Сибиу, Румъния

Градът е основан от германски заселници през 1190 година вероятно в близост до римско селище, известно през Ранното средновековие като Каедония, останало безлюдно при пристигането на саксонците. До средата на XIX в. градът остава населен почти изключително от саксонци, след което постепенно започва преселване на селско население към градовете и към 30-те години на XX в. в Сибиу вече преобладават румънците. Има много имена  немски Hermannstadt – Херманщат; на унгарски Nagyszeben – Надсебен
През ХІV век е вече важен търговски център. През 1376 г. занаятчийството се дели на 19 гилдии. Сибиу се превръща в най-важния германски етнически град заедно със 7-те града, дали немското име Siebenbürgen на Трансилвания, което в превод означава „7 крепости“. 39 кули, заедно с четири порти и пет артилерийски батареи, е трябвало да осигуряват защитата на едно от най-мощните и проспериращи селища в Трансилвания. От онова време все още могат да се видят запазени части от крепостните стени, опасвали града, заедно с три от наблюдателните кули от 15 век. Това са Кулата на аркебузите, Кулата на дърводелците и Грънчарската кула, където се е състояло първото театрално представление в Сибиу, организирано през 1778 г. Градът е бил седалище на Саксонския университет (Universitas Saxorum), който е политически център на германците в Трансилвания.
От историческа гледна точка Сибиу е бил пръв в много неща, за Румъния най-вече: първи театър в Румъния, първа болница, първа аптека, първа фабрика за хартия, първата книга на румънски език е отпечатана тук, първи музей, първи зоопарк, първо използване на електричество в Румъния. И за света е бил първи в неща, а в други втори: първа хомеопатична лаборатория в света, втори град в Европа с трамваи, задвижвани с електричество, и така нататък… Много дейни граждани.
Град, който иска да бъде преживян пеша, Сибиу в ​​южната част на Трансилвания е дом на най-голямото немско малцинство в Румъния. На склона със сложни укрепителни пръстени градът прави ясно разделение между долния град за занаятчии и търговци и горния град за по-заможните граждани и религиозния елит.
Между тях има лабиринт от преплитащи се алеи, стълбища и проходи. Потапяйки се под сводове и пресичайки тухлени проломи, тези пътеки превръщат простия акт на придвижване в едно откривателно пътешествие.
Градът е разделен на две, тъй като през него минава река Цибин. Сибиу е един от най - важните културни и религиозни центрове в Румъния, също е и основна транспортна точка. Старият град на Сибиу е разположен на хълм, на 200м от брега на река Цибин, и е вписан в списъка на ЮНЕСКО през 2004г. Той е разделен на две части – горна и долна част. Долната част на града е модернизирана и индустриализирана. Единствената запазена забележителност там е най – старата църква в града, датираща от 1292г. В Горната част са съсредоточени повечето интересни забележителности като двореца Брукентал – важен бароков паметник, построен през периода 1777 – 1787г. , синята къща (барокова сграда от XVIII век), йезуитската църква, крепостните стени (построени от глина и много запазени) и др.

Piața Mare (Големият площад на Сибиу) Този огромен правоъгълен площад е бил център на вниманието в Сибиу, откакто е изграден през 1366 г. Големият площад е с дължина 142 метра и ширина 93 метра, което го прави един от най-големите в Трансилвания и подходящо място за пазари, панаири и дори екзекуции. В северозападния ъгъл е дворецът Брукентал, един от най-добрите румънски примери за барокова архитектура.
Национален музей Брукентал. Дворецът на Хабсбургския управител на Трансилвания Самуел фон Брукентал е седалище на музей с няколко локации в и около Сибиу. Тази институция е създадена за първи път от личните колекции на Brukenthal преди повече от 200 години. Неговата резиденция притежава художествените галерии Brukenthal, в които могат да се видят  немска, фламандска, холандска, италианска, френска и испанска живопис от епохата на Възраждането, Барока и Рококо.. В него се съхраняват шедьоври на световни майстори, включително творби на Рубенс и Ван Дайк Две от четирите картини  на Питър Пол Рубенс находящки се в Румъния са изложени тук. Трансилванското изкуство също изобилства в музея, с произведения на авангардния сюрреалист Янош Матис-Теутч и пейзажния художник Йохан Бьобел.. Открит за обществеността през 1817 г., Националният музей Брукентал в Сибиу е една от най-старите художествени галерии в света. Състои се от шест различни музея, разположени в целия град, всеки със своя специалност и културна програма. Най-известният вероятно е клонът на Художествените галерии, който се помещава в двореца Брукентал от 18-ти век, бившата резиденция на барона, от западната страна на Пиата Маре. В допълнение към забележителна колекция от произведения на изкуството, принадлежащи към основните европейски школи по живопис, музеят включва и произведения на религиозното трансилванско изкуство, уникална готическа изложба и прекрасна колекция от приемни, украсени с разкошни виенски полилеи, сложна дървена дограма и магии ориенталско декоративно изкуство.

Още по-старата сграда (XV – XVI век) – Синята къща е залепена до двореца (Casa Albastră). Къщата на генералите (Casa “Generalului”) – XV век. Всички къщи са в този период, около XV – XVI век. Католическата църква. Тук също се вижда и кулата на градския съвет, но тя се води на малкия площад.

Музеят Брукентал

Той е бил построен между 1778 и 1785 г. от виенски архитект в изискан късно-бароков стил. Дворецът е принадлежал на барон Самуел фон Брукентал, който го е ползвал като официална резиденция и е подредил в залите му колекции на румънско и западното изкуство, религиозните скулптури и икони, пощенски марки и монети, както и впечатляваща библиотека. Въпреки че музеят официално открит през 1817 г., неговите художествени галерии са били отворени за посетителите 27 години по-рано. Така дворецът „Брукентал“ е изпреварил откриването на Лувъра в Париж с цели три години

Сгушен в сърцето на стария град, Piata Mare е трудно да се пропусне. Някога място на граждански събирания, публични екзекуции и пазар на зърнени храни, този отворен правоъгълен площад сега кипи от живот ден и нощ: добре облечени възрастни хора на път за църква или пазар, щастливи малки деца, пускащи трохи хляб сред море от гълъби, любопитни туристи на обиколки с екскурзовод и служители в центъра, които искат да си вземат кафе и да хапнат в от едно от многото кафенета и ресторанти около площада.

Големият площад (Piata Mare) може да е сърцето на Сибиу, но Малкият площад (Piata Mica) е неговата душа. Като бивш търговски център на града, районът представлява очарователна смесица от цветни сгради от 15-ти век, покрити със страховити прозорци с форма на клепач. Наричани „очите на Сибиу“, тези особени архитектурни елементи, вградени в покривите, действат като вентилационни системи за таваните на къщите, въпреки че много местни жители ще ви кажат, че истинската им цел е била да им дадат усещане, че винаги са били под наблюдение по време на комунистическия режим. Като оставим настрана конспирациите, историческите сгради на Малкия площад, с техните типични сводести лоджии, осигуряват причудлив фон за разглеждане на сладки занаятчийски бутици, спокойна разходка или наслада на храна на открито на една от уютните тераси на кафенета наоколо. Също така тук ще намерите една от най-емблематичните забележителности на Сибиу, Моста на лъжите. Все едно се върнахме в XV-ти век. 

В другия край на площада се намира къщата, наречена „клетката на лунатиците”. Сега тук има кафенета, а някога тя се е използвала, за да се затварят за назидание онези, които са нарушавали тишината през нощта.

Турнул Сфатулуи (Кулата на съвета). Високо разположена между големите и малките площади на Сибиу е седем-етажната кула на Съвета, траен символ на Сибиу. Тази историческа защита е построена в края на 13-ти век и е била врата към втория кръг на укрепленията на Сибиу.. През вековете са направени няколко промени, в резултат на което е съществуващият бароков дизайн. Името на кулата, то идва от съседната сграда, в която се е помещавало кметството. Изкачивайки 141-те стъпала вътре в кулата, могат да се видят часовниковия механизъм на 5-ти етаж, организираните изложби и се насладите на Сибиу от върха. Заслужава си човек да се качи и на кулата от 13 век, която е използвана някога като входна врата през втория ред на крепостните стени, изградени около Сибиу. През вековете тя е имала различни предназначения – била е зърнен склад, наблюдателница, временен затвор, дори музей на ботаниката. Покривът, първоначално построена в пирамидална форма, е претърпял редица промени. Сега от последния етаж през огромните прозорци се открива красива гледка отгоре към целия исторически град.

Тунелът покрай кулата отвежда към другия интересен площад на Сибиу – Пиаца Маре, или Малкия площад. Тук се намира една от най-известните забележителности – Мостът на лъжите. Той е изграден през 1859 г. и е първият мост от ковано желязо в Румъния. Поверието разказва, че той ще се срути, ако някой изрече лъжа и мине оттам. Мостът е много красив и със цветята, които са поставени по конструкцията му. На Пиаца Маре са се намирали къщите на най-известните майстори в града, а днес има много кафенета наред с Етнографския музей.  Оттук тръгва и пасажът от стълби, който свързва Горния и Долния град. Този архитектурен шедьовър от 13 век има две стълбища и арки и едно от най-живописните места в Сибиу. Той отвежда и до малки занаятчийски работилнички. Още през 14 век Сибиу вече е имал сериозно влияние в областта на занаятчийството, което се е деляло на 19 гилдии. Предметите, изработвани от някои от майсторите, продължили традициите, все още могат да се видят пред дюкяните в извитите улички.

Мостът на лъжите
На това място от столетия е имало мост, който свързва Горния и Долния град, но е бил дървен. През 1859 г. на негово място фирма "Фридрих Хюте" извайва първия мост от ковано желязо на територията на днешна Румъния. Годината и компанията, построила моста, са изписани на северната му страна. има елегантен дизайн, с нео-готически мотиви от желязо и четири газови лампи от ковано желязо на пиедестали на всеки ъгъл.
Построен за да се улесни преминаването на каруците и пешеходците между малкия площад и площад Huet над проход в горната част на града. Този проход на времето е бил тунел, който е позволявал достъп до крепостта на Сибиу. Тази конструкция, въпреки относителния архитектурен интерес, е един от акцентите на града заради легендите, свързани с него.
Според едно от обясненията, тъй като това е бил първият мост без подпорни греди в Румъния, го нарекли "лежащия мост". На немски думата за "лежащ" звучи като думата "лъжа" и местните започнали да наричат съоръжението Моста на лъжите.  Вероятно оттам са тръгнали и всички останали легенди около името му. 

Според поверието, ако някой стъпи на моста и изрече лъжа, мостът започва да скърца, а ако лъжата е голяма - направо ще се срути. Тази мълва е използвана както по отношение на изневеряващи съпруги и съпрузи, така и за лъжливи търговци. 

Градските легенди разказват, че на моста пред всички са изобличавани продавачите, които се осмелявали да мамят, но също така и баячките и гадателките, чиито предсказания не се сбъдвали. 

Твърди се, че от моста политали момите, които се заклевали в своята девственост, а след това по време на първата брачна нощ ставало ясно, че са излъгали.
Друга теория свързва името на Моста на лъжите с ролята му на място за срещи. Кадетите от военната академия в града се срещали тук с момичета и им давали обещания, които нямали дори намерение да изпълнят.

И Чаушеску е бил тук и точно на този мост е изнасял реч, а се твърди, че ако изречеш лъжа, докато си на моста, той, мостът, ще се срути. Явно речите на Чаушеску са били самата истина.

Крепостната стена и кулите

Разхождайки се  из града, попадате често на отбранителната стена и на разни кули, описващи контура на средновековно Сибиу. 

Сега стоят много исторически насред стария град.

Улица в долния град Сибиу. Залегнал между река Сибин и Горния град, Долният град са живели търговци и занаятчии, за разлика от Горния град, който е бил за богати семейства и духовенство.. Къщите, предимно двуетажни, са по-селски в долния град и са разположени на необичайно широки калдъръмени улички, които достигат до малки площади.
В подножието на прохода „Стълбища“ се намира Бутуил де Аур (Golden Barrel), който от 1452 г. е най-старият ресторант в Румъния.. Други забележителности, които може да се видят са хосписът от 13-ти век и прилежащата му църква, която е най-старата в града.

Площад Хует.  Площадът около Лютеранската катедрала също дава основание да се спомене за групата от сгради, датиращи от 1400-те до 17-ти век. Площад Хует е мястото, където най-ранните укрепления на Сибиу са били през 1100-те години, а в северната част се намира стълбищната кула, която пази стълбището до долния град. Първата кула се издига през 13-ти век, за да бъде заменена от сегашната структура от 1542 г.  Тук е и бароковата гимназия Самуел фон Брукентал, завършена през 1776 г., единственото напълно немско училище в града, на мястото на предишно училище, основано през 1300 г..

Лютеранска катедрала. Започната през 1371 г. и завършена през 1520 г., Лютеранската катедрала в Сибиу е една от най-големите и най-големи готически църкви в Трансилвания.. На южната фасада на хора има релеф на Исус на Елеонския хълм, изсечен в последната четвърт на 15-ти век..
Съществен е и притворът, превърнат в отделен параклис в средата на 19-ти век и облицован с  камъни и  паметници на висшите личности на Сибиу.

Катедралата Света Троица. Въпреки че православната катедрала на Сибиу е построена само за две години от 1902 до 1904 г., набирането на средства е започнало 45 години по-рано, когато трансилванският епископ Андрей Шагуна е написал за първи път на австрийския император Франц Йосиф I. Изградена от бяла и червена тухла и хумусен медно покрит купол. От вътрешната страна на купола е класическият православен образ на Христос Пантократор, ограден от ангели, високо над иконостаса. Рисувани от видния трансилвански символист Октавиан Смигелски, който пътува до Кралство Румъния на юг, за да изучава религиозното изкуство за този проект..

Укрепления. От опустошаването на града от татарите през 1241 година, Сибиу продължава да развива своята отбранителна система до 15-ти век. По това време крепостните стени са обхващали голяма част от съществуващия център на града, което е направило Сибиу най-добре укрепения град в Трансилвания с укрепена площ равна на тази на Виена. Първата укрепителна стена обхваща само площад Huet, докато другите обхващат последователно малкия площад, голяма част от високата част на града и накрая долната част на града в близост до река Цибин. Сега най-видимите останки от тези укрепления са в парка на Крепостта (Parcul Cetatii) в южната част на града. Там може да видите кулите на древната цитадела (която по това време е наброявала 39 кули), всяка свързана с отделни занаяти (тъкачи, грънчари, дърводелци), които е трябвало да участват всеки по свой начин в защитата на града.