Драгалевски манастир "Св. Богородица Витошка", България

Драгалевският манастир е част от славната в миналото „Софийска Света гора”, дори бил негова „Лавра”, т.е. главен манастир. Основан е през 1348 г. от цар Иван Александър. Вероятно българският владетел е преустроил вече съществуващ манастир, тъй като под църквата на обителта са намерени останки от друг, по-стар храм. За значението на манастира в онези времена свидетелства голямото внимание на владетелите към него. Най-старото сведение за манастира, наречен „Витошка Пречиста Света Богородица”, е във Витошката златопечатна грамота на цар Иван Шишман, издадена между 1371-1382 г. С нея на обителта се даряват поземлени имоти, освободени от данъци, заедно със селяните в тях. Хората от околността до днес разказват старо предание за възникването на манастира. Някога пастири от село Драгалевци намерили в полето наоколо икона на Света Богородица и я занесли в селската църква. На другия ден обаче, когато дошли да пасат добитъка, иконата пак била на същото място в полето. Пастирите приели това като Божи знак, че тук трябва да построят манастир. Започнали да носят камъни от близката река и други материали за строежа. Построили малка църква в чест на Божията майка. Около нея се заселили монаси, които съградили малко жилище и така възникнал мъжки манастир. Високо нагоре, в местността „Кикиш”, се издигала крепост, бранеща града Средец. През вековете Драгалевският манастир бил покровителстван от царската династия, поради което е наричан „царски”.

Османските завоеватели пощадили обителта от пълно унищожение, но въпреки това тя запустяла и не са запазени писмени сведения за нея до 70-те години на XV век. След това неизвестен благодетел възстановил манастира и в него отново се събрало монашеско братство. В 1469 г. „витошкият брат” поп Никола написал в килия на манастира евангелие, в което споменава, че вече било завършено обновяването на обителта. При османското нашествие оцелели някои от местните боляри. Те успели да се пригодят към новите условия и запазили някои привилегии и имоти. Такъв бил боляринът Радослав Мавър, чийто син поп Никола Граматик бил високообразован книжовник. Родът им бил от село Драгалевци, и до днес западно от него има местност, наречена „Мавровец”. Над вратата на старата манастирска църква има ктиторски надпис, свидетелстващ за това, че през 1476 г., боляринът получил разрешение от властите да изгради със свои средства и да изпише със стенописи християнската църква на манастира, подпомогнат от синовете си Никола Граматик и Стахия. Манастирската църквица „Успение Богородично” била типична малка болярска църква, каквито се строели преди и по време на османското владичество. Зографите сътворили ктиторски портрет на семейството на болярина Радослав Мавър. Той изисквал от зографите наред с евангелските сцени и образите на светци в преддверието на църквата да изпишат образите и имената на всички членове от семейството му. Така бил сътворен ценен ктиторски портрет, в който боляринът е изобразен да държи в ръцете си макет на църквата. Там са и съпругата му Вида и синовете му – Стахиа (Станко) и Никола, наречен Граматик – бележит книжовник, стоял начело на манастирската книжовна школа. Облеклото на болярското семейство съдържа елементи от тогавашните народни носии в Софийско. Ценни са стенописите в старата манастирска църква, които дълги години бяха реставрирани. Част от тях днес се пазят в Софийския исторически музей. Автор на стенописния пласт от XVII век вероятно е известният по това време зограф Пимен, обновил много църкви и манастири в Софийско.

Към манастира се стичали много поклонници – богомолци, духовници и просветени люде от българските, а и от чужди земи. През XVI и XVII век той се превръща в средище на Софийската книжовна школа. Тук са написани и преписани много свещени книги, ценни културни паметници, достигнали до нас. Драгалевският манастир съхранява и няколко стари икони. В 1617 г. манастирът получил от поклонници икона на Исус Христос Вседържител. В 1620 г. други поклонници дарили на манастира още пет икони, между които тази на пророк Илия. В църквата на манастира най-почитана от вярващите е иконата на Света Богородица, приемана за чудотворна.
Драгалевският манастир бил важен център на националноосвободителното движение на българите през XIX век. Тук се укривал и развивал дейност Апостолът Левски. В манастира той се срещал с игумена отец Генадий, който бил участник в Първата българска легия в Белград през 1862 г. Пред манастирската църква е поставена паметна плоча с надпис, свидетелстващ за това, че при посещението си в Софийско, Левски е намирал тук убежище и между 1871 и 1872 г. основал Софийския таен революционен комитет.

През 1932 г. старите, разнебитени манастирски постройки били разрушени и построени нови, с арки и чардаци. Под един покрив са обединени старата и новата църква „Св. Мина”, които били свързани с проход-арка заради реставрацията на старата църква. Двете църкви са обявени за паметници на културата. В непосредствена близост до манастирския комплекс през 40-те години на ХХ в. българският екзарх Стефан изгражда резиденция на Светия Синод. През 1952 г. прогонените от Кремиковския манастир монахини се преселват в Драгалевската обител. Те пренасят тук и мощите на Св. Георги Софийски, пазени дотогава в Кремиковския манастир, представляващи част от кост на ръката на светеца, обкована в злато и сребро. В сегашния си вид Драгалевския девически манастир представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. От стария манастирски комплекс е запазена само църквата, която представлява еднокорабна, едноапсидна сграда, датираща от 15в. Тя е украсена с два слоя стенописи. От първоначалната живопис в наоса са останали фрагменти от сцените "Съдът на Пилат", "Юда връща сребърниците", "Обесването на Юда", "Отричането на Петър", образите на св. Роман Сладкопевец, св. Петър и др. В притвора на църквата първоначалната живопис е запазена изцяло и тук са представени старозаветните сцени "Гостоприемството на Авраам", "Жертвоприношението на Авраам", "Пророк Илия в пещерата, хранен от гарвана" и др. Тук са и портретите на ктиторите Радослав Мавър и Вида, както и на по-младите Стахна и граматик Никола. Целият свод, източната, северната и южната стена на притвора са заети от голямата композиция "Страшният съд". Западната фасада на старата църква малко по-късно е украсена с образите на Богородица и трима от най-популярните военни светци-конници - Св. Георги, Св. Димитър и Св. Меркурий. През 17в. са създадени стенописите на външната северна стена на Драгалевската църква, включващи образите на изтъкнати монаси на православния Изток, между които Св. Иван Рилски и Св. Петка Търновска, които днес се намират в интериора на втората манастирска църква, долепена до старата. Към края на 18 век бил обновен иконостасът в църквата, като резбените му орнаментални плетеници били позлатени. По същото време бил изработен и дърворезбения владишки трон. В църквата се съхраняват и икони от 19в.

Бергамо, Италия

Бергамо е уникален град, разположен в района на Ломбардия в Северна Италия и се характеризира със своите разделени долен и горен град, които са сегрегирани от огромните исторически венециански стени. Бергамо служи като главен транспортен възел за Италия и Европа със своето оживено международно летище Караваджо и е също така важен икономически център за Ломбардия..

По  време на Средновековието Бергамо е седалище на ломбардските херцоги и се превръща в град с огромно богатство поради огромните съкровища, съхранявани там. Като независим град, Бергамо е бил част от Ломбардската лига и е издигнал армии за борба срещу Фредерик I Барбароса през 12 век. През 19 век градът всъщност станал част от Австрийската империя, преди да се интегрира в Кралство Италия.

Никога пътуване до Бергамо не би било пълно, ако не се вземе историческата железница Фуникуляр от долния нов град до горния стар град. Тази железопътна линия е от стотици години и служи като най-удобния начин за транспортиране до по-високия терен на стария град.
Докато се изкачвате, ще имате фантастична гледка към Бергамо и ще минете през древните венециански стени.



Piazza Vecchia


Този прекрасен площад е една от основните забележителности в историческия горен град и е фантастично място да започнете обиколката на Бергамо, след като вземете въжената линия. Околността на Piazza Vecchia е поредица от красиви сгради, включително Campanone Torre Civica, великолепната Palazzo della Ragione и централият декоративен фонтан, който за съжаление беше в ремонт. На този очарователен площад често се провеждат събития, а има и множество от кафенета и ресторанти, където можете да се насладите на качествено ястие и прекрасно италианско кафе. Много от основните забележителности на стария град обграждат площад 

Пиаца Векиа всъщност означава „стария площад“, очарователно прости са имената на местата в Бергамо. Старият площад е построен върху римския форум през XIII век. В средата на площада има красив фонтан. Край площада са важните в миналото сгради за Бергамо, но след като администрацията на града се мести другаде, тук вече се помещават музеи, библиотека и други културни институции.

До площада е Palazzo della Ragione, сградата е на повече от 800 години и сега там се помещават изложби и всякакви културни мероприятия. Прозвището ѝ е препратка към времето, когато тук на власт са били венецианците и в нея се е помещавал съда и съдиите са взимали решение базирани на „причините“ , на италиански „ragione“. В колоните пред Palazzo della Ragione е скрит и слънчевия часовник, построен през 1798. Слънцето, когато го има, все още показва доста точно датата. Слънчевият часовник е между Пиаца Векиа и площада на Дуомото. Тук е и часовниковата кула, на която можете да се качите. Palazzo del Podestà – преди е било седалището на местния магистрат, сега е исторически музей.

Базиликата Санта Мария Маджоре е част от великолепния архитектурен комплекс на Пиаца Дуомо, намиращ се в старата част на Бергамо. Площадът се оформя от параклиста Колеони, Катедралата и Баптистрията, която стои пред архиепископските градини.

Построена през 12 век като израз на почит към Мадоната, базиликата Санта Мария Маджоре била център на социалния и религиозния живот в града. Изградена е по проект на майстора строител Мастро Фреди от Кампионе на мястото на малка църква от 8 век. Основополагащият камък на новата църква е положен на 15 август 1137 г. и цялото население е допринесло за работата с надеждата да се сложи край на сушата, глада и чумата, поразили района на Бергамо. 

Днес, въпреки че фасадата няма централен вход, поради разположението си до двореца на епископа, може да влезете в комплекса от три врати. Най-грандиозният вход е от лявата страна на сградата – вратата на червените лъвове, а останалите две са вратата на “Белия лъв” и “Вратата на фонтана”. От петте оригинални апсиди са оцелели, централната апсида и тази на югозапад.

Оригиналната проста и елементарна романска структура може да се види във външната зидария, докато интериорите са били напълно променени от барокова декорация и произведения на изкуството, добавени през 17 век. Изпъкващо в интериора е голямото разпятие, “Cristo doloroso”, докато стените са украсени с гоблени от фламандски произход.  Дървеният хор се отличава с библейски истории, проектирани от Лоренцо Лото и създадени в инкрустация от дърво от Джанфранко Капофери. Самите седалки са дело на Джовани и Алесандро Бели.

Тук се намира гробът на Гаетано Доницети, който е родом от Бергамо

Параклис Колеони - От дясната страна на базиликата се намира параклисът Colleoni, посветен на Марк, Йоан Кръстител и Вартоломей. Този параклис е по-късно допълнение към базиликата и е построен след завършването й. Предната фасада на параклиса е наистина великолепна и включва серия от полихромни декорации в кремави и розови нюанси. Увенчаването на параклиса е голям купол, покрит с шестоъгълен шпиц. Вътре в параклиса е свещеният олтар, посветен на тримата апостоли и изобразява техните статуи заедно с различни богати религиозни иконографии..Параклисът е построен за Бартоломео Колеони, известен наемник войник, прекарал живота си в битка за Република Венеция. Колеони е роден в Бергамо и се връща в родния си град в разгара на силата си, като изгражда този богато украсен параклис, където в крайна сметка е положен след смъртта си.



Баптистерията

Осмоъгълната баптистерия е построена през 1340г от Джовани да Кампионе за базиликата Санта Мария Маджоре. По време на големи строителни работи през 1650г баптистерияте е демонтирана, но е запазена изцяло. През 1856г. е пресглобена в двора й, а през 1889г е преместена на сегашното си място. Вътре има барелефи, изобразяващи епизоди от живота на Христос, статуя на Йоан Кръстиле и фреска от 1340г на Джовани да Кампионе. Около горното ниво е изградена колонада, а над нея стоят осем статуи от 14в. представляващи добродетелите

Катедралата на Бергамо

Разположена непосредствено до базиликата Санта Мария Маджоре, Катедралата сякаш остава незабелязана. Първият храм на това място се появява през 6в. Катедралата в Бергамо (на италиански : Duomo di Bergamo, Cattedrale di Sant'Alessandro) е римокатолическа катедрала в Бергамо, посветена на свети Александър от Бергамо, покровител на града. Тя е седалище на епископа на Бергамо.  Някъде около 9-ти век след Христа в Бергамо е имало две катедрали – едната е била базиликата Свети Александър, която се е издигала на мястото, на което се предполага, че светецът е бил измъчван, а другата е била посветена на Свети Винсент, за която се предполага, че е изградена през Ломбардската епоха, на мястото на сегашната катедрала. През 1561г. венецианците разрушават катедралата „Свети Александър“ поради военна целесъобразност, оставяйки „Свети Винсент“ единствена катедрала в Бергамо. В началото на 17в. епископ Джовани Емо обединява каноните на двете стари катедрали. Най-накрая епископ Грегорио Барбариго успял да получи от папа Инокентий XI на 18-ти август 1697г. була, чрез която се поставяло началото на една единствена катедрала в епархията. През 1689г. сградата е ремонтирана по дизайн на Калро Фонтана. Друг основен ремонт е извършен през 19в., който завършил с изграждането на нео-класическата западна фасада през 1889г.  Интериорът на катедралата е особено впечатляващ. В първия страничен параклис отдясно може да се види произведението на Андреа Превитали „Свети Бенедикт и Светиите“, а в първия страничен параклис отляво се вижда творбата на Джован Батиста Морони „Богородица с детето и двата гълъба“. Има и платна, приписвани на Джиамбентино Чигнароли и Себастиано Ричи. В апсидата на катедралата може да се види „Мъченичеството на Свети Йоан от Бергамо“ дело на Джовани Батиста Тиеполо и „Свети Александър“ от Калро Инокенцио Карлони. Основният олтар е проектиран от Филипо Ювара, а зоната на хора със седалките е дело на Йохан Карл Санц.

Музей Рока

Рока е крепост, в която се помещава филиал на историческия музей. Представена е историята на Бергамо в периода 1797-1870г. (период който се оказва важен в историята на Италия). Това укрепление олицетворява цялата история не само на Бергамо, но и на цяла Италия. Древните му стени (първото споменаване на замъка през 6 век от н.е.) се помнят от римляните и варварите, които неведнъж са превзели крепостта. Няколко пъти стените на замъка са били укрепени и възстановени. Последната реконструкция се е състояла през 15 век по време на ерата на Венецианската република. В този си вид крепостният замък „оцеля” и до днес, с изключение на някои разрушения, причинени от австрийците през 1829 година.
В рамките на стените се намира Музео де Рисорджименто е дел Ресистенза, посветен на формирането на Кралство Италия и борбата на държавите за независимост..
Освен това, от върха на бойниците може да се види надолу към модерния център на Бергамо.

Венецианските стени на Бергамо. Старият горен град Бергамо някога е бил обкръжен от серия от огромни защитни стени. Голяма част от тази защитна мрежа остава днес и е възможно да се ходи по части на тези венециански конструкции. Построени през 15-ти и 16-ти век, стените имат типичен звездообразен дизайн с няколко заострени кули на определени интервали.

Едно филмче от интернет. В началото много хубаво е представена моята обиколка, но явно има още много за разглеждане. Следващия път ще се постарая повече.