Последният град в Източна България по Дунав – Силистра, е един от древните в България, носил различни имена през вековете – Дуросторум – Доростол – Дръстър – Дристра. Град с история, която разказва за далечни времена и велики личности, оставили своя отпечатък във величествени за времето си постройки. Град, в който е роден римският военачалник и трикратен консул – Флавий Аеций.
Дуросторум, Дръстър, Силистра - това са имената на един град, живеещ в своето 19-то столетие. На това място преди 1900 години римският император Траян заповядва да се построи постоянен лагер на XI-ти Клавдиев легион и така слага началото на античния Дуросторум, чието име означава яка крепост. Мощните укрепления на легиона се намират южно от хотел Дръстър, а недалеч от него е било и пристанището. Дуросторум се разраства като военен, икономически и духовен център на римската империя. Получава статус на римски град, а жителите му римски граждани. В Дуросторум е роден Аеций - един от най-почитаните и уважавани римски мъже, победителя на Атила. По време на гоненията на християните, около 304-та година, започва изграждането на крепост на самият дунавски бряг. Тази крепост от IV век до която е изграден хотел Дръстър има 15 вековна история. Нейни останки са вградени в самия хотел, в едно от неговите подземни помещения и са една от атракциите на неговите гости. Крепостта на дунавския бряг устоява на нашествията на много варварски племена, но не успява да се противопостави на прабългарите и славяните. През 681 година е превзета от Аспарух. Българите променили името и я нарекли Дръстър. По време на управлението на хан Омуртаг крепостта е напълно възстановена, построени са нови порти, една от които е само на 50 метра южно от хотела. В центъра на тази укрепена територия се намира ханския дворец. Цар Симеон Велики също намира защита зад яките крепостни стени.
През втората половина от IX век Дръстър се утвърждава като водещ религиозен център на България и Добруджа. Връх в духовното развитие на града е превръщането му в резиденция на първият български патриарх през 927 година. Тогава е издигнат и патриаршески дворец. Този комплекс е проучен и експониран в непосредствена близост до хотела на брега на река Дунав и е ценно свидетелство за културните и духовни постижения на българите през средновековието. Днес територията на античния град и на средновековен Дръстър е със статут на национален археологически и архитектурен резерват. Почти две трети от територията на града е обявена за Национален архитектурно-археологически резерват “Дуросторум – Дръстър – Силистра”. Сред важните паметници и културни артефакти е Патриаршеската базилика на първия български патриарх Дамян, построена през втората половина на IX в. В града се съхраняват останките на Северната и Южната крепостни стени. Северната крепостна стена датира от IV в., възстановена и ползвана без прекъсване от ІХ до ХV в. Пред нея е било пристанището на късноантичния и средновековния град, а източно от нея дворецът на българските владетели „Преславният дом на Дунава“, издигнат от хан Омуртаг и ползван от цар Симеон. Южната крепостна стена е едно от най-впечатляващите военно-отбранителни съоръжения в България от Античността и Средновековието. Изградена е при императорите Диоклециан и Константин Велики в началото на IV век и възстановена при император Юстиниян Велики като фортификация без аналог през Късната античност.
Дуросторум, Дръстър, Силистра - това са имената на един град, живеещ в своето 19-то столетие. На това място преди 1900 години римският император Траян заповядва да се построи постоянен лагер на XI-ти Клавдиев легион и така слага началото на античния Дуросторум, чието име означава яка крепост. Мощните укрепления на легиона се намират южно от хотел Дръстър, а недалеч от него е било и пристанището. Дуросторум се разраства като военен, икономически и духовен център на римската империя. Получава статус на римски град, а жителите му римски граждани. В Дуросторум е роден Аеций - един от най-почитаните и уважавани римски мъже, победителя на Атила. По време на гоненията на християните, около 304-та година, започва изграждането на крепост на самият дунавски бряг. Тази крепост от IV век до която е изграден хотел Дръстър има 15 вековна история. Нейни останки са вградени в самия хотел, в едно от неговите подземни помещения и са една от атракциите на неговите гости. Крепостта на дунавския бряг устоява на нашествията на много варварски племена, но не успява да се противопостави на прабългарите и славяните. През 681 година е превзета от Аспарух. Българите променили името и я нарекли Дръстър. По време на управлението на хан Омуртаг крепостта е напълно възстановена, построени са нови порти, една от които е само на 50 метра южно от хотела. В центъра на тази укрепена територия се намира ханския дворец. Цар Симеон Велики също намира защита зад яките крепостни стени.
През втората половина от IX век Дръстър се утвърждава като водещ религиозен център на България и Добруджа. Връх в духовното развитие на града е превръщането му в резиденция на първият български патриарх през 927 година. Тогава е издигнат и патриаршески дворец. Този комплекс е проучен и експониран в непосредствена близост до хотела на брега на река Дунав и е ценно свидетелство за културните и духовни постижения на българите през средновековието. Днес територията на античния град и на средновековен Дръстър е със статут на национален археологически и архитектурен резерват. Почти две трети от територията на града е обявена за Национален архитектурно-археологически резерват “Дуросторум – Дръстър – Силистра”. Сред важните паметници и културни артефакти е Патриаршеската базилика на първия български патриарх Дамян, построена през втората половина на IX в. В града се съхраняват останките на Северната и Южната крепостни стени. Северната крепостна стена датира от IV в., възстановена и ползвана без прекъсване от ІХ до ХV в. Пред нея е било пристанището на късноантичния и средновековния град, а източно от нея дворецът на българските владетели „Преславният дом на Дунава“, издигнат от хан Омуртаг и ползван от цар Симеон. Южната крепостна стена е едно от най-впечатляващите военно-отбранителни съоръжения в България от Античността и Средновековието. Изградена е при императорите Диоклециан и Константин Велики в началото на IV век и възстановена при император Юстиниян Велики като фортификация без аналог през Късната античност.
Дунавският парк е основан през 1895 г. Първоначално служи за зеленчукова градина.
За първи път паркът се споменава във вестник „Турция“ през 1870 г. В периода след Освобождението силистренци придобиват опит в паркостроенето. Този техен ентусиазъм е описан подробно от Никола Маринополски в неговия „Силистренски алманахъ”, издаден през 1899 г. Там е посочено, че Силистренската дунавска градина е оградена и има вход като арка, построени са беседка за музиката и старият шадраван, който съществува и е действащ и до днес. Започва „обличането” на града, като са засадени 2000 дюлюма гора, а създадената от горския инспектор Костадин Байкушев разсадна градина, наречена „пипиниера“, се определя от Маринополски като „… добро място за гражданьете в летните горещини”. В алманаха са описани още създадените градини в района на пристанището и мястото за разходка на югозападния хълм до града, както и две частни градини – „Райска” и „Борис I”. Градината „Райска” и сега съществува в двора на силистренската болница. Специално пристанищната градина е облагородила мястото, което е лицето на града при контакта му с транспортния и пътнически трафик по реката по трасето от Виена до Тулча. През 1908 г. в градината е назначен агроном, който да отговаря само за нея. Тогава тук се засаждат първите рози, доставени от унгарския град Темишвар (днес Тимишоара в Румъния). Около 1910 г. е засаден и най-старият дъб в градината, който над 40 години се крепи само на половината си корени, кацнал на ръба на разкопките на древния Дръстър.
От Балканската война (1912) до 1940 г. развитието на Дунавската градина замира, но все пак е съхранена от унищожение. Разширяването й започва едва в началото на 60-те години. През 1954 г. тя обхваща 68 декара, а през 80-те години на миналия век достига сегашните си размери – 200 декара. 26 от тях посредством кейова стена са отвоювани за парка от река Дунав.
Изграждането на Дунавски парк започва през 1870 година с възникването на ,, похвалното старание на Силистренската управа да създаде крайдунавска градина с казино и други места за развлечение“, публикувано в турски вестник. Отначало, когато правят Дунавската градина, на казиното е имало специална площадка, на която свири духовият оркестър.Някога до казиното е била построена и баня. Останките са съществували до 1958 година. Сега там се намират паметникът на Лев Толстой и паметният знак в чест на първия събор на хоровете от крайдунавските градове от 1910 година.
Строителството е започнало с идеята да се ликвидират разрушенията след Кримската война.
През годините се обуславят три основни етапа в развитието на парка.
Първи етап: 1870-1958 г. – през 1890 г. се публикуват неговите граници, а през 1897 г. се обновява парковата среда с две беседки, шадраван и ресторант на реката. През 1908 г. е нает първият парков дизайнер, който трябва да се грижи и развива парка и неговото озеленяване. От Тимишоара, Румъния, са докарани ценни видове рози, а две години по-късно е засаден и първият дъб в парка, имащ за цел да рамкира входа.
Втори етап: 1958-1972 г. – паркът прераства и се развива като градски парк за отдих.
Трети етап: 1972 г. – до наши дни – етап, характерен с изграждането на кейовата стена, градски колектор и активни археологически разкопки. В този трети етап през 1971 се очертават и границите на НААР ,,Дуросторум-Дръстър-Силистра‘‘, а през 1991 г. историческото ядро на Крайдунавския парк е обявено за паметник на градинското и парково изкуство.
След 2000 г. на няколко етапа се ремонтира и реновира историческото ядро на парка, изгражда се тематична детска площадка „Стария град“, културното наследство се реставрира, консервира, адаптира и социализира след редица съгласувани и одобрени проекти, изгражда се частично напояване за поддръжка на зелената система. Парковата среда се използва за експониране на метални пластики, плод на провежданите през годините симпозиуми.
През 70-те години на миналия век старата част на парка и почти цялата му крайбрежна ивица са включени в архитектурно-археологическия резерват „Дуросторум-Дръстър-Силистра”. Днес адаптаицията на разкопките и зелената система е напълно завършена по най-добрия начин, а цялата стара част на парка е реконструирана по всички съвременни изисквания на паркостроенето.
Значим връх в усилията за осъвременяването на най-източната част на градината и като архитектурен силует, и като паркова среда е завършеният през 2005 година петзвезден хотел „Дръстър”, в подножието на който е и единственото по българското поречие дунавско яхтено пристанище.
Очарованието на парка се крие в останките на старинните крепости, които са разположени в непосредствена близост. В Дунавския парк могат да се видят някои уникални дървесни видове, които са защитени и са уникални по рода си. Отбелязани са с табелки, за да се различават от останалите дървета.
Един от най-известните обекти в Дунавския парк е вековният дъб. Той е засаден през 1910 г., когато е оформян силистренският парк. Смята се, че дъбът столетник има лечебни свойства. Гражданите на Силистра вярват, че ако постоиш на пейката до него и опреш ръце, регулира кръвното налягане. Дъбът заема важно място в ежедневието на силистренци. Около него винаги има хора, за да събират енергия, сили и животворен заряд. През 2012 г. дъбът придобива статут на защитен обект по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Старият дъб е вписан и в регистрите на вековните дървета. Обиколката на ствола при 1.2 м от земята е 4.6 м, височината е 14 м, а диаметърът на короната е 24 м. Дървото е в добро състояние, има здрави клони и изцяло покрита коренова система.
Река Дунав от прозореца на хотел „Дръстър”
Стогодишният дъб
малко от интериора на хотел Дръстър
Залез над р.Дунав
един от най-луксозните речни круизни кораби
акустира на пристана до хотела
