмото ниво. Горните нива са били използвани за жилищни и спални помещения – което е логично, тъй като те са били най-добре проветрявани.
Имало е достъп и до прясна вода, като кладенците не са излизали на повърхността, за да не бъдат отровени.
Организацията на подземните градове е просто уникална. В него е имало всичко за нормален живот на хиляди хора в продължение на няколко месеца. Имало вентилационни шахти, димоотводи, отходни шахти и водоснабдителна система. Осветявали са се със специални факли, които не отделяли много пушек и освен светлина служели и за отопление на помещенията. Градовете били многоетажни. Всеки етаж е свързан с по-долния чрез каменно стълбище или наклонени дъгообразни тунели. На втория етаж са били разположени кухненските помещения, където се палело огън за приготвяне на храната. На по-долните етажи се намирали обществени помещения, като столова, зала за събрания, църквата и т.н.
Следващите етажи са за живеене, спални, складове и др. В най-ниските етажи е имало хранилища за вино и пиво и за хранителни продукти. В подземните градове целогодишно температурата оставала постоянна - около 14 - 16 градуса. Тук предвижването на туристите е силно затруднено поради тесните и ниски проходи. Изкопаването на подземния град не е било особено трудно, повечето подземни градове са строени на места с вулканичен туф, който е много мек и се втвърдява в течение на времето чрез контакта с въздуха.
Според друга теория подземният град е служил като убежище за екстремните сезони в региона. Зимите в Кападокия могат да бъдат много студени, а летата изключително горещи. Под земята обаче температурата на околната среда е постоянна и умерена. Като бонус е и по-лесното съхраняване на реколтата от влага и чужди набези.
Деринкую (на турски: Derinkuyu, в превод: „дълбок кладенец“), е един от най-загадъчните и впечатляващи археологически обекти в света. Разположен в сърцето на турската Кападокия, този подземен град представлява истинско инженерно чудо
Деринкую, е огромен подземен град в Турция, за който се предполага че някога е приютявал 20 000 души! Деринкую е на почти 3000 години и е открит случайно, когато мъж съборил стената на мазето си. При пристигането си археолозите разкрили, че градът е дълбок 18 етажа и има всичко необходимо за подземен живот, включително училища, параклиси и дори конюшни.През 70-те години на миналия век, швейцарският изследовател и автор Ерих фон Даникен обръща внимание на Деринкую. Неговите теории за древните астронавти и извънземни цивилизации, макар и противоречиви, допринасят за популяризирането на този невероятен подземен град.
Въпреки че Даникен добавя своя уникален поглед върху произхода и предназначението си, основните археологически факти остават непроменени. Неговите изследвания, макар и спорни, със сигурност са допринесли за повишаване на интереса към този мистериозен обект.
Ерих фон Даникен популяризира Деринкую чрез своите книги и телевизионни предавания, свързани с древните астронавти. Въпреки че теориите му са спорни, те допринасят за повишаване на интереса към този уникален археологически обект. Смята се, че е бил изграден като убежище от ранните християни, които са търсили защита от преследвания. Но има теории, че строителството на Деринкую започва още през бронзовата епоха, като през вековете градът е разширяван и усъвършенстван. Той е древно многоетажно подземно селище в община Деринкую, вилает Невшехир, достигащ на дълбочина до повече от 60 метра. Най-интензивното му използване е било през раннохристиянския период, когато жителите на региона са търсили убежище от преследванията.
Смята се, че първите пещери в региона са изкопани от фригийците през VIII-VII век пр.н.е. През вековете градът е разширяван и усъвършенстван, достигайки своя разцвет през византийския период. Деринкую е служил като убежище за местното население по време на религиозни преследвания и нашествия. Градът е открит случайно през 1963 г. от местен жител, който по време на ремонтни дейности в дома си попада на тайна врата, водеща към подземните галерии.
Деринкую е истинско инженерно чудо. В него са открити множество помещения, включително жилища, складове за храна и вино, конюшни, църкви, училища и дори винарни. Системата от тунели е изключително сложна и позволява на жителите да се движат свободно между различните нива. Най-дълбоките части на града достигат до 85 метра под земната повърхност. Една от най-забележителните характеристики на Деринкую е сложната му вентилационна система, която осигурява свеж въздух на всички нива. Подземният град е имал и собствено водоснабдяване, което е било жизненоважно за оцеляването на жителите му. Деринкую е бил защитен от врагове чрез големи каменни врати, които са затваряли тунелите и са предотвратявали проникването на нежелани посетители.
Деринкую се простира на дълбочина от около 85 метра и има 18 нива (етажа), като само част от тях са достъпни за посетители. Комплексът включва жилища, кухни, винарни, параклиси, конюшни, стълбища и дори училище. Смята се, че градът е на почти 3000 години и е можел да приюти до 20,000 души за продължителен период от време.
Деринкую продължава да буди въпроси и да интригува изследователите. Някои от най-големите загадки, свързани с този подземен град, са: Как древните хора са успели да изкопаят и изградят толкова голям и сложен подземен комплекс с ограничени инструменти? Колко души са живели в Деринкую и за колко време? Освен като убежище, какви други функции е изпълнявал Деринкую? Въпреки всички открития, Деринкую все още крие много загадки. Учените продължават да изследват този уникален обект и да търсят отговори на въпросите за неговото предназначение и история. Археолозите все още не са сигурни дали са открили всички нива на Деринкую. Точната продължителност на обитаването на Деринкую също е неизвестна. Църквите в града свидетелстват за християнското присъствие, но има и други теории за религиозните вярвания на хората, живели там.
Деринкую е едно от най-впечатляващите свидетелства за човешката изобретателност и способност за адаптация към трудни условия. Днес Деринкую е една от най-популярните туристически дестинации в Турция. Посетителите могат да се разходят из подземните галерии и да се докоснат до историята на този невероятен град. Въпреки че много от тайните на Деринкую все още остават неразгадани, той продължава да бъде един от най-удивителните археологически обекти в света.
Подземният град Деринкую е отворен за посетители, но само определени части от него са достъпни за разглеждане. Градът е открит за туристи през 1969 г., като около 10% от него могат да бъдат разгледани. Някои от тунелите са твърде тесни и изискват пълзене.
.png)
.png)
Следващите етажи са за живеене, спални, складове и др. В най-ниските етажи е имало хранилища за вино и пиво и за хранителни продукти. В подземните градове целогодишно температурата оставала постоянна - около 14 - 16 градуса. Тук предвижването на туристите е силно затруднено поради тесните и ниски проходи. Изкопаването на подземния град не е било особено трудно, повечето подземни градове са строени на места с вулканичен туф, който е много мек и се втвърдява в течение на времето чрез контакта с въздуха.
Според друга теория подземният град е служил като убежище за екстремните сезони в региона. Зимите в Кападокия могат да бъдат много студени, а летата изключително горещи. Под земята обаче температурата на околната среда е постоянна и умерена. Като бонус е и по-лесното съхраняване на реколтата от влага и чужди набези.
Деринкую (на турски: Derinkuyu, в превод: „дълбок кладенец“), е един от най-загадъчните и впечатляващи археологически обекти в света. Разположен в сърцето на турската Кападокия, този подземен град представлява истинско инженерно чудо
Деринкую, е огромен подземен град в Турция, за който се предполага че някога е приютявал 20 000 души! Деринкую е на почти 3000 години и е открит случайно, когато мъж съборил стената на мазето си. При пристигането си археолозите разкрили, че градът е дълбок 18 етажа и има всичко необходимо за подземен живот, включително училища, параклиси и дори конюшни.През 70-те години на миналия век, швейцарският изследовател и автор Ерих фон Даникен обръща внимание на Деринкую. Неговите теории за древните астронавти и извънземни цивилизации, макар и противоречиви, допринасят за популяризирането на този невероятен подземен град.
Въпреки че Даникен добавя своя уникален поглед върху произхода и предназначението си, основните археологически факти остават непроменени. Неговите изследвания, макар и спорни, със сигурност са допринесли за повишаване на интереса към този мистериозен обект.
Ерих фон Даникен популяризира Деринкую чрез своите книги и телевизионни предавания, свързани с древните астронавти. Въпреки че теориите му са спорни, те допринасят за повишаване на интереса към този уникален археологически обект. Смята се, че е бил изграден като убежище от ранните християни, които са търсили защита от преследвания. Но има теории, че строителството на Деринкую започва още през бронзовата епоха, като през вековете градът е разширяван и усъвършенстван. Той е древно многоетажно подземно селище в община Деринкую, вилает Невшехир, достигащ на дълбочина до повече от 60 метра. Най-интензивното му използване е било през раннохристиянския период, когато жителите на региона са търсили убежище от преследванията.
Смята се, че първите пещери в региона са изкопани от фригийците през VIII-VII век пр.н.е. През вековете градът е разширяван и усъвършенстван, достигайки своя разцвет през византийския период. Деринкую е служил като убежище за местното население по време на религиозни преследвания и нашествия. Градът е открит случайно през 1963 г. от местен жител, който по време на ремонтни дейности в дома си попада на тайна врата, водеща към подземните галерии.
Деринкую е истинско инженерно чудо. В него са открити множество помещения, включително жилища, складове за храна и вино, конюшни, църкви, училища и дори винарни. Системата от тунели е изключително сложна и позволява на жителите да се движат свободно между различните нива. Най-дълбоките части на града достигат до 85 метра под земната повърхност. Една от най-забележителните характеристики на Деринкую е сложната му вентилационна система, която осигурява свеж въздух на всички нива. Подземният град е имал и собствено водоснабдяване, което е било жизненоважно за оцеляването на жителите му. Деринкую е бил защитен от врагове чрез големи каменни врати, които са затваряли тунелите и са предотвратявали проникването на нежелани посетители.
Деринкую се простира на дълбочина от около 85 метра и има 18 нива (етажа), като само част от тях са достъпни за посетители. Комплексът включва жилища, кухни, винарни, параклиси, конюшни, стълбища и дори училище. Смята се, че градът е на почти 3000 години и е можел да приюти до 20,000 души за продължителен период от време.
Деринкую продължава да буди въпроси и да интригува изследователите. Някои от най-големите загадки, свързани с този подземен град, са: Как древните хора са успели да изкопаят и изградят толкова голям и сложен подземен комплекс с ограничени инструменти? Колко души са живели в Деринкую и за колко време? Освен като убежище, какви други функции е изпълнявал Деринкую? Въпреки всички открития, Деринкую все още крие много загадки. Учените продължават да изследват този уникален обект и да търсят отговори на въпросите за неговото предназначение и история. Археолозите все още не са сигурни дали са открили всички нива на Деринкую. Точната продължителност на обитаването на Деринкую също е неизвестна. Църквите в града свидетелстват за християнското присъствие, но има и други теории за религиозните вярвания на хората, живели там.
Деринкую е едно от най-впечатляващите свидетелства за човешката изобретателност и способност за адаптация към трудни условия. Днес Деринкую е една от най-популярните туристически дестинации в Турция. Посетителите могат да се разходят из подземните галерии и да се докоснат до историята на този невероятен град. Въпреки че много от тайните на Деринкую все още остават неразгадани, той продължава да бъде един от най-удивителните археологически обекти в света.
Подземният град Деринкую е отворен за посетители, но само определени части от него са достъпни за разглеждане. Градът е открит за туристи през 1969 г., като около 10% от него могат да бъдат разгледани. Някои от тунелите са твърде тесни и изискват пълзене.
.png)
.png)
Камък за затваряне на входа към подземния град
