Истинският шедьовър на бароковото изкуство - Катедрала „Сант‘ Агата“ се намира в историческия център на Катания.
Римокатолическа катедрала е посветена на Света Агата - християнска светица, мъченица и покровителка на града. Тук се намира седалището на епископите в Катания. Сградата е била разрушавана и възстановявана няколко пъти, поради земетресенията и изригванията на вулкана Етна. Първоначалната постройка датира от 1078 г. и е била построена върху древни римски бани, по заръка на крал Роджър I от Сицилия, който е завладял града от ислямското емирство Сицилия. След катастрофалното земетресение от 1693 г. от катедралата останали само руини. Възстановена е отново, този път изцяло в бароков стил. Бароковата фасада е дело на Джовани Батиста Вакарини и съдържа три нива коринтски колони от гранит, най-вероятно взети от Римския амфитеатър в града. Запазени били средновеквните апсиди от лава. В екстериора на катедралата могат да се видят мраморни статуи на Света Агата, картини от нейния живот и мъченичество, папски гербове и символи на християнството. Зебележителна е камбанарията на сградата, както и параклисът.Тази катедрала е една от седемте в Катания, посветена на светицата покровителка на града.
В катедралата се намира и гробът на италианският композитор Белини. Вдясно от входа на катедралата се намират и Terme Achiliane.
Тук се пазят мощите на св. мчца Агатия (251 г.), пострадала при царуването на император Деций. Тя е голямата покровителка и защитница на града. Параклисът на света Агатия „в тъмницата“ е построен на мястото на затварянето на светата мъченица в затвора, където свети апостол Петър й се явил и излекувал раните й. В същият параклис се съхранява и парче лава с отпечатъци от краката на светицата.
Тук се пазят мощите на св. мчца Агатия (251 г.), пострадала при царуването на император Деций. Тя е голямата покровителка и защитница на града. Параклисът на света Агатия „в тъмницата“ е построен на мястото на затварянето на светата мъченица в затвора, където свети апостол Петър й се явил и излекувал раните й. В същият параклис се съхранява и парче лава с отпечатъци от краката на светицата.
Главната врата, в дърво, има 32 скулптурни плочи с епизоди от живота и мъченичеството на Света Агата, папски гербове и символи на християнството.
На входа на храма се намира гробът на Винченцо Белини, един от най-значимите италиански оперни композитори, заедно с Джоакино Росини и Гаетано Доницети.
Куполът датира от 1802 г. Камбанарията първоначално е издигната през 1387 г., с височина около 70 метра. През 1662 г. е добавен часовник, чиято височина достига 90 метра. След разрушаването през 1693 г. е възстановена с добавянето на камбана от 7,5 t, третата по големина в Италия след тези в базиликата Свети Петър и в Миланската катедрала. Притворът е достъпен през мраморна фасада, украсена с 10 бронзови статуи на светци. Притворът е отделен от площада на катедралата с балюстрада от бял камък, включваща пет големи статуи на светци от мрамор от Карара.
В края на северния трансепт е параклисът на Светото разпятие, дело на Доменико Мацола (1577 г.). В него се помещават гробниците на членове на арагонския клон на Сицилия, включително кралете Фредерик III и Луи, Джон от Рандацо и Констанс. Северната пътека има няколко картини на светци от 17-ти век, включително една от Гулиелмо Борреманс.
Гробът на Винченцо Белини
Няма коментари:
Публикуване на коментар