Без Сицилия Италия не би имала душа или когато зърнеш другото лице на ботуша
Остров Сицилия е място, където околната среда, историята и хората имат различна чувствителност. Родината на мафията, дон Корлеоне и зловещата вендета е нашата представа от киното за живописния остров. Най-големият остров в Средиземно море е бил дом на много цивилизации и има богата и вълнуваща история. Сицилия е едно от най-живописните места в света, което привлича туристи със своите неповторими забележителности. Този остров на боговете, разположен в сърцето на Средиземно море, предлага невероятна комбинация от история, културни богатства и гастрономически удоволствия, които ще пленят сърцето на всеки пътешественик.
През 1946 година Сицилия получава автономия и има свое собствено правителство и местен парламент.Островът е белязан от следите на финикийци, гърци, римляни, византийци, араби, нормани, испански, френски и италиански династии. Древните гърци оставят изумителни образци на античната архитектура и изкуство. Прословутият вик “Еврика!” на Архимед, когато открива един от основните закони във физиката все още отеква по уличките на Сиракуза. Останки от антични театри има в Катания, Сиракуза, Палермо и в Таормина.
Византийците оставят диря в културното наследство на острова със своите прочути мозайки. Арабите слагат мюсюлмански отпечатък в Палермо. По-късно испанците въвеждат пламенни готически орнаменти в декорацията на дворци и църкви.
В историята на стиловете влиза понятието “сицилиански барок”, който вдъхновява световноизвестния дизайнер Джани Версаче. Императорът на модата вплита в своите творения орнаментиката на сицилианския барок и използва емблемата на древна Сицилия - Горгоната Медуза.
Сицилия е истински музей под открито небе. Тук ще откриете следи от древни цивилизации, като гърци, римляни, византийци и нормани, които са оставили своите отпечатъци в архитектурата и културата на острова. Сред най-важните забележителности са:
Таормина е най-аристократичният курорт на Сицилия. Там са и частните вили на известни политици, бизнесмени и звезди от шоубизнеса. От всяко местенце в града се открива вълнуваща гледка към морето. Античният гръцки театър, главният архитектурен паметник на града е съхранил прекрасната си акустика през вековете и всяко лято събира меломани от цял свят на концерти на открито. Главната търговска улица корсо Умберто предлага доста изкушения за любителите на шопинга.
Benji Traveler: Сицилия, Таормина Градската градина, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Таормина - една от перлите на остров Сицилия, Италия
Най – колоритният град на острова, запазил в себе си духа на Средновековието, както и трайния мюсюлмански отпечатък е Палермо. Забележителностите тук са на всеки ъгъл. Двореца на норманите, Пиаца Преториа, църквите Санта Мариа д’Амиралио и Сан Джовани д’Еремити, Катедралата и Порта Нова…Столицата на острова е известна със своите впечатляващи дворци и катедрали, като Катедралата на Палермо и Норманския дворец, който днес служи като седалище на Сицилианския парламент, може да се види великолепната Палатинска капела, богато украсена с мозайки от XII век.
Benji Traveler: Сицилия, Палермо, Фонтана Претория или известен още Фонтана на срама, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Палермо, Театро Масимо, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Палермо, Площадът Куатро Канти (Четирите ъгъла), Италия
Benji Traveler: Сицилия, Палермо, Порта Нуова, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Палермо, Катедралата "Успение Богородично", Италия
Benji Traveler: Сицилия, Палермо, Норманският дворец в Палермо, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Палермо - от тук, от там, Италия
Местните сицилианци наричат Месина „входната врата на Сицилия”. Градът се намира в близост до Месинския проход. Тук можете да се насладите на едни от най – живописните плажове, да посетите Музео Реджионале и Фонтана ди Орионе или Катедралата с нейната уникална камбанария.
Benji Traveler: Сицилия, Месина, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Месина, Катедралата на Месина, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Месина, Часовниковата кула, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Месина Фонтана Орион, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Сиракуза, Катедралата "Рождество Богородично", Италия
Benji Traveler: Сицилия, Сиракуза - градът на Архимед, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Палермо, Фонтана Претория или известен още Фонтана на срама, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Палермо, Театро Масимо, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Палермо, Площадът Куатро Канти (Четирите ъгъла), Италия
Benji Traveler: Сицилия, Палермо, Порта Нуова, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Палермо, Катедралата "Успение Богородично", Италия
Benji Traveler: Сицилия, Палермо, Норманският дворец в Палермо, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Палермо - от тук, от там, Италия
Местните сицилианци наричат Месина „входната врата на Сицилия”. Градът се намира в близост до Месинския проход. Тук можете да се насладите на едни от най – живописните плажове, да посетите Музео Реджионале и Фонтана ди Орионе или Катедралата с нейната уникална камбанария.
Benji Traveler: Сицилия, Месина, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Месина, Катедралата на Месина, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Месина, Часовниковата кула, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Месина Фонтана Орион, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Сиракуза, Катедралата "Рождество Богородично", Италия
Benji Traveler: Сицилия, Сиракуза - градът на Архимед, Италия
Безспорно едно от най–вълнуващите изживявания за туристите е екскурзията до най – високия активен вулкан в Европа – Етна 3323 м. Според древните гърци в недрата на вулкана се намирала ковачницата на бог Хефест, а по склоновете му живеели циклопи. Тук имате възможност да вървите по река от изстинала лава, да изкачите склоновете на кратера и да видите къде виреят ягодите, от които сицилианците приготвят своята традиционна 70–градусова алкохолна напитка. Сервират я в малки чашки, пие се на екс и събужда у всеки дремещия в него вулкан.
Benji Traveler: Сицилия, Вулканът Етна, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Вулканът Етна, Италия
Кристално чистите води и златистият пясък правят плажовена Сицилия едни от най-красивите в Средиземно море. Плажове, като Мондело, Сан Вито Ло Капо и Изола Бела са истински рай за любителите на морето. Мондело, разположен близо до Палермо, е известен със своите прекрасни бели пясъци и чиста вода. Сан Вито Ло Капо, със своите живописни скални образувания и спокойни води, е идеален за семейства и любители на гмуркането. Изола Бела, с малкия си остров, свързан със сушата чрез тясна пясъчна ивица, е едно от най-романтичните места на острова.
Benji Traveler: Сицилия, Марина ди Рагуза, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Ното - Фестивалът на цветята, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Ното - бароковото бижу на Италия, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Модика - Кадетралата Свети Георги, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Модика – градът на стълбите и вкусна като шоколад, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Рагуза - градът с две отделни части, по-ниската и по-стара Рагуза Ibla, и по-високата Рагуза Superiore, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Рагуза Ибла - Катедралата Свети Георги, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Рагуза Ибла - Църквата Сан Джузепе, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Мазара Де Валло - Театро Гарибалди - едно малко бижу,Италия
Benji Traveler: Сицилия, Мазара Де Валло - Църквата Свети Игнацио - руините, историята на едно минало, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Мазара Дел Валло, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Монреале и Катедралата на Монреале - златно видение, сън на Стария и Новия завет, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Агридженто - долината на храмовете, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Чефалу - тесни улички и безкрайни плажове, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Чефалу, Катедрата "Преображение Господне", Италия
Benji Traveler: Сицилия, Чефалу, Средновековна пералня в Чефалу, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Катания, Римският амфитеатър, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Катания, Площадът със слона, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Катания, Църквата на абатството на Света Агата, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Катания, Катедралата "Сант' Агата" - истински шедьовър на барокотовото изкуство, Италия
Benji Traveler: Сицилия, Катания - възкръснала от пепелта в сянката на Етна, Италия
Мафията
Всички са чували за мафията. За първи път тази дума се появява в италианския език около 1860г. През 1866г. тя е използвана от британския консул в Сицилия, който докладва, че „посочени от мафията въоръжени групировки вземат дял от печалбата на работниците, поддържат отношения с отритнатите от обществото и закрилят престъпниците“. Думата мафия има древен произход и най-вероятно произхожда от арабското mu afah, което означава защита, вещина, красота, способност и безопасност. Корените на самата организация обаче не са толкова лесно проследими. Много изследователи са убедени, че нейните семена са посети още през XIIв, когато се създават тайни общества с цел да се противостои на натиска на Свещената римска империя. Други сочат за нейни създатели бурбоните, които прибягват до услугите на бивши бандити за да поддържат реда в труднодостъпната вътрешност на острова. Не след дълго бившите разбойници вече взимали откуп от своите доскорошни другари в престъпленията, за да си затварят очите за техните тъмни дела. Трети обръщат внимание на появата на т.нар. габелоти – посредници между селяни и земевладелци, които събират таксите и налозите и скоро сами забогатяват чрез изнудване и заплахи към първите и в служба като пълномощници на вторите. Обединени от обща цел, габелотите се превръщат в отделна прослойка, която се подчинява на собствен закон на честта и поведението.
В един определен период Италия е на косъм от разрешаването на проблема с мафията. При управлението на Мусолини легендарният шеф на полицията Чезаре Мори прибягва до брутални и напълно незаконни мерки за борба с мафията и ако не е била Втората световна война, най-вероятно е щял да я разбие напълно. По ирония на съдбата тъкмо намесата на американците проваля неговото начинание. При подготовката на десанта в Сицилия през 1943г. съюзниците разполагат с един единствен източник на сведения и логистика – мафията, с която установяват връзка посредством американски гангстери като Лъки Лучано. Веднъж превзели Сицилия, Съюзниците заздравяват позициите на мафията, като включва нейни високопоставени членове в новосъздаденото Съюзническо военно правителство.
В резултат на двете т.нар. мафиотски войни през 70-те години на XXв. загиват стотици мафиози, както и много невинни граждани, но през 80-те настъпва драматична промяна, започнала с измяната на Томазо Бускета, глава на едно от семействата който става информатор на полицията. Скоро е предприето съдебно преследвани на организираната престъпност ръководено от Джовани Фалконе и Паоло Борселино – и двамата убити през 1992г.
Сред последно арестуваните главни босове са Бернардо Провенцано през 2006г и Гидо Спина през 2014г. Но въпреки този и други успехи, унищожаването на мафията все още е малко вероятно, главно защото сега нейните пипала са здраво преплетени с легалната икономика на Италия. Италианците не случайно наричат мафията la piovra – октопод.
Бриош питки със сладолед
От всички места, които съм посетила в Италия, Сицилия за мен остава най-запомнящата се. Изумена от това как толкова много култури се преплитат и живеят в хармония. Уникалното разположение на острова – там където Европа среща Азия и Африка, се отразява по неповторим начин в архитектурата, кулинарията и начинът на живот на местните. Във всеки град атмосферата е неповторима и различна, но винаги носи и по нещо типично за тази част на Италия. Било то аперитивът с местни сирена и деликатеси, типичните за региона сладки, или любимото на всички джелато. Най-емблематичния за региона десерт е тъй нареченият „brioche con gelato“ или на бъргарски – бриош питки със сладолед.
Навсякъде в Сицилия, се хапва по много джелато, във всякакви форми и по всяко време. Бриош питката със сладолед е вид улична храна, понеже в ресторанта винаги ще ти сервират сладоледа в купичка, а ако си поръчаш питка – тя ще дойде отделно в чинийка.
Рецептата за бриош питки със сладолед
Оригиналната рецепта включва само 2 втасвания, но за да станат още по-въздушни хлебчетата, може да се направи и 3-то втасване, преди да се изпекат. Затова, ако нямате достатъчно време, можете спокойно да изпечете и след второто.
НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ
за бриоша
· 300 гр. силно брашно за хляб (аз ползвам тип 1050 от ДМ Био)
· 200 гр. брашно тип 00 (плюс още 50 гр. за замесването)
· 150 гр. пълномаслено мляко
· 60 гр. (студено) масло, нарязано на кубчета
· 60 гр. тръстикова захар*
· 10 гр. сол
· 2 големи яйца
· зехтин
Всички са чували за мафията. За първи път тази дума се появява в италианския език около 1860г. През 1866г. тя е използвана от британския консул в Сицилия, който докладва, че „посочени от мафията въоръжени групировки вземат дял от печалбата на работниците, поддържат отношения с отритнатите от обществото и закрилят престъпниците“. Думата мафия има древен произход и най-вероятно произхожда от арабското mu afah, което означава защита, вещина, красота, способност и безопасност. Корените на самата организация обаче не са толкова лесно проследими. Много изследователи са убедени, че нейните семена са посети още през XIIв, когато се създават тайни общества с цел да се противостои на натиска на Свещената римска империя. Други сочат за нейни създатели бурбоните, които прибягват до услугите на бивши бандити за да поддържат реда в труднодостъпната вътрешност на острова. Не след дълго бившите разбойници вече взимали откуп от своите доскорошни другари в престъпленията, за да си затварят очите за техните тъмни дела. Трети обръщат внимание на появата на т.нар. габелоти – посредници между селяни и земевладелци, които събират таксите и налозите и скоро сами забогатяват чрез изнудване и заплахи към първите и в служба като пълномощници на вторите. Обединени от обща цел, габелотите се превръщат в отделна прослойка, която се подчинява на собствен закон на честта и поведението.
В един определен период Италия е на косъм от разрешаването на проблема с мафията. При управлението на Мусолини легендарният шеф на полицията Чезаре Мори прибягва до брутални и напълно незаконни мерки за борба с мафията и ако не е била Втората световна война, най-вероятно е щял да я разбие напълно. По ирония на съдбата тъкмо намесата на американците проваля неговото начинание. При подготовката на десанта в Сицилия през 1943г. съюзниците разполагат с един единствен източник на сведения и логистика – мафията, с която установяват връзка посредством американски гангстери като Лъки Лучано. Веднъж превзели Сицилия, Съюзниците заздравяват позициите на мафията, като включва нейни високопоставени членове в новосъздаденото Съюзническо военно правителство.
В резултат на двете т.нар. мафиотски войни през 70-те години на XXв. загиват стотици мафиози, както и много невинни граждани, но през 80-те настъпва драматична промяна, започнала с измяната на Томазо Бускета, глава на едно от семействата който става информатор на полицията. Скоро е предприето съдебно преследвани на организираната престъпност ръководено от Джовани Фалконе и Паоло Борселино – и двамата убити през 1992г.
Сред последно арестуваните главни босове са Бернардо Провенцано през 2006г и Гидо Спина през 2014г. Но въпреки този и други успехи, унищожаването на мафията все още е малко вероятно, главно защото сега нейните пипала са здраво преплетени с легалната икономика на Италия. Италианците не случайно наричат мафията la piovra – октопод.
Сълзите на крадеца
Кражбата на шедьовъра на Караваджо „Рождество“ от Оратори оди Сан Лоренцо в Палермо през 1969г. – картината е вандалски изрязана от рамката – е престъпление, което и до днес остава неразкрито. През 80-те години на ХХв. Обаче по време на процеса срещу него босът на мафията Франческо Марино Маноя признава за кражбата, но твърди, че картината е била толкова зле увредена, че не подлежала на реставрация, а след като видял пораженията колекционерът, поръчал обира, избухнал в сълзи.
Знамето на Сицилия в червено и жълто съществува от повече от 700 години. За първи път се появява през 1282 г., когато обединение на сицилианските градове взема решение да изгони от острова всички французи и потушава въстание в Палермо. В центъра е изобразен трискелион – древен символ на три бягащи крака, излизащи от една точка. Символът се използва за първи път от древните гърци, които обикалят Сицилия по море и оприличават острова на триъгълник – тринакриос. Това е и древното име на острова – Тринакрия. И до днес трите крака символизират трите края на Сицилия.
Палермо и Корлеоне са първите два града, които основават Конфедерацията, изправила се срещу Анжуйската династия. Червеният е бил цветът на Палермо (така е и до днес), а жълтото – на Корлеоне (градът, който е бил земеделската столица на острова).
Главата в центъра е на Медуза Горгона – древното чудовище от древногръцката митология, за което се вярвало, че може да вкамени човек само с поглед.
От 2000 г. този флаг се използва официално като знаме на региона.
Операта в Палермо
Едно от местата, което вероятно всеки ще иска да види в Палермо, е операта „Массимо“. Тя е третата по големина в Европа, а като архитектура напомня старата парижка опера. За построяването са съборени три манастира. Най-големият е „Манастирът на стигмате“. Легендата разказва, а очевидци от музикантите потвърждават за мистериозни случаи. Според тях, когато се качваш по вътрешното стълбище към частните ложи, винаги се спъваш на определено място. Всички приписват този феномен на майката монахиня от „Манастирът на стигмате“, която дори от онзи свят продължава да се ядосва, че е разрушен.
Benji Traveler: Сицилия, Палермо, Театро Масимо, Италия
Легендата за сицилианските глави.
Официалната версия на легендата за Сицилианските Мавърски глави разказва, че около 1100 г., по време на арабското господство над Сицилия, млада жена от арабския квартал Ал Халиса в Палермо, сега наричан Калса, се влюбила в арабин, който бил в града по това време. Тяхната любовна история била споделена и продължила известно време, докато мъжът не решил да й признае, че вече има жена и деца на Изток и скоро ще трябва да замине отново, за да се върне при тях. Заслепена от гняв и ревност, младата жена убила мъжа през нощта. Отрязала главата му, поставила я като ваза на перваза на прозореца си и посадила босилек в нея. За да стане историята още по-страшна, легендата разказва една много любопитна подробност: изглежда, че в тази "ваза" босилекът израснал изключително пищно и буйно. Съседите били много заинтригувани от късмета на младата жена, така че скоро занаятчийте започнали да създават саксии във формата на мавърска (т.е. арабска) глава, за украса на балкони и декоративни растения.
Има вариант на тази легенда, може би още по-тъжен, който твърди, че любовната история между двамата е била тайна и че нейното семейство, след като научило за връзката им, убило и двамата, обезглавявайки ги. Без босилек, без цветя, без лудост, само вази в памет на една изгубена любов.
Независимо как и по какъв повод сицилианците са започнали да създават двойките мавърски глави, днес те са символ на късмет и благоденствие. Присъстват задължително във всеки сицилиански дом и са истински произведения на изкуството - ефектни и красиви.
Кражбата на шедьовъра на Караваджо „Рождество“ от Оратори оди Сан Лоренцо в Палермо през 1969г. – картината е вандалски изрязана от рамката – е престъпление, което и до днес остава неразкрито. През 80-те години на ХХв. Обаче по време на процеса срещу него босът на мафията Франческо Марино Маноя признава за кражбата, но твърди, че картината е била толкова зле увредена, че не подлежала на реставрация, а след като видял пораженията колекционерът, поръчал обира, избухнал в сълзи.
Знамето на Сицилия в червено и жълто съществува от повече от 700 години. За първи път се появява през 1282 г., когато обединение на сицилианските градове взема решение да изгони от острова всички французи и потушава въстание в Палермо. В центъра е изобразен трискелион – древен символ на три бягащи крака, излизащи от една точка. Символът се използва за първи път от древните гърци, които обикалят Сицилия по море и оприличават острова на триъгълник – тринакриос. Това е и древното име на острова – Тринакрия. И до днес трите крака символизират трите края на Сицилия.
Палермо и Корлеоне са първите два града, които основават Конфедерацията, изправила се срещу Анжуйската династия. Червеният е бил цветът на Палермо (така е и до днес), а жълтото – на Корлеоне (градът, който е бил земеделската столица на острова).
Главата в центъра е на Медуза Горгона – древното чудовище от древногръцката митология, за което се вярвало, че може да вкамени човек само с поглед.
От 2000 г. този флаг се използва официално като знаме на региона.
Операта в Палермо
Едно от местата, което вероятно всеки ще иска да види в Палермо, е операта „Массимо“. Тя е третата по големина в Европа, а като архитектура напомня старата парижка опера. За построяването са съборени три манастира. Най-големият е „Манастирът на стигмате“. Легендата разказва, а очевидци от музикантите потвърждават за мистериозни случаи. Според тях, когато се качваш по вътрешното стълбище към частните ложи, винаги се спъваш на определено място. Всички приписват този феномен на майката монахиня от „Манастирът на стигмате“, която дори от онзи свят продължава да се ядосва, че е разрушен.
Benji Traveler: Сицилия, Палермо, Театро Масимо, Италия
Легендата за сицилианските глави.
Официалната версия на легендата за Сицилианските Мавърски глави разказва, че около 1100 г., по време на арабското господство над Сицилия, млада жена от арабския квартал Ал Халиса в Палермо, сега наричан Калса, се влюбила в арабин, който бил в града по това време. Тяхната любовна история била споделена и продължила известно време, докато мъжът не решил да й признае, че вече има жена и деца на Изток и скоро ще трябва да замине отново, за да се върне при тях. Заслепена от гняв и ревност, младата жена убила мъжа през нощта. Отрязала главата му, поставила я като ваза на перваза на прозореца си и посадила босилек в нея. За да стане историята още по-страшна, легендата разказва една много любопитна подробност: изглежда, че в тази "ваза" босилекът израснал изключително пищно и буйно. Съседите били много заинтригувани от късмета на младата жена, така че скоро занаятчийте започнали да създават саксии във формата на мавърска (т.е. арабска) глава, за украса на балкони и декоративни растения.
Има вариант на тази легенда, може би още по-тъжен, който твърди, че любовната история между двамата е била тайна и че нейното семейство, след като научило за връзката им, убило и двамата, обезглавявайки ги. Без босилек, без цветя, без лудост, само вази в памет на една изгубена любов.
Независимо как и по какъв повод сицилианците са започнали да създават двойките мавърски глави, днес те са символ на късмет и благоденствие. Присъстват задължително във всеки сицилиански дом и са истински произведения на изкуството - ефектни и красиви.
Бриош питки със сладолед
От всички места, които съм посетила в Италия, Сицилия за мен остава най-запомнящата се. Изумена от това как толкова много култури се преплитат и живеят в хармония. Уникалното разположение на острова – там където Европа среща Азия и Африка, се отразява по неповторим начин в архитектурата, кулинарията и начинът на живот на местните. Във всеки град атмосферата е неповторима и различна, но винаги носи и по нещо типично за тази част на Италия. Било то аперитивът с местни сирена и деликатеси, типичните за региона сладки, или любимото на всички джелато. Най-емблематичния за региона десерт е тъй нареченият „brioche con gelato“ или на бъргарски – бриош питки със сладолед.
Навсякъде в Сицилия, се хапва по много джелато, във всякакви форми и по всяко време. Бриош питката със сладолед е вид улична храна, понеже в ресторанта винаги ще ти сервират сладоледа в купичка, а ако си поръчаш питка – тя ще дойде отделно в чинийка.
Рецептата за бриош питки със сладолед
Оригиналната рецепта включва само 2 втасвания, но за да станат още по-въздушни хлебчетата, може да се направи и 3-то втасване, преди да се изпекат. Затова, ако нямате достатъчно време, можете спокойно да изпечете и след второто.
Искам да обърна внимание и на брашното, което за бриош хляба е от значение. Трябва ви силно брашно за хляб, което понякога се намира трудно в големите хипермаркети. Затова аз лично залагам на брашно тип 1050 от ДМ Био. При замесването, тестото пое повече отколкото е посочено в рецепта. На мен ми трябваха допълнително около 50 гр. – посочени в рецептата по-долу. При вас количеството може да е по-различно, затова ако ви е необходимо допълнително брашно добавяйте не повече от 1 сл. наведнъж.
Получените бриош питки са превъзходни както в сладки, така и в солени комбинации. Сладките комбинации, Ви позволяват да развихрите въображението си. Питките са най-вкусни в рамките на няколко дни. Понеже съдържат масло са подходящи за претопляне във фурната. Също така, могат да се замразяват и да се консумират в рамките на месец. Така ще имате нещо за бързо хапване под ръка за дните, в които не ви се седи в кухнята.
Получените бриош питки са превъзходни както в сладки, така и в солени комбинации. Сладките комбинации, Ви позволяват да развихрите въображението си. Питките са най-вкусни в рамките на няколко дни. Понеже съдържат масло са подходящи за претопляне във фурната. Също така, могат да се замразяват и да се консумират в рамките на месец. Така ще имате нещо за бързо хапване под ръка за дните, в които не ви се седи в кухнята.
НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ
за бриоша
· 300 гр. силно брашно за хляб (аз ползвам тип 1050 от ДМ Био)
· 200 гр. брашно тип 00 (плюс още 50 гр. за замесването)
· 150 гр. пълномаслено мляко
· 60 гр. (студено) масло, нарязано на кубчета
· 60 гр. тръстикова захар*
· 10 гр. сол
· 2 големи яйца
· зехтин
· мая
за пълнежа
· домашен сладолед или сорбе
· свежи плодове
· настърган шоколад
· ядки по желание
ИНСТРУКЦИИ ЗА ПРИГОТВЯНЕ
1. Леко затоплете млякото със 75мл. водата, добавете маята и оставете настрана, за да шупне. Температурата, преди да добавите маята не трябва да надвишава 45 - 50 градуса.
2. Пресейте двата вида брашно в голяма купа и със захарта и 10 гр. сол. Добавете маслото и с пръсти втрийте в сухите съставки докато получите трохи. Разбийте яйцата и добавете към сместта, заедно с млякото. Замесете около 4 мин до получаването на еластично и лепкаво тестото. Тук може да се наложи да добавите допълнително брашно, за да замесите тестото. В такъв случай добавяйте по 1 с.л. докато замесите до 50гр. общо. Самото тесто е доста мокро, но ще стегне при последващото месене.
3. Продължете с месенето върху леко набрашнена повърхност като "хвърляте" тестото около 40 пъти върху повърхността. Тестото може да залепва и да се наложи да набрашните няколко още пъти. Трябва да получите тесто, което лесно да се отлепя от повърхността и ръцете ви.
4. Полученото тесто поставете във намазнена със зехтин дълбока тава или купа и оставете да втаса на стайна температура за 2 часа, или докато тестото удвои обема си.
5. Втасалото тесто разделете на 12 равни части, всяка от които оформете на кръгла питка. Покрийте 2 тави за печене с хартия за печене и разпределете оформените питки и оставете да втаса за 2 часа или докато питките удвоят размера си.
6. Втасалите питки оформете още веднъж и оставете да втасат още веднъж за 2 часа или до удвояването на размера им. В оригиналната рецепта 3то втасване няма, затова ако бързате можете да пропуснете тази стъпка и да преминете директно към печенето.
7. Печете в загряла на 180 градуса фурна за 15 - 20 минути или докато питките хванат златист загар. Намажете готовите питки с разтопено масло и прехвърлете върху решетка, докато изстинат.
8. Изстиналите питки, разрежете посредата и напълнете със сладолед и сезонни плодове и поръсете с ядки и настърган шоколад. Почитателите на солените ястия, могат да използват питките за направата на любимите си бургери. Останалите питки съхранявайте в херметическа купа и консумирайте до седмица. По желание можете да замразите и е препоръчително да консумирате до месец.
за пълнежа
· домашен сладолед или сорбе
· свежи плодове
· настърган шоколад
· ядки по желание
ИНСТРУКЦИИ ЗА ПРИГОТВЯНЕ
1. Леко затоплете млякото със 75мл. водата, добавете маята и оставете настрана, за да шупне. Температурата, преди да добавите маята не трябва да надвишава 45 - 50 градуса.
2. Пресейте двата вида брашно в голяма купа и със захарта и 10 гр. сол. Добавете маслото и с пръсти втрийте в сухите съставки докато получите трохи. Разбийте яйцата и добавете към сместта, заедно с млякото. Замесете около 4 мин до получаването на еластично и лепкаво тестото. Тук може да се наложи да добавите допълнително брашно, за да замесите тестото. В такъв случай добавяйте по 1 с.л. докато замесите до 50гр. общо. Самото тесто е доста мокро, но ще стегне при последващото месене.
3. Продължете с месенето върху леко набрашнена повърхност като "хвърляте" тестото около 40 пъти върху повърхността. Тестото може да залепва и да се наложи да набрашните няколко още пъти. Трябва да получите тесто, което лесно да се отлепя от повърхността и ръцете ви.
4. Полученото тесто поставете във намазнена със зехтин дълбока тава или купа и оставете да втаса на стайна температура за 2 часа, или докато тестото удвои обема си.
5. Втасалото тесто разделете на 12 равни части, всяка от които оформете на кръгла питка. Покрийте 2 тави за печене с хартия за печене и разпределете оформените питки и оставете да втаса за 2 часа или докато питките удвоят размера си.
6. Втасалите питки оформете още веднъж и оставете да втасат още веднъж за 2 часа или до удвояването на размера им. В оригиналната рецепта 3то втасване няма, затова ако бързате можете да пропуснете тази стъпка и да преминете директно към печенето.
7. Печете в загряла на 180 градуса фурна за 15 - 20 минути или докато питките хванат златист загар. Намажете готовите питки с разтопено масло и прехвърлете върху решетка, докато изстинат.
8. Изстиналите питки, разрежете посредата и напълнете със сладолед и сезонни плодове и поръсете с ядки и настърган шоколад. Почитателите на солените ястия, могат да използват питките за направата на любимите си бургери. Останалите питки съхранявайте в херметическа купа и консумирайте до седмица. По желание можете да замразите и е препоръчително да консумирате до месец.
Няма коментари:
Публикуване на коментар