Мезек, Крепостта Неутзикон, България

В околностите на село Мезек (община Свиленград), на възвишението Калето се издигат останките от средновековна византийска крепост от края на ХІ в. Тя е най-запазеното отбранително съоръжение в Родопите. Крепостта е имала функции на гранична стражева крепост. Охранявала е територии между реките Марица и Арда. Намира се в покрайнините на село Мезек, на 6 км югозападно от Свиленград и само на 1 км от гръцката граница.
Някои историци смятат, че това е известната от писмените източници крепост Неутзикон, а други учени са на мнение, че на това място се е намирала крепостта Версиникия, край която през 813 г. хан Крум разгромява византийските войски и завладява Тракия.
При няколко археологически разкопки са открити предмети отпреди XI век. Построяването на твърдината се отнася към времето на византийския император Алексий І Комнин (1081-1117 г.). 
Стените на крепостта ограждат площ от около 7 декара с форма на неправилен четириъгълник с размери 110/60 м и са изградени от ломени камъни, споени с бял хоросан, украсени с три тухлени пояса от външната страна. Крепостната стена е завършвала със зъбери, които са били запазени до 1900 г.
Отбраната на крепостта е подсилена с девет кули със заоблена форма и височина над 10 м. Пет от кулите са разположени на южната кpепостна стена (две ъглови и три по фронта), две на западната (по средата и на главния вход) и по една на северната и на източната стена. Крепостта е функционирала до османското нашествие в края на ХIV в.

Главният вход е бил от северозапад и целта му била да обезоръжи нашествениците, докато стигнат до него. От южния подстъп към входа се минава покрай крепостната стена, която се пада вдясно на минаващия. А войникът носи меч и щит – мечът обикновено в по-умелата дясна ръка. Ако защитниците на крепостта го видят и започнат да го обстрелват, той ще трябва да прехвърли щита в дясната ръка, за да се пази. Така, с меч в лявата ръка, е почти обезоръжен. В същото време, крепостта имала таен изход от североизток, откъдето при нашествие да излязат войниците, тайно да стигнат до южната страна и да преборят нашествениците. А от уязвимата южна страна имало цели пет наблюдателни кули, за по-сигурно.
Ако гледате високите стени на крепостта, ще забележите ивици от тухла в каменните зидове. Тези ивици точно в случая са направени за красота, защото не преминават през цялата стена. А са само като фасаден елемент.

Тя е замислена като солидно фортификационно звено и в нея е имало интензивен живот. Разкрити са няколко зърнохранилища с овъглено жито, където се съхранявали хранителите припаси. Многобройни са намерените железни върхове на стрели, шпори и конски подкови, свидетелстващи за ежедневието на войниците от гарнизона. Каменни мелници, метални инструменти и други подобни предмети пък разказват за бита на обикновеното население.
Какъв е бил животът в крепостта е трудно да се каже. Една от версиите е, че войниците са живели в дървени къщи или някакво подобие на палатки. Но скорошни разкопки показали, че стените на крепостта продължават още поне 2 метра надолу под сегашното разкрито ниво. И не е изключено отдолу да има останки и от други масивни постройки, за които досега няма доказателства.
Средновековната крепост край село Мезек е била много добре запазена до началото на XX в. Част от нея е разрушена около 1900 г., когато оттам са вземани камъни за строеж на турски казарми в Свиленград. Най-пострадала е северната крепостна стена.
Тя е запазена до нивото на терена от вътрешната страна. Южната, западната и източната страна са се съхранили до височината на платформата, над която са се издигали зъберите им.
Колко бункера има в Мезек?
Една от атракциите в крепостта Мезек е бункерът от Втората световна война, разположен на видно място както от входа на крепостта, така и от подножието на хълма. Този бункер всъщност е фиктивен и за заблуда на противника. В непосредствена близост до него се намира истинският бункер, който е маскиран с камъни от крепостта и заблуждава всеки враг. Дори археолозите преди време го смятали за 10-та кула от крепостта.
Крепостта е обявена за Народна старина и архитектурно-строителен паметник от Античността и Средновековието. През 1963 г. и през 1973 г. са провеждани реставрационни и консервационни дейности, както и през 2007 г. 
От крепостта се разкрива невероятно красива гледка към Тракийската равнина, Сакар планина и най-високия ѝ връх, както и към поречието на река Марица. И за момент не остава съмнение защо крепостта е издигната точно тук. От северната стена се виждат и трите тракийски могили на равни разстояния една от друга, ориентирани от изток на запад. Освен гледка към селото и околностите, при ясно време от кулите се открива панорама към Бяло море.

Село Мезек се намира на 11 км югозападно от Свиленград. Името му е документирано за първи път в османските регистри от 1582 г. След Освобождението на България през 1878 г. по силата на Берлинския договор то остава в пределите на Турция. През 1913 г. Букурещкият договор връща Мезек на България.