Кавала, Гърция

Кавала е вторият по големина град в Северна Гърция. Красивият град е разположен амфитеатрално около брега на морето, съчетавайки в себе си красива природа, богата и древна история и модерен начин на живот. Градът е и най-важното пристанище в Източна Македония и Тракия. Интересен факт е, че Кавала е била цели 3 пъти в територията на България.
Околностите на Кавала са населени още от праисторическо време, като доказателство за това са откритите в източните покрайнини на града останки от древни заселници. Неаполис, който е бил колония на Тасос, възниква на полуострова на мястото на днешния стар град Панагия. Това място има огромно стратегическо и търговско значение, защото стои на пътя свързващ Македония и Тракия. Точната дата на създаване на града не е ясна, но повечето исторически източници твърдят, че това се е случило в средата на VII век пр.н.е. По това време заселниците на остров Тасос вдигат Неаполис като врата към богатите земи на север и златоносната планина Пангей. Доказателство за съществуване на независим град е, че около 500 пр.н.е. започват да се секат монети с лика на Горгоната. При нашествието на персите, Неаполис става член на Делоския морски съюз (известен също като Атински морски съюз) и дълго след това поддържа добри отношения с Атѝна.
Около 340 пр.н.е. Филип II Македонски покорява Тракия и о–в Тасос. Неаполис губи своята независимост и е присъединен към царството на Филип ІІ. Второто си име — Христополис — градът получава през VIII - IX век. По това време той вече е включен в границите на Източната Римска империя и се слави като най–силен град в областта. В 834 г. При хан Пресиян, след похода на кавхан Исбул, градът, заедно с Беломорието, е присъединен към България.
В края на XI век кръстоносците минават през Христополис и в 1197 г. градът попада в ръцете на ломбардите, а няколко години по–късно преминава във властта на франките. В XIII век градът вече носи името Морунец, а византийският писател Акрополит разказва, че районът на града и самият град са силно побългарени и това затруднява задържането на района под византийска власт. В XIV век Христополис играе важна роля в историята. Сърби и турци окупират Източна Македония и градът се явява една от последните Византийски крепости. През 1387 г. турците завземат града. В средата на 15 век градът е подложен на атаките на венецианците, които го завземат за около месец. Турците успяват да си го възвърнат след 20-дневна обсада. Христополис се появява отново на историческата сцена в началото на XVI век, когато и получава новото си име — Кавала. По това време градът търпи много чужди нападения, а единствената защита за населението е оградната стена около стария град Панагия. Стената вече не може да изпълнява защитните си функции и около 1530 г. започва обновлението на града. Тогава под ръководството на султан Сюлейман Великолепни са построени новата градска стена и днешният символ на града — акведуктът Камарес. През 1611 година корабите на херцога на Флоренция пристигат и се опитват да превземат Кавала, но не успяват и се оттеглят. През целия XVII век пиратските атаки продължават, но без сериозни последствия за града. През този период Кавала е много важно пристанище, чието значение непрекъснато расте. През XIX век отново започва преустройство на града, а гръцкото население започва да взема все по–голямо участие в икономиката на града. Периодът е белязан с посещенията на много учени и пътешественици. Християнски център на града е църквата „Света Богородица“, разположена и днес на най–високата му част. В края на века гръцкото общество в Кавала става по–силно от всякога. В техни ръце са пристанището, риболова и занаятите. Началото на XX век може да бъде наречено „златен век“ на Кавала. Изграждат се много болници, училища, общински и спортни сгради и съоръжения. 30–те и 40–те години се отличават с голям икономически растеж и града става център на тютюневото производство в цяла Източна Македония и Тракия. В града през 1912 година е открита българска болница. На 31 октомври 1912 г. в града влизат войските на българския Родопски отряд под командването на генерал Стилиян Ковачев. В града е отворено българско училище, когато комендант е Христо Чернопеев, а Михаил Чаков е околийски началник. Кавала остава в български ръце до Междусъюзническата война през лятото на 1913 година, когато в него влизат гръцки войски и според Букурещкия договор от 10 август 1913 г. Кавала е предаден на Гърция.

В хода на Първата световна война Българската армия през август 1916 година заема района на града и той остава под български контрол до Солунското примирие от 29 септември 1918 г. В 1941 Втора българска армия навлиза в Беломорието и заема областта. Кавала, стопанско и административно става водещ български град на крайбрежието на новоосвободената беломорска област. В него е главната база и щабът на Българския беломорски флот. Има и българска корабостроителница. След Деветосептемврийския преврат в 1944 година, българската армия се изтегля от областта

Benji Traveler: Крепостта на Кавала, Гръция

На стотина метра от пристанището и крайбрежната улица на Кавала се намира добре запазения акведукт на града. Той функционира до началото на 20-ти век, доставяйки вода на град Кавала през района на Суйол (воден път), а след това стои като историческа забележителност на града. Той е един от най-добре консервираните акведукти в Европа. Акведукта е известен с името Камарес, което означава Арките. Състои се от 60 арки с четири различни размери и максимална височина 25 м, наредени в два реда. Дължината му е 280 метра. Смята се, че е съществувал още от римско време. Реконструиран е около 1550 г. от Ибрахим паша, везир на султан Сюлейман Великолепни. В този период са извършени много инфраструктурни работи в Кавала, с цел реконструкция на града след унищожаването му през 1391 г. Акведукта е пренасял вода по открит канал от 6 км.

Църквата на Дева Мария
Храмът е разположен на полуострова, който носи нейното име Панагия, както и цялата околна махала, така наречения Стар град. Махалата в османско време е населена наполовина с християни. До 1864 година църквата, построена в XV век, е единственият християнски храм в града. Разрушена е в 1957 година, за да се построи нови голям храм, тъй като е нестабилна. Старата църква е била трикорабна базилика без купол, с дървен покрив, покрит с плочи. Източната част от покрива е била леко повдигната за покриване на таванското помещение. Храмът е бил вкопан с височина от около 20 и ширина 12 – 13 m. Новата църква е построена върху основите на старата. В архитектурно отношение новата църква е кръстовидна с купол. Камбанарията е от старата сграда и е интегриран в нартекса на новата. Във вътрешността има двапараклиса - „Свети Фанурий“ и „Свети Филотей Кавалиотис“. Стенописите са дело на Г. Карпотинис и са във византийски стил и като изпълнение и като иконографска програма. Три ценни икони от църквата са откраднати и след откриването им са предадени на Филипийската митрополия. В двора е издинат енорийски център. От женския манастир намирал се на това място в миналото, сега са оцелели камбанарията и някои икони от иконостаса.

Къщата на Мохамед Али е историческа постройка в Кавала. Къщата от XVIII век е роден дом на египетския владетел Мохамед Али паша и е превърната в музей. Къщата е построена в 1720 година от семейството на Мохамед Али. Красивата къща с традиционна архитектура се смята за собственост на египетската държава заедно с парцела от 330 m2. Състои се от партер и етаж. Разположена е така, че да има панорамна гледка от всички страни. От входа си гледа към пристанището на Кавала, а от другата страна към красивия залив. Има два входа. В южната част е селямлъкът, който включва жилищните и работните зони на мъжете, както и приемните за техните посетители. В северната част се намира харемът, който съдържа помещенията за жените и прислугата на домакинството, както и личната стая на пашата, стаята на евнусите, софата с повдигната платформа в южния ѝ край. На приземния етаж на двете части са събрани всички домакински дейности в къщата. По-конкретно, долният етаж включва конюшнята за големи животни, изба за съхранение на храна и кухнята.

Паметник на Мохамед Али паша Египетски
Когато се разхождате в стария град на Кавала и стигнете до края на полуострова, на който е разположен ще видите статуя на османски конник. Това е паметник на родения през 1769 година в Кавала основател на съвременен Египет. Династията, която той създава, продължава управлението си до 1952 година. Мохамед Али паша е етнически албанец, като под командването му са били неголяма група албански доброволци. През 1805 година е бил признат от султана за паша на Египет, което на практика означавало, че е независим владетел. Започнал мащабни реформи в Египет, като подобрил икономическото и културното развитие на региона. През 1811 години избил мамелюкските бейове, а след като реорганизирал армията по европейски образец превзел части от Судан и Арабия. Мохамед Али паша провел няколко успешни военни кампании против Османската империя, но под натиска на Великите сили бил принуден да се откаже от своите завоевания, като се признал за васал на Османската империя.

Лидия, манастир Света Лидия, Гърция

Село Лидия, до 1968 година Идромили, по-старо име Маджар чифлик, е село в Гърция, в област Източна Македония и Тракия. Селото има около 850 жители. В Лидия има църква „Света Лидия“ на предполагаемото място на кръщение на Лидия Филипийска.
Селото е разположено на около 10 километра северозападно от демовия център Кавала, веднага северно от развалините на античния град Филипи
В началото на XX век в Маджар чифлик живее турско население. Административно селото принадлежало към Саръшабанска кааза на Османската империя. След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1923 година жителите на Маджар чифлик са изселени в Турция. Според статистиката от 1928 година Мадзар  е изцяло бежанско село със 72 семейства и 260 жители общо.
За Св. Лидия се твърди, че е първата християнска мъченица в Европа. Според по-широко разпространената версия за живота й, тя е живяла през I в. от н.е. - била бедна жена, която продавала платове, и пострадала заради вярата си в Христа. В друго житие на Лидия пък се казва, че е била съпруга на богат човек - съветник на император Адриан (117 - 138 г.), и двойката имала двама синове. Лидия посетила беседа на апостол Павел по време на негова мисия в града, в който живеели, поканила го в дома си, и после тя и мъжът й приели християнската вяра. Заради това семейството било подложено на репресии и заплатило за вярата си със смърт. Лидия, съпругът й Филит и синовете им били изпратени на съд при военачалника Амфилохий, а след това - измъчвани и пратени в тъмница. Според преданието, през нощта ангел им вдъхнал надежда за вечен живот. На другия ден мъчениците били хвърлени в котел с кипящо масло и сяра. Преданието твърди, че щом ги хвърлили в котела, той се оказал "изпразнен от адската смес"  Цялото семейство останало невредимо, а на другия ден всички предали Богу дух. 
Съществува предположение, че Лидия не се е казвала така, а я нарекли с това име като "лидийка" - жителка на Лидия. Лидия се наричало едно кралство в древна Месопотамия, където е живял легендарно богатият крал Крез. Bъпреки че през 323 г. пр.н.е. кралството влиза в границите на персийската империя, хората продължили да наричат "лидийци" жителите му дълго време след това. 
Топонимът "Лидия" от историческите хроники, свързани с житието на Св. Лидия, няма нищо общо със село Лидия в Северна Гърция, на 10 километра от Кавала, където християните са издигнали църква и манастир в чест на светицата. Според историческата справка, селото първоначално се казвало Маджар Чифлик и било населено с турци, които били изгонени от там от гръцките власти, а селото - преименувано. 
Превратностите на историята са повлиявали не само на битието на хората, но и на верския им живот. Любопитно е и това, че иконописите в църквата в гръцкото село Лидия, което някога е било турско, са дело на сръбски зограф.

Храмът „Св. Лидия”, построен близо до мястото, където св. ап. Павел кръстил св. Лидия (първата жена европейка) при пребиваването си във Филипи. Храмът е изграден като баптистерий - особена архитектурна форма, характерна за раннохристиянскита епоха – IVв., с притвор и осмоъгълен наос, в центъра на когото има мраморен купел за масови кръщения. Срещу купела на изток е разположен малък открит олтар, където в древност след кръщението вярващите веднага се причастявали. Стените на храма, олтара и купола са украсени с великолепни мозаечни изображения на светци и декоративни орнаменти, пресъздаващи непреходното благолепие на древните християнски храмове. Срещу храма, на бреговете на малката река Зигакти е построен открит баптистерий, на самото място на кръщението на св. Лидия (паметта й се чества на 20 май). И до днес на това благодатно място с благословението на Негово Високопреосвещенство митрополита на Филипи, Неаполеос и Тасос Прокопиос се кръщават вярващи от целия свят.

Тасос, Манастирът "Архангел Михаил", Гърция

Следващата спирка в обиколката ни на Тасос е манастирът „Св. архангел Михаил”. За да оцените величието и красотата на тази обител, ще трябва да погледнете от някой съседен хълм или залив как е кацнала върху стръмна скала, оградена с високи каменни зидове, наподобяващи крепостни стени, и отдолу откъм морето, и отгоре откъм пътя. Манастир „Архангел Михаил“ е построен на скала над морето между селата Астрис и Алики. Манастирът е най-големия на острова и е женски, а монахините строго следят за подходящо облекло на посетителите. Също така, по време на служба в църквата жените и мъжете стоят разделено. Прекрачите ли масивната порта, ще ви посрещне някой, който ще огледа как сте облечени и ако прецени, ще предложи на жените да се наметнат с шалове или да обуят поли, а на мъжете с къси панталони ще подаде нещо като шалвари. Вътре ще се озовете в просторен спретнат двор. застлан с каменни плочи и потънал в цветя. Ще можете да се разходите по алеите, да надникнете в старата черква или в магазинчето до нея, да се снимате на някоя от терасите, надвиснали над морето. Със сигурност ще ви направи впечатление колко богат и добре поддържан е този манастир. И колко е голям, като се има предвид, че на целия остров Тасос живеят десетина хиляди души. Особено ако вдигнете поглед и видите огромната черква, която се строи в момента. На Тасос има и други манастири - „Св. Пантелеймон” близо Микрос Принос и „Панагия” край Макриес, но макар гърците да почитат и да се грижат за своите манастири, в сравнение със „СВ. архангел Михаил” тези двата изглеждат не просто занемарени а направо изоставени. Причината не е в чудесата, които според легендите са ставали тук, или в извора с лековита вода в една пещера под скалите. И другите два манастира могат да се похвалят със също толкова чудодейни истории и със също толкова лековити извори. Причината се крие в парче гвоздей, което се пази в „Св. архангел Михаил” и за който се твърди, че е частица от гвоздея, забит в дясната ръка на Христос при разпъването му на кръста. За вярващите това е безценна светиня и хиляди гърци от всички краища на страната идват тук, за да й се поклонят.

Три години по-късно пак попаднах на острова и посетих манастира