Залива Бока Которска, Черна Гора

Заливът Бока Которска е сред най-невероятните не само на Балканите, но и в Европа и света. Познат и като Которския залив, той е обграден от някои от най-невероятните градчета в Черна гора – Котор, Пераст и Херцог Нови, както и малка част от Хърватия. Около него се извисяват високи варовикови планини, които го правят още по-невероятен. Которският залив е определян като най-южният фиорд в Европа, въпреки че не е фиорд, а е корито на река, превзето от морето. Заливът Бока Которска е дълбок (до 20 км) залив, който се простира на територията на Черна гора. Смята се, че се е появил на мястото на древен каньон, който някога е съществувал тук. Дълбочината му достига 40 м, така че дори големи круизни кораби могат лесно да преминат през залива почти до края.
Името на Которския залив е от венециански произход, където „Бока“ означава „устие“, а „Котор“ е името на главния град на региона – Котор. Бока Которска е разделен на четири по-малки залива, всеки кръстен на градчето около него – Херцегновски, Тиватски, Рисански и Которски, като най-популярен е последният. Которският залив е включен в Асоциацията на 28-те най-красиви залива в света и е под закрилата на ЮНЕСКО. Невероятната му красота конкурира богатата му история. Географското му положение е привличало през годините римляни, гърци, славяни, османци, венецианци, австрийци и французи, като всеки е оставял свой отпечатък. Най-видим в района е венецианският.
Островът "Богородица от Скалата" и легендата за нея. Богородица от Скалата е една от най-добрите атракции на Черна гора и има много легенди около този изключително малък остров. Намира се в Которския залив и е в непосредствена близост до градчето Пераст. Точно до него се намира и друг малък остров – Свети Георги, който е действащ мъжки манастир и достъпът до него е ограничен. Богородица от Скалата е изкуствено създадено парче земя, изградено през XV век. Има няколко легенди, свързани с островчето. Една от тях гласи, че на 22 юли 1452 г. двама братя рибари от Пераст откриват икона на Богородица с Христос на морска скала. Отнасят я у дома, но на следващата сутрин тя мистериозна изчезва. Откриват я върху същата морска скала и отново я вземат у дома си. Случката отново се повтаря и разбират това като желание на Богородица да остане там завинаги. Така или иначе те се заклеват да построят църква, посветена на тази икона на Богородица, покровителката на мореплавателите и рибарите. Жителите на Пераст занасят камъни и скали около основната скала. В центъра на острова построяват малък параклис. Векове наред, в традиционното събитие, наречено Фасинада, което се провежда всяка година на 22 юли, местните носят още камъни и с времето повърхността на острова се разраства. Сега в центъра на острова се намира католическата църква на Богородица от Скалата. Фасинада все още се провежда ежегодно.
Според друга легенда в средата на XV век двама моряци от Пераст намерили на скалата икона на Богородица, която излекувала един от тях от болест. Излишно е да казвам, че иконата веднага спечелва слава. Този естествен риф едва се подавал над водата, но жителите на града се заклели да построят храм на Дева Мария върху него. В продължение на двеста години те потапяли кораби до него. Тези кораби и заловени пирати - моряци също влизали в действие. Освен това всеки кораб, който минавал оттам, трябвало да добави още един нов камък към нарастващия насип. Така възникнал изкуствен остров, на който бил издигнат обещаният храм.
Църквата е малка и има своята чудата икона. Историята е следната:  Църквата била построена през XVII век и служела (може би още служи) и на католици, и на православни. Църквата е особено значима заради множеството артефакти. Има 68 картини на Трипо Коколя – известен бароков художник от XVII век от Пераст. Сред най-впечатляващите произведения е тази на Джасинта Кунич от Пераст. Докато чака мъжа си, който е моряк, да се върне от дълъг път, тя избродира гоблен на Света Богородица. Използвала е златни и сребърни конци, но най-интересният факт е, че всъщност е избродирала собствената си коса в тях. Отнема й 25 години, за да завърши произведението си, след което ослепява.
Богатата украса на храма е създадена не само от картини, стените са окачени със златни и сребърни плочки, на които са били датите на морските пътувания. Те са били оставени от моряци, заминаващи на пътуване, като по този начин благодарили предварително за избавянето от възможни бедствия. В продължение на векове църквата получавала подаръци от граждани и капитани на кораби. 
Впечатление прави вратата на църквата, която илюстрира носенето на камъни до острова.
Вътре в църквата има мраморен олтар, построен през 1796 г. от Антонио Капелано, скулптор от Геноа. Върху олтара е иконата на Богородица от скалите, рисувана от известния художник Ловро Добричевич в средата на XV век.
Малкият остров, който се вижда от "Богородица на скалата" е Остров Свети Георги. Той е кръстен на църквата, построена от бенедиктинците през 9 век за абатството. Молитвите са молитви, но на монасите е поверено да следят живота на Пераст от властите на древния Котор, който е бил собственик на манастира. Първото споменаване на абатството е намерено във счетоводен документ от 12 век, въпреки че древните фрагменти от храма са ги приписвали на архитектурата три века по-рано. Абатството е било унищожавано два пъти, първо турски разбойник си е сложил ръката, след това земетресение го е разтърсило, но всеки път манастирът е изваден и повдигнат, връщайки се в предишния си вид. Манастирът в момента е мъжки и там не се допускат посетители.

Остров Свети Георги

Островът "Богородица от Скалата"

Круизът включва плаване от Котор до малкия остров Богородица от Скалата, който се намира в непосредствена близост до Пераст, както и връщане в Котор. Плаването във всяка посока е около 45 минути.