Брюж, Белгия

Наричат Брюж „Северната Венеция“, макар че той не притежава блясъка на южната си посестрима, а само нейната водна душа. Подобно на Венеция Брюж е натрупал своето богатство благодарение на морската търговия през Средновековието и старинните му улици са свързани с мрежа от канали. Този град е най-важният търговски център на Фландрия в миналото, а днес е столица на фламандската част на Белгия. Брюж (на фламандски — Брюге) получава харта за градския си статут през 1128 г. и скоро се превръща във важен текстилен център. Между 13 и 15 в. градът преживява славния си златен век, когато търговци от цяла Европа и от по-далечни страни се стичат тук да търгуват с какво ли не — от левантински подправки до английска вълна. По-голямата част от очарователния средновековен град, който привлича туристите, се е съхранил именно от онази епоха, и притежава ансамбли от внушителни домове, църкви и обществени сгради. 51 В центъра на града се намира Гроте Маркт (Големият пазарен площад), заобиколен от старинни къщи с фронтони, на който все още веднъж седмично се организира пазар. Над мястото се издига Белфорт — исполинска камбанария, започната още през 13 в. и превърнала се в символ на града. 

Benji Traveler: Брюж - Кулата Beffroi (Belfort), Белгия

Близкият площад Бург е още по-голям. Тук доминираща е готическата фасада на най-старата в Белгия сграда на общинското управление и „Хейлиг Блудбасилик“ от 12 в. (Базиликата на Светата кръв). В нея се пази безценна реликва: стъкленица с кръвта, избърсана от Йосиф Ариматейски от тялото на разпнатия Христос. Всъщност не става въпрос за капка кръв в буквалния смисъл, а за парче плат, с което Йосиф от Ариматея избърсал тялото на Исус след свалянето му от кръста. На някои места се казва, че стъкленицата е била донесена от Тиери Елзаски при завръщането му от Втория кръстоносен поход през 1150 г. Първото споменаване на реликвата в местните исторически хроники обаче е от 1256 г. и дори местният клир предполага, че стъкленицата е попаднала в ръцете на кръстоносците при погрома, който устройват в Константинопол през 1204 г. Още повече че византийските хроники свидетелстват, че в параклис, посветен на Богородица в двореца Вуколеон, се е съхранявала стъкленица с кръвта на Исус, както и много други реликви, а и самата изработка на стъкленицата от парче планински кристал и декораци­ята й от злато определено е византийска. Най-вероятно реликвата е станала притежание на Балдуин Фландърски, коронясан за владетел на Латинската империя, и изпратена или от него, или от брат му Анри (оженил се впоследствие за Мария, дъщерята на цар Калоян) във Фландрия, управлявана в тяхно отсъствие от дъщерите на Балдуин - Йоана и Маргарета.

Benji Traveler: Брюж, Базиликата на Светата кръв, Белгия

Династични съюзи от края на 14 в. поставят Фландрия под управлението на Бургундското херцогство. С установяването си в Брюж бургундският двор става известен с покровителството си на изкуствата и особено на живописта. Най-известният художник, живял и работил тук, е Ян ван Ейк (ок. 1395– 1441). Неговите платна, заедно с тези на други известни художници от Фламандската школа, красят колекциите на забележителния Музй Groeninge. 

Benji Traveler: Брюж, Музеят Groeninge, Белгия

Други известни музеи в града са колекцията Мемлинг, експонирана в болница от 12 в., където могат да се видят шест изключителни картини от известния фламандски художник от 15 в. 

Бегейнхоф се намира в най-красивата и тиха част на Брюж и е заобиколен от мрежа от спокойни канали. Той представлява комплекс от ниски бели постройки с фронтони, свързани с павирани пасажи. Построен е през 13 в. и първоначално е бил обитаван от бегините — светски религиозен орден. Днес тук живеят бенедиктински монахини и мястото си остава спокоен пристан за съзерцание. 

Benji Traveler: Брюж, Абатство Бегинаж, Белгия

Водните пространства на близкия Миневатер, където в миналото са акостирали кораби от цял свят и доковете са кипели от живот, днес е тихо и приятно за разходки място. От кокетните мостчета се откриват чудесни гледки към градските кули

Benji Traveler: Брюж, Езерото на любовта (Minnewaterpark), Белгия

Наричат го най-често Северната Венеция, но по-подходящото сравнение като че ли е със Спящата красавица, Брюж наистина прилича на град-декор от средновековна приказка - готически сгради, живописни площади, романтични мостове и канали, из които плуват лебеди - потънал в дълъг сън (тоест вековен икономически упадък), от който са го извадили чуждестранните туристи. (Защото благодарение на въпросния упадък градът е проспал индустриалните революции, не се е развивал, в него не се е строяло и той се е запазил във вида, в който е бил преди три-четири столетия.)

Първото селище на това място вероятно било основано от галите, но първите укрепления, обществени сгради, бани и прочие белези за цивилизованост в зората на новата ера били построени от римляните, след като Гай Юлии Цезар покорил Галия. След разпадането на Западната римска империя под напора на варварските племена от север, в района се настанили франкски племена, които обаче жестоко страдали от нашествията на викингите. Затова първият граф на Фландрия - Балдуин I, наричан Желязната ръка (негов далечен потомък и наследник на трона е Балдуин IX, когото Калоян пленил при Адрианопол) първо подсилил укрепленията, после започнал да сече монети, създал условия за възникването на пазари, насърчил търговията с Англия и Скандинавия. Върху монетите от тази епоха се чете името Bryggia, старонорвежка дума, означаваща пристанище. Най- вероятно от нея е произлязло съвременното име на града Брюж, както и на норвежкия Бриген/Берген и др.
През 1128 г. Брюж бил обявен за град. Превръщането му в значим търговски център провокирало нуждата от нови, по-здрави крепостни стени, които да го пазят от вражески набези. Такива били издигнати без особен проблем, но с каналите, които били жизненоважни за търговските връзки на града, нещата стояли по-сложно. (Брюж е разположен на няколко километра от морския бряг и връзката му със сателитното пристанищно градче Зеебрюге, откъдето минавала цялата му търговия, се осъществявала посредством изкуствени канали.) Онези, които били прокопани по-рано, започнали да се затлачват и в средата на XI в. градът изгубил връзката си с морето. Тогава на помощ на Брюж се притекло провидението, или по-скоро природата. През 1134 г. страховита буря създала нов естествен канал, който навлизал на десет-петнайсет километра в сушата и морската търговия на Брюж възкръснала по чудодеен начин. Така започнал икономическият възход на града. Под покровителството на фламандските графове се развили пазар на вълна и мощна за времето си текстилна индустрия. В Брюж пристигали кораби от Англия и Шотландия, които разтоварвали вълна и на нейно място в трюмовете складирали зърно от Нормандия и вино от Гаскония. Корабите на Ханзейската лига също превърнали Брюж в ключово приста­нище по своите маршрути, които стигали чак до Новгород. Особено важна за града се оказала появата на италианците. И не толкова заради възможностите за търговия с Леванта, които предлагали, а заради новите финансови и търговски прийоми, които използвали. По онова време италианските градове били водещи в областта на сарафството и банкерството.
През 1277 г. котва тук хвърлила първата генуезка флотилия по тези земи, изпреварвайки с няколко десетилетия корабите на омразната Венеция. Семената на финансовото ноу-хау, което италианците донесли, покълнали на благодатна почва. През 1309 г. например в Брюж отворила врати борса, която с основание може да претендира, че е първата фондова борса в света.
За значението на търговията, особено на тази с вълна, свидетелства обстоятелството, че местните търговци - всъщност не само зараждащата се буржоазия, но и целият рад - били готови да водят кръвопролитни войни, само и само да защитят своите интереси. Особено показателен е онзи кървав епизод, останал в историческите хроники под названието Брюжки нощи. Дълго време Брюж имал монопол сред всички фламандски градове върху вноса на вълна от Англия. По едно време обаче английският крал Едуард I си направил сметката, че зa страната му е далеч по-изгодно да заобиколи посредниците и да започне да търгува с тъкачните манифактури за производство на прочутото фламандско вълнено сукно. Тогава най-видните граждани на Брюж се обърнали с молба към френския крал Филип IV Хубави, формален сюзерен на Фландрия, да им помогне да възстановят монополното им положение. И как им помогнал той? Настанил в Брюж френски гарнизон. Естествено, фламандците били крайно недоволни от подобно развитие на нещата. Нещо повече, в нощта на 18 май 1302 г. водени от Питер де Конинк и Ян Брейдел те нахлули в домовете, в които били разквартирувани френските войници и ги избили. За да различат в мрака фламандците от французите, те карали всеки да изрече думите schild еn vriend (щит и приятел), чието произнасяне било непосилно за французите. Тази нощ били убити повече от 2000 французи. Френският крал не закъснява с реакцията си и изпраща войска срещу въстаниците. Битката при Кортрийк/Куртре завършва с победа на фламандците и остава в историята като Битката на златните шпори, тъй като въстаниците взимат като трофеи златните шпори на избитите френски рицари и украсяват с тях черквата Нотр Дам в Куртре. Денят на битката (11 юли) и до ден днешен е празник за фламандската общност в Белгия, а Де Конинк и Брейдел са чествани като национални герои. Неслучайно техният паметник се издига на един от двата най-главни и най-красиви площади в града - Маркт.
Benji Traveler: Брюж, Площад Гроте Маркт или само Маркт, Белгия

През следващите векове Брюж се радвал на изключителен просперитет, който намерил отражение и в развитието на живописта, в шиенето на гоблени, в плетенето на дантели, книгопечатането. Градът поддържал отлични отношения с Англия - Едуард IV, Ричард III и Чарлз II, прекарали по-голямата си част от своето изгнание именно тук, освен това първата печатна книга на английски език била отпечатана не в Англия, а в Брюж. Някъде през XVI в. обаче провидението обърнало гръб на Брюж. Каналът, отворен от буря преди три века, започнал да се затлачва. Местните не реагирали навреме и само за няколко години Брюж бил изпреварен от Антверпен като основен търговски център във Фландрия. После гражданите на Брюж оправили канала, прокарали дори нови канали, но след дъжд качулка. Така и не успели да си върнат предишните позиции в търговията и градът започнал да обеднява и запада. За два века населението му намаляло 4 пъти - от 200 000 в края на XVII в. до 50 000 в края на XIX в. Брюж изпаднал в летаргия и проспал дори индустриалната революция между 1789 г. и 1830 г. В средата на XIX в. стигнал дъното - носела му се славата на най-бедния град в Белгия.
Новият XX век донесъл неговото спасение. А в образа на спасител се оказал туризмът. Вековете, в които Брюж тънел в нищета, запазили непокътнати готическите му сгради, старинните улици и водните канали. Градът на практика не се е променил изобщо от късното Средновековие насам и това е причината той да се превърне в най-голямата туристическа атракция в Белгия, посещавана от над 2 млн. души годишно, при положение че населението на града не надхвърля 120 000 жители. 

На красивия площад Бург, точно срещу кметството, някога се е издигала още една черква, всъщност най-голямата в Брюж. Това е Синт Донаскатедрал или катедралата „Свети Донаций”, построена през 950 г., за да приюти мощите на светеца. Прочутата картина „Мадоната и младенецът” на Ян ван Ейк е създадена през 1436 г. специално за олтара на тази черква, а няколко години по-късно в катедралата е погребан и самият художник. През 1799 г. обаче френските войници, окупирали Брюж, разрушават катедралата и от нея не остава нищо. Днес на мястото й се издига луксозният Crowne Plaza Brugge Hotel, в чийто сутерен може да се видят основите на черквата, открити през 1955 г.

Любопитна дестинация е Vismarkt, рибният пазар, разположен зад Бург, но от другата страна на канала Грьонерай. Той прилича на онези старовремски колонади, които се издигат над минералните извори в старите европейски балнеокурорти като Карлови Вари например, с тази разлика, че под сводовете се предлага цялото изобилие от риби и морски дарове, което е в състояние да предложи Северно море. Пазарът отваря рано - още в шест сутринта и затваря в един по обед.
Стигаме до красива готическа черква, френското й име е „Нотр Дам“, а фламандското Онзеливе Врауекерк (нищо, че Брюж се намира в Западна Фландрия) и катедралата „Синт Салватор”. Брюжкият „Нотр Дам” привлича вниманието с няколко неща. На първо място със 115,5-метровата си камбанария, най-високата в града. На второ, с великолепния готически саркофаг на Мария Бургундска и ренесансовия саркофаг на баща й, наричан от почитателите си Шарл Дръзки, а от враговете си Шарл Страшни. И на трето място, с мраморната скулптура на Мадоната и младенеца, дело на Микеланджело. Това между другото е единствената скулптура, напуснала пределите на Италия, докато гениалният майстор е бил жив.

Benji Traveler: Брюж, Катедралата Св.Богородица (Onze-Lieve-Vrouwekerk), Белгия

Съседната Синтсалваторскатедрал, както я наричат фламандците, била строена не за катедрала, а за най-обикновена енорийска черква. След като французите не оставили камък върху камък от брюжката катедрала „Свети Донаций”, за катедрала била избрана „Синт Салватор”, не защото била най-голямата черква (близката „Нотр Дам” я превъзхождала в това отношение), а защото била най-старата, датирала още от XIII в. Жителите на Брюж се замислили как да я направят по-представителна, така че да подхожда на новата си роля. На първо място, пренесли в нея малкото неща (най-вече гоблени), оцелели от оригиналната катедрала, второ, обърнали се за помощ към известния по онова време английски архитект Робърт Чантръл, прочул се с реставрацията в неоготически стил на множество английски черкви. Най-видната част от неговото дело е 99-метровата кула, издържана в рядко срещан вариант на романски стил с миниатюрни кулички по ъглите.

Benji Traveler: Брюж, Катедралата „Синт Салватор” (Sint Salvatorskathedraal), Белгия

Плавен преход от църковното към светското можем да направим на другия край на историческия център на Брюж, където рамо до рамо се издигат мрачната Йерусалемкерк, копие на черквата „Възнесение Христово” в Йерусалим, и Кантцентрум, съхранил традициите на брюжката дантела. Добре е да знаете, че брюжката дантела няма нищо общо с брюкселската. Брюкселската, плетена с помощта на игли и наричана на фламандски naaldkant, произхожда всъщност от Италия. Брюжката, наричана kioskant, е местен специалитет и се прави с помощma на десетки и стотици миниатюрни приспособления, нещо средно между макара и вретено, които в нашенския вариант се наричат копанчета. Кантцентрум (на фламандски kant означава дантела) е особено популярен с демонстрациите, които правят тук двайсетина жени, които показват на посетителите живото изкуство на брюжката дантела. Това е едно от много малкото места в Брюж, където прочутата брюжка дантела продължава да се изработва на ръка. Улиците в историческия център на града са осеяни с магазинчета, които претендират, че предлагат оригинална брюжка дантела, но тъжната истина е, че поне 90% от тези дантели са произведени машинно във Франция или на ръка в Азия, но не и в Брюж. 

Benji Traveler: Брюж, Шоколад, стари дантели, керамика и Хари Потър, Белгия

Интересни музеи в Брюж:

Музеят на Мемлинг. Музеят с произведения на прочутия фламандски живописец Ханс Мемлинг (Мемлингмузем) и други творци от тази епоха е разположен в „Синт Ян”, болница от XII в., принадлежала някога на рицарите от ордена нa хоспиталиерите. Колекцията не е голяма, но е изключително ценна и интересна. Освен това мястото за музей на Мемлинг не е избрано случайно. Част от най-големите му шедьоври са създадени специално за парак­лиса във въпросната болница. Причината за това е. че Мемлинг е бил ранен в битката при Нанси през 1477 г. между войските на Шарл Дръзки, херцога на Бургундия и Рене II, херцога на Лотарингия. Мемлинг бил подслонен и излекуван от хоспиталиерите в Брюж. след което рисувал за тях. но никога нe поискал от тях нито грош. 

Музеят на Диамнтите. Музеят на диамантите си заслужава да бъде видян, защото в света има 5 такива музея и този е един от тях. Намира се в центъра на Брюж на няколко пресечки от черквата „Нотр Дам". Билетите са два вида -  само за музея, в който са изложени диаманти и брилянти, скъпоценни бижута и прочие до робота Борис (създаден е в Киев), който е в състояние за 7 минути да превърне парче графит в синтетичен диамант, и за музея плюс демонстрация на шлифоване на диаманти. В музея има и лаборатория, която позволява на посетителите сами да изследват най-важните характеристики на диаманта: прозрачност, цвят, диаметър, тегло, твърдост, електропроводимост... Онези, на които бюджетът им го позволява, могат да си купят от магазина към музея шлифовани и нешлифовани диаманти, сувенири с диаманти и т.н.
Вятърните мелници. Още от XIII в. насетне крепостните стени на средновековен Брюж били осеяни не само с мощни каменни кули, но и с... Вятърни мелници, които мелели зърното на брашно. Четири от тях са оцелели и се издигат и до ден днешен на мястото, където се е издигал източният крепостен вал, а две от тях може да бъдат посетени. Това са Синт Янсхуис, която се е запазила във вида, в който е била през 1770 г. и е останала на оригиналното си място, за разлика от Кьолевай, построена през 1765 г. и преместена през 1996 г. на ново място в близост до Дампорт, една от портите в крепостните стени на Брюж. И двете мелници работят периодично (обикновено през лятото), ако имате късмет, ще видите как мелят брашно, освен това всяка от тях разпола­га с малък музей.

Началото на нашето пътешествие.