Palazzo dei Normanni в Палермо е на място, където арабите вече били построили ранно укрепление, което по-късно е преустроено по време на управлението на норманите. През 1130 г. първият нормански крал на Сицилия, Роджър II, решава да използва сградата като своя резиденция. Затова започва работа по адаптирането отбранителната крепост за новата й цел и това ще бъде продължено от наследниците Уилям I и Уилям II. През този период е построена Cappella Palatina и архитектурното оформление на двореца е променено. Структурата е разделена на поредица от кули (Pisana, Ioaria, Chirimbi, Greca), свързани с пътеки. След смъртта на Фридрих II през 1250 г. дворецът навлиза в период на упадък. Това продължило и в по-късните години, когато анжуйците и след това арагонците управлявали Сицилия. Владетелите на тези династии предпочитали други места, като Castello a Mare и Palazzo Chiaramonte Steri, като последният се превръща в новия щаб на инквизицията. От 1415 г. Сицилия се управлява от вицекрале, назначени директно от краля на Арагон. Те възстановяват значението на Palazzo Reale и решават да го използват като свой щаб от средата на 16 век нататък. Започва нова работа по сградата, което води до разрушаването на няколко кули и изграждането на нови укрепления. Между 1569 и 1571 г. много от нормандските структури са разрушени, за да се построи ново триетажно крило на двореца. Първият етаж първоначално е бил използван като депо за боеприпаси и след това е надстроен в днешния Sale del Duca di Montalto. На второто ниво ще бъде обособен петстаен етаж за бюрократични функции. Третият етаж включвал голяма зала, това, което днес е Sala d'Ercole (Hercules Hall), и става дом на парламента на Сицилия. Допълнителни промени в оформлението на двореца продължават през 19 век. През 1790 г. Фердинанд IV построява астрономическа обсерватория на върха на Torre Pisana, която е там и днес, а някои от декорациите в Sala d’Ercole датират от 1811 г.
На първия етаж на Palazzo Reale е най-очарователната стая на сградата: Cappella Palatina (т.е. Дворцовият параклис). Този шедьовър е перфектна комбинация от византийски, латински и ислямски традиции. Построен от Роджър II през 1132 г. и осветен през 1140 г., той се превръща в частен параклис на кралското семейство. Църквата е разделена на три кораба, разделени от мраморни и гранитни коринтски колони. В наоса има дървен таван с фини инкрустации в арабски стил, изобразяващи животни и танцьори. Стените и куполът са изцяло покрити със златни мозайки в арабо-нормандски стил. Куполът изобразява Христос Пантократор, благославящ с три пръста на дясната си ръка, с ясно византийско вдъхновение. Стените на параклиса изобразяват библейски епизоди от Стария и Новия завет.
Романският план на Палатинския параклис е правоъгълен с рудиментарен трансепт. Изпълнен с традиционната източноправославна иконография и с рисуван арабски таван (направен от местен бор, който вече е много рядък вид), с многобройни фигури на зверове и хора, Палатинският параклис е като че ли миниатюрно копие на катедралата на Монреале, макар че е построен десетилетия по-рано от нея.
Особено внимание изискват пет икони на св. Петър, св. Яков и тронът. Големите централни мозаечни икони в апсидата и в купола представят Христос Пантократор (владетел на всички) – едно от няколкото подобни средновековни византийски изображения в Западна Сицилия (другите са в катедралата на Монреале и в тази на Чефалу).
Таванът е възстановен наскоро и на него има няколко интересни образи и дори арабски надписи. Изпъкват лъвовете и орлите. Едно от по-забележителните изображения показва игра на шах – индикация за интелектуалните занимания на средновековните жители на Палермо. Изобразени са и танци. Ислямската практика по принцип обезсърчава художественото представяне на изображения на хора, но тези рисунки, част от това, което се смята за най-голямото единично произведение на изкуството на Фатимидите от онзи период, като че ли отразяват по-свободните норми на едно толерантно общество.
Макар че строежът на параклиса вероятно е завършен през 1140 г., художествената фаза със сигурност е изисквала още няколко години. Таванът е дело на местни и тунизийски художници. Мозайките – много от тях представят библейски сцени – са създадени от източноправославни монаси от Сицилия, от континентална Италия и от Гърция (чак от Константинопол) – същите художници, които работят в Марторана – църквата „Санта Мария дел Амиралио“, или „Дева Мария Адмиралска“. Изработката на каменните инкрустации на пода и по долната част на стените също е много труден занаят, изискващ големи умения и усилия.
Сцените от Стария завет на стените на нефа (няма сцени от Новия завет, макар че апостоли и ангели са представени на другите стени) имат предимството да допадат както на християни, така и на евреи и на мюсюлмани. На стената зад платформата за трона е гербът на Арагон, добавен известно време след „Сицилианската вечерня“ през 1282 г., когато Педро III Арагонски започва да управлява Сицилия. Мозайките извън параклиса са съвременни допълнения.
Sale del Duca di Montalto
Особено внимание изискват пет икони на св. Петър, св. Яков и тронът. Големите централни мозаечни икони в апсидата и в купола представят Христос Пантократор (владетел на всички) – едно от няколкото подобни средновековни византийски изображения в Западна Сицилия (другите са в катедралата на Монреале и в тази на Чефалу).
Таванът е възстановен наскоро и на него има няколко интересни образи и дори арабски надписи. Изпъкват лъвовете и орлите. Едно от по-забележителните изображения показва игра на шах – индикация за интелектуалните занимания на средновековните жители на Палермо. Изобразени са и танци. Ислямската практика по принцип обезсърчава художественото представяне на изображения на хора, но тези рисунки, част от това, което се смята за най-голямото единично произведение на изкуството на Фатимидите от онзи период, като че ли отразяват по-свободните норми на едно толерантно общество.
Макар че строежът на параклиса вероятно е завършен през 1140 г., художествената фаза със сигурност е изисквала още няколко години. Таванът е дело на местни и тунизийски художници. Мозайките – много от тях представят библейски сцени – са създадени от източноправославни монаси от Сицилия, от континентална Италия и от Гърция (чак от Константинопол) – същите художници, които работят в Марторана – църквата „Санта Мария дел Амиралио“, или „Дева Мария Адмиралска“. Изработката на каменните инкрустации на пода и по долната част на стените също е много труден занаят, изискващ големи умения и усилия.
Сцените от Стария завет на стените на нефа (няма сцени от Новия завет, макар че апостоли и ангели са представени на другите стени) имат предимството да допадат както на християни, така и на евреи и на мюсюлмани. На стената зад платформата за трона е гербът на Арагон, добавен известно време след „Сицилианската вечерня“ през 1282 г., когато Педро III Арагонски започва да управлява Сицилия. Мозайките извън параклиса са съвременни допълнения.
Sale del Duca di Montalto
Това крило на двореца е построено между 1565 и 1575 г. като част от проект за трансформиране на Palazzo dei Normanni и първоначално е използвано като склад за боеприпаси. През 1637 г. тези стаи са превърнати в летни приемни. По тази причина президентът на кралството дон Луиджи Монкада, херцог на Монталто, моли най-добрите художници на времето да изрисуват фреските. Те включват: Пиетро Новели, който нарисува Вицекраля Монкада, побеждаващ маврите; Херардо Асторино (Сицилианският парламент); Винченцо Ла Барбера и Джузепе Костантино. През 1788 г., по проект на Джузепе Венанцио Марвулия за крал Фердинанд от Бурбон, Sale del Duca di Montalto става конюшня. Днес те се използват за временни изложби.
Залата на Херкулес,
Залата на Херкулес,
седалище на сицилианския парламент Тази стая, която е била бившата зала за Общите парламенти на кралството, дължи името си на рисунките по тавана и стените. Те са дело на сицилианския художник Джузепе Веласко, който ги рисува между 1811 и 1812 г., изобразявайки различни сцени, свързани с гръцкия герой Херкулес, включително Апотеозата и някои от трудовете. Последните са боядисани монохромно и поставени в специални орнаментални ленти, наречени „grottesca“, направени от художника Бенедето Котарди. От 1947 г. Sala d’Ercole е домът на регионалния парламент на Сицилия.
Интересен факт: Сицилианският парламент е първият италиански парламент и е един от най-старите в Европа.
Залата на вицекралете
Това крило на Palazzo dei Normanni се нарича Залата на вицекралете, тъй като по стените има 21 портрета, изобразяващи вицекрале, лейтенанти и президенти на Бурбонското кралство Сицилия на служба от 1747 до 1840 г. Те включват: Доменико Карачиоло от Villamaina, който премахна Инквизиционния съд през 1782 г.; и Франческо Д’Акино, принц на Караманико, който инсталира астрономическата обсерватория през 1790 г., която все още се намира на върха на Torre Pisana в Palazzo Reale. Около свода има фриз със символи и алегории, свързани със Сицилия, включително Тринакрия, от Салваторе Грегориети (1901 г.).
Sala Pompeiana
Вътре в стая, известна като Galleria Pompeiana (Помпейска галерия), намираме така наречената Sala Pompeiana, която е поръчана от Леополд от Бурбон. Името идва от неговата неокласическа украса, направена от Джузепе Патания около 1835 г. Художникът, вдъхновен от археологическите открития в Херкулан и Помпей, изобразява митологични сцени като Ерос и Афродита на колесница. Наричана е още „Стаята на кралицата“, защото е била личната спалня на кралица Мария Каролина от Хабсбург.
Sala Cinese
Една много специална стая в Palazzo Reale в Палермо е Sala Cinese (китайска стая). Тя отразява мода, която е била широко разпространена в европейските дворове през 18-ти и 19-ти век. Картините са на братята Салваторе и Джовани Патриколо и представят мъже и жени, облечени в "китайски" стил. В избора си на теми художниците са вдъхновени от сцени, рисувани от Джузепе Веласко няколко десетилетия по-рано за интериора на Palazzina Cinese (Малкия китайски дворец).
Sala dei Venti
Залата на вицекралете
Това крило на Palazzo dei Normanni се нарича Залата на вицекралете, тъй като по стените има 21 портрета, изобразяващи вицекрале, лейтенанти и президенти на Бурбонското кралство Сицилия на служба от 1747 до 1840 г. Те включват: Доменико Карачиоло от Villamaina, който премахна Инквизиционния съд през 1782 г.; и Франческо Д’Акино, принц на Караманико, който инсталира астрономическата обсерватория през 1790 г., която все още се намира на върха на Torre Pisana в Palazzo Reale. Около свода има фриз със символи и алегории, свързани със Сицилия, включително Тринакрия, от Салваторе Грегориети (1901 г.).
Sala Pompeiana
Вътре в стая, известна като Galleria Pompeiana (Помпейска галерия), намираме така наречената Sala Pompeiana, която е поръчана от Леополд от Бурбон. Името идва от неговата неокласическа украса, направена от Джузепе Патания около 1835 г. Художникът, вдъхновен от археологическите открития в Херкулан и Помпей, изобразява митологични сцени като Ерос и Афродита на колесница. Наричана е още „Стаята на кралицата“, защото е била личната спалня на кралица Мария Каролина от Хабсбург.
Sala Cinese
Една много специална стая в Palazzo Reale в Палермо е Sala Cinese (китайска стая). Тя отразява мода, която е била широко разпространена в европейските дворове през 18-ти и 19-ти век. Картините са на братята Салваторе и Джовани Патриколо и представят мъже и жени, облечени в "китайски" стил. В избора си на теми художниците са вдъхновени от сцени, рисувани от Джузепе Веласко няколко десетилетия по-рано за интериора на Palazzina Cinese (Малкия китайски дворец).
Sala dei Venti
Всичко, което остава от древната средновековна кула Ioaria или Jaaria, е Sala delle Quattro Colonne (Зала с четири колони) или Sala dei Venti (Зала на ветровете). Това е разкошно пространство, където кралят се отдавал на безделие и тишина. Името Ioaria идва от арабския Gawhariyya и означава „скъпоценен“. Залата има боядисан дървен покрив, изработен между 1713 и 1720 г., и има роза на компас (известна също като Роза на ветровете) в центъра. На една от стените има Отрицание на Петър, платно с маслени бои, нарисувано от Филипо Паладини през 1613 г.
The Sala di Ruggero
Тази стая се нарича така, защото е създадена за Роджър II (чието име на италиански е „Руджеро“). Мозайките, покриващи стените, обаче са поръчани от неговия син Уилям I. Уникалността на тези дизайни се крие в вида на изобразените теми, които са езически, а не религиозни. Те изобразяват ловна сцена, битка между кентаври и различни животни, като леопарди, пауни, елени и лебеди, заобиколени от богата растителност. Украсата на свода, от друга страна, датира от времето на Фридрих II и всъщност изобразява швабския орел, символът на швабите.
The Sala di Ruggero
Тази стая се нарича така, защото е създадена за Роджър II (чието име на италиански е „Руджеро“). Мозайките, покриващи стените, обаче са поръчани от неговия син Уилям I. Уникалността на тези дизайни се крие в вида на изобразените теми, които са езически, а не религиозни. Те изобразяват ловна сцена, битка между кентаври и различни животни, като леопарди, пауни, елени и лебеди, заобиколени от богата растителност. Украсата на свода, от друга страна, датира от времето на Фридрих II и всъщност изобразява швабския орел, символът на швабите.
Други много интересни зони в Palazzo Reale в Палермо са: останките от пуническите римски стени, дворът Македа (Cortile Maqueda) и Кралските градини (Giardini Reali). На долния етаж на Sale Duca di Montalto може да се видят останките от древните пунически стени на град Палермо. Тези архитектурни елементи датират от 5 век пр. н. е. и са открити през 1984 г. по време на археологически разкопки. Дворът Македа е построен през 1600 г. и е кръстен на испанския вицекрал Македа Бернардино де Карденас и Португалия. Има структура, състояща се от три лоджии във възрожденски стил, като средното ниво е най-високото. Вътре в Bastione di San Pietro (валовете на Свети Петър) са градините на Palazzo Reale. Има цветни лехи и различни субтропични дървесни видове. Вътре има три изпъкнали Ficus macrophylla (смокинови дървета в Мортън Бей), едното от които граничи с голям Pinus pinea (каменен бор).
Няма коментари:
Публикуване на коментар