Benji Traveler: септември 2005

петък, 30 септември 2005 г.

Замъкът Чески Щернберк, Чехия

Местността около Прага в по-голямата си част е равнинна, но юзоизточно от града е долината на лъкатушещата река Сазава, изгризала околните възвишения. На върха им се намира един от най-драматичните замъци - Чески Щернберг. Той е разположен по билото на канарата, като по едната му страна долу е селото, а от другата - Сазава. Тук през Средновековието е построен замък, впоследствие многократно преустройван и разширяван. Днешният Чески Щернберг е в подобие на ренесансов стил. Замъкът е владение на фамилията Щернберг от XIII век до 1948г, с малки прекъсвания. Конфискуван е от комустите, а през 90-те години на ХХ век е върнат обратно на собствениците си, където живеят и до днес.
Разположен е на планинско било на надморска височина от около 350 метра. Основан е през 1241 г. от Здеслав от Дивишов, а името му е „Перлата на Позазава“. След това представители на клана Divisovce, по примера на много чешки аристократи, решават да променят фамилното си име на немски. Емблемата им представлявала син щит със снимка на хълм, увенчан със златна звезда, което им давало основание да се наричат Щернберкс, защото звездата на немски означава „Щерн“, а хълмът означава „Берг“. Мотото на герба не е подходящо: „Никога не излизайте!“. Първоначално замъкът е построен в готически стил, близо до град Бенесов. Освен това, когато се наводнят или се появят обилни дъждове, водата в реката се издига толкова високо, че се приближава до самата основа на замъка, което само добавя непроницаемост към него.

През 14 век защитната система на замъка е подобрена чрез изграждането на отбранителна кула в северната му част, която е свързана с него чрез стена. През 15 и 16 век замъкът е увреден от кралската армия и са извършени няколко ремонта. Системата за отбрана отново е подобрена – поради ниската южна стена е изграден издаден (запазен и до днешно време в много добро състояние) бастион. През 17 век в замъка работи италианският майстор-щукатьор Карло Брентано. Щернберк претърпява последния си основен ремонт през 1751 г., когато е завършен долния замък до оградната стена.
След обсадата през 1467 г., на опасното било на южната страна на замъка е построен усъвършенстван бастион, пред който и до днешно време са запазени останки от обсадните работи. Той се състои от многоъгълна кула с остро издаден ръб, обърнат на юг по периметъра на външните укрепления. В задната част на кулата има стълбище. Подземието ѝ е било място за съхранение (вероятно помещение за барута), а на първия етаж пет коридора завършват в голяма централна кръгла стая, в която е имало тежки оръдия. Една от вратите е била по-голям портал, през който в кулата са се вкарвали оръдията. Вторият етаж е бил дървен или полуизграден с дървен материал. На едно от страните на кулата е имало долепена дървено помещение, в което е живеела стражата, с каменна камина. Оградата около кулата първоначално е била дървена, но по-късно е заменена с тухлена стена, с течение на времето допълнена от артилерийски амбразури, насочени на северозапад. Предната част на бастиона е била защитена от ров.
Емблема на семейството.
На първо място около замъка през 1907 г. само за няколко години е построен красив парк. И въпреки че по време на Втората световна война той е пострадал малко, те успяват бързо да го възстановят и да го отворят за посещения още през 1947 година. През всичките години, откакто Чехия е Чехословакия, замъкът е принадлежал на държавата. Но през 1992 г. той е върнат на представители на клана Щернберк. Това е доста рядък случай, когато чешкото правителство връща собственост на предишния си законен собственик. Факт е, че когато в Чехия е приет законът за денационализация след „кадифената революция“ през 90-те, те вмъкнат клауза, в която се посочва, че е възможно, да, но ... само ако бившите собственици на този имот не са си сътрудничали с немски фашистки окупатори. Важно уточнение, нали? Защото имало много. Особено сред заможните хора. Принц Стернберг обаче не приемал оферти за сътрудничество с германците. Нещо повече, в много източници се съобщава, че той „свалил от стълбището офицер на Гестапо, който дошъл в замъка му “, след което въоръжил слугите си и отишъл с тях в планината, като партизани през всичките години на войната. Най-интересното е, че когато съветските войски освободили Чехия, принцът бил хвърлен в затвора - е, принцът е социално извънземен елемент, „мир на колибите и война на дворците!“, Но местните жители помолили да бъде освободен и осигурили освобождаването му.

Като част от обиколката може да се разгледат 16 пространства и помещения: Стълбище с колекция от графики, повечето от които изобразяват сцени от Тридесетгодишната война и идват от хрониката на Theatrum Europaeum. Общо колекцията на замъка се състои от 545 гравюри, което я прави една от най-големите монотематични колекции по рода си в Европа.
Рицарската зала (по-рано наричана Зала на предците), която е най-голямата стая на замъка, с щукатура от втората половина на 17 век. На стените висят няколко портрета на военни водачи от периода на Тридесетгодишната война, както и портрет на чешкия крал Иржи Подебради, чиято първа съпруга е Кунхута от Щернберк. Гербовете в щукатурата обикновено не съответстват на портретите. Портретите се допълват от графики на Чески Щернберк, рисувани през 18 и 19 век.
Параклис на Свети Себастиан, основан от Вацлав Иржи Холицки от Щернберк. Картината на светеца е от неизвестен холандски художник от първата половина на 17 век. Поставена в е рамка в стил рококо в чешка резбарска работилница.

В параклиса има уникална готическа каменна статуетка - реликва от рода, датираща от 14 век. Като цяло замъкът просто прелива от всякакви древни оръжия, барокови мебели, витражи, антични часовници и картини на италиански и холандски майстори от 17 - 18 век. Тапетите от естествена кожа са много ефектни. Има ценна колекция от лули, въпреки че Филип Щернберк, който ги е събирал, не пушел.
Жълтият салон е с богата щукатура на тавана от италианския майстор Карло Брентано. Стените са покрити със стенописи от началото на 19 век. Има и камина от същия период. Мебелите са в стил Луи XVI. На стената висят портрет на Каролина от Щернберк от чешкия художник Франтишек Женишек и портрет на жена от английския портретист Джордж Ромни.
Розов салон (будоар) с декорации от Карло Брентано.
Библиотека. Сред томовете има книги за историята на Щернберките като Aetas aurea familiae Sternbergicae от 1698 г. от Вилем от Глаухов или Geschichte der Helden von Sternberg от П. Дж. Танър.
Трапезария - зала за закуска в ориенталски стил, която показва колекция от сребърни статуетки. Семейното генеалогично дърво на клана Щернберк се намира в офиса на Jiri Sternberk. Върху него в 63 портретни изображения могат да се проследят шест поколения от клана Щернберк. Социолозите смятат, че векът е животът на три поколения.

Стая, в която са изложени играчки.
Холандска зала.
Работният кабинет на Иржи Щернберг, при когото замъкът е национализиран от комунистите през 1949 г. Помещението е доминирано от родословни портрети на стените. Последният от тях изобразява Зденек Щернберг, който получава замъка обратно през 1992 година.
Салон с ветрила.
Кабинетът на Филип Щернберк.
Стаята на Кашпар Щернберк е посветена на паметта на натуралиста, колекционера и съоснователя на днешния Национален музей. Граф Кашпар Мария Щернберк, чийто портрет виси на стената, никога не е живял в замъка. В стаята е изложен столът му за четене.
Спалня.
Ловна зала.
Стая над стълбището, в която има картина, изобразяваща битката при Храдец Кралове (1866 г.).

Ясно е, че всеки уважаващ себе си замък трябва да има или свой актьорски състав, или своя собствена легенда. Нищо в този замък не се сближава с призраците в замъка, явно никой от собствениците му не е удушил жена си или не я е зазидал в стените, но има легенда, вълнуваща замъка. Според нея един от графовете, след като успешно продал един от замъците си, получил цяло състояние за него - сто хиляди талера в злато. Пан Щернберк донесъл този сандък в своя наследствен средновековен замък Чески Щернберг и започнал да мисли как да ги спаси от разбойническите банди, които в онези дни често атакували не само пътници, но дори и укрепени средновековни замъци и крепости. Не измислил нищо по-добро от това да раздели парите наполовина - едната взел със себе си на важно пътуване, а другата скрил в средновековния замък на Чехия Щернберг, а на верния си слуга Гинек заръчал да пази ги, назначен за управител в замъка по време на отсъствието на собственика. И на следващата сутрин той напуснал чешкия замък Щернберг и тръгнал на път. Гинек се тревожел за запазването на княжеското злато, така че изгубил спокойствие и сън и не можел да измисли нещо по-добро, от това да скрие златото в планината. И накрая в "една студена, тъмна нощ" той отишъл и скрил съкровището. Няколко дни след това конят му го изхвърлил от седлото. Когато работещи на полето селяни го намерили, той бил почти безжизнен. Гинек бил занесен в средновековния замък Чески Щернберг, но не можел нито да се движи, нито да говори. И когато при него отишъл писаря - единственият грамотен човек в този замък по онова време, едва живият Гинек все се опитвал да представи с пръсти монетите и сочел някъде отвъд стените на замъка, но писарят не го разбра. И през нощта нещастникът починал. Принцът се върнал искал да провери скритото злато, но не открил нищо. Той веднага научи за смъртта на своя управител. Натъженият пан Щернберг дълго тъгувал, заплашвал слугите си с всякакви наказания, но никой не знаел нищо за изчезналото съкровище. И когато новината за това стигнала до писаря, той се предал и помоли собственика да го накаже за глупостта му, защото не разбирал какво иска умиращият Гинек от него. Но справедливият пан Щернберк оставил писаря да си отиде с мир и сам се заел с търсенето на изчезналото съкровище. Дълго време слугите му разкопавали всеки ъгъл на този средновековен замък, дори прекопавали нивите наоколо. Но не намерили нищо. Така че съкровището от Щернберк лежи и до днес и чака щастлив човек, който може да го намери ...