Котор, Черна гора

Котор е сред най-красивите европейски градчета. Всеки, който пристигне в черногорския град, се влюбва от пръв поглед. И това не е случайно. Котор зашеметява с гледки, богата история и привидно безкрайни малки улички и алеи, в които да се загубиш. Котор е крайбрежен град в югоизточната част на Черна гора. Намира се в най-изолираната част на Которския залив. Градът е един от обектите на световното наследство на ЮНЕСКО, заради старото средиземноморско пристанище и впечатляващата Которска крепост, ограждаща града. Разположен в най-южния фиорд в Европа - Которския залив (Boka Kotorska), Котор (Kotor) не би могъл да се радва на по-контрастни пейзажи. Укрепеният стар град се е сгушил в подножието на хълма Свети Иван и планинския масив Ловчен, а улиците като лабиринт изненадват с кафенета, църкви и ресторанти на скритите площади. Надвисналите сякаш планини осигуряват защита на целия залив, а морето е мастиленосиньо. В северната част на града протича късата, но буйна река Шкурда, а в западната се намира изворът Гурдич.
Няма точни данни за възникването на града, но археолозите смятат, че е бил изграден върху останките на древния град Акрувиум. Според древногръцка легенда градът е основан след мисията на аргонавтите в търсене на Златното руно. Със сигурност се знае, че е съществувал преди времето на Омир, 7-8 столетия преди новата ера. Крепостните стени (градските стени) са първите, които строят илирите. След тях идват римляните. Първоначално унищожават всички сгради до основа, но се заселили в тези части и се заели с изграждането на цитаделата. Тези територии са били вкусна хапка за много завоеватели, затова от тук са минали византийци, българи, араби и сърби. Всеки от тях допринася за изграждането на крепостната стена. Площите, които били унищожавани по време на боевете, били заменени с нови.
През 998/999 година Котор е превзет от войските на Самуил и е в състава на Първото българско царство до неговия край. През XIV век Котор е в състава на Душановото царство. Между 1420 и 1797 година Котор и околностите му са под властта на Венецианската република и затова венецианското влияние е видимо в архитектурата.
Старият Котор е основната забележителност в черногорския град. Той представлява лабиринт от малки и тесни улички. Зад всеки ъгъл се крие още по-впечатляваща сграда. Заради венецианското строителство Котор е често сравняван с Дубровник, но е в пъти по-изгоден.
Няколко легенди свързват Котор с котките. Според едната история мяукащите животинки са спасили местното население от нашествие на плъхове. Друга история разказва, че преди няколко десетилетия местен жител е отровил за една нощ много котета, което ядосало масово останалите которци и те в знак на извинение превърнали котките в свой символ.
През 1657 г. в историята на крепостта се е случило важно събитие. Има легенда, според която по време на войната между турците и венецианците местните жители се скрили в една от частите на крепостта. Ключът от портата бил хвърлен в морето. В крайна сметка, завоевателите не успяли да покорят такава защита и те не направили нищо. Въпреки това, жителите на града не можели да се измъкнат от крепостта, защото нямали ключ. Затова останали затворени докато не се случило земетресението, заради сътресенията, се появила пукнатина в стената. И така през нея жителите били осовобедин. Но след известно време тази пукнатина се затворила и достъпът до тази част на цитаделата отново станал невъзможен.
Крепостните стени, които обграждат Стария град на Котор, са широки до 15 м и високи до 20 м. Те са умело допълнение на естествената защита, която предоставят стръмните скали на хълма Свети Иван.
В Стария град може да се влезе през три порти. Основна е Морската порта, която е изградена през 1555 г. Отляво на нея има релеф на Свети Трифон и умален модел на града, а отдясно – готически релеф на Дева Мария и Христос. Северната порта е доста по-малка, изградена е през XVI век в чест на победата над османците. Южната порта се е състои от сложен механизъм от три реда врати, построени в различни периоди.
Преминавайки тежките порти - Морската порта - се озоваваме на старинен площад, познат като Оръжейния площад в единия край на който се издига часовникова кула. „Чуждото не искаме, своето не даваме“ пише над свода, подписано от Тито. Смесица от бароков и готически стил. Архитектурата на сградите е подчертано венецианска. За повече от триста години, Котор е бил под властта на Венецианската република.  На площада срещу Морската порта се намира часовникова кула от XVII век. След земетресението от 1979 г. остава леко наклонена на запад. Пред нея впечатление прави средновековен монумент или така нареченият "стълб на позора". От тук най-правилното решение е да се шмугнеш им тесните криволичещи улички и да се "изгубиш". Самият площад се нарича Оръжейният площад - най-големият площад в Стария град. Някога по време на управлението на венецианците това място е било склад за оръжие. Оттук и името на площада. Основните забележителности на площада са Княжеският дворец и Часовниковата кула.
Тъй като е умишлено планиран като лабиринт с отбранителни цели, много лесно е да се загубиш из уличките на Стария град - един грешен завой и вече се отдалечаваш от целта си. Най-лесният начин да не се загубиш, е да започнеш от Морската порта и да се движиш по часовниковата стрелка. Не пропускайте катедралата "Свети Трифон", романските църкви "Свети Лука", "Света Ана", "Света Мария", готическата църква "Свети Михайло", както и църквите "Свети Никола" и "Света Клара".
Много от площадите в Котор, предимно в Стария град, имат забавни имена като Площад на марулята, Площад на млякото, Площад на брашното или Площад на киното.

Крепостта “Свети Иван” Намира се на хълма Свети Иван, на около час път от Котор. До нея се стигна, ако се последват крепостните стени на града. В този си вид е съхранена от времето на доминацията на Венеция през XV век, но основите й са положени от римския император Юстиниан. По пътя към крепостта може да се види църквата “Дева Мария на Изцелението”, която е издигната от жителите на Котор, които оцелели от чумата през XVI век.

Морската порта

Часовниковата кула и "стълба на позора"

Морският музей на Черна гора се намира в двореца на знатната фамилия Грегурин. Построен през XVIII век. Освен оръжия, карти и древни ръкописи, тук има модели на средновековни кораби.. На входа на музея има старинни корабни оръдия от времето, когато жителите трябвало да се борят с атаките на турския военноморски командир Барбароса.

Църквата Свети Никола. Храмът е издигнат в псевдовизантийски стил на мястото на стара църква, унищожена от пожар от мълния през 1896г. От тогава е останал само златен кръст подарен на митрополит Петър II от Екатерина Велика. Строителството на новата църква започва през 1902 г. и завършва 7 години по-късно. Днес тези дати са издълбани на фасадата на храма. В близост до главния вход има две високи камбанарии. Основен архитект е бил Чорил Ивекович.

Църквата Свети Лука

Това е много стара църква (1195 г.). Интересна история: храмът първоначално е бил католически. Но през 1657 г., когато много православни християни намират убежище в Котор от турското нашествие, венецианската администрация на града им позволява да провеждат православни ритуали в тази църква. Оттогава има два олтара – католически и православен.

Църквата "Света Мария Колеядете" - тук е открита най-старата археологическа находка в Котор - раннохристиянска базилика от 6-ти век

Катедралата "Свети Трифон"
Католическата катедрала "Свети Трифон" е построена през XII в. и може да служи за ориентир из лабиринта на Стария град. Възстановена е в романски стил с барокови и готически елементи, след като по време на земетресение през 1667 г. част от фасадата и кулите й са разрушени. Храмът притежава богата колекция от златни и сребърни предмети на местни майстори, изработени в периода XIV-XVIII век.

Княжеският дворец (Дворецът Пима) на Оръжейния площад – сграда със строга форма, бил е официалната резиденция на венецианския губернатор