Делфт, Новата църква (Neue Kerk), Холандия

Neue Kerk – Първата сграда на църквата е била построена 1351г. и е била посветена на Дева Мария. Строителството на каменната сграда на църквата започнало 1396г. и през 1420г била завършена. Строителството на камбанарията продължило до 1496г., като покровителка на църквата вече била света Урсула. Планът на Новата църква съответства на традиционните символи на християнските канони: кръстовидна форма – символ на Христос, 12 колони – символизират 12 апостола, 4 квадратни колони – четиримата евангелисти, 16 колони на централния неф – 16 пророци. През 1536г. мълния ударила кулата на църквата, в резултат на което възниква огромен пожар, при който са били унищожени органа, камбаната и витражи. Църквата претърпява множество поражения от пожари и експлозии. Днешната кула е висока 108,75м. и е втората по височина кула в Холандия след тази в Утрехт. Проведени са множество реставрации на църквата и на витражите.

Сегашният орган е поставен през 1839г и е изработен от майстори от Утрехт. Има 48 звука и 3000 тръби.

Основното място на храма е заделено за мавзолея на принц Орански. Около него е оформено пространство с музейна информация за другите представители на кралското семейство и криптата, която не е отворена за посещение. Вилхелм Орански всъщност е от германското благородническо семейство – Насау, което води началото си от 10 век. На 11-годишна възраст наследява титлата „Принц Орански“ и става част от обкръжението на император Карл V. Вилхелм, който е възпитаван първо като лутеранин, а после като католик, започнал да недоволства срещу лошото отношение към протестантите и срещу положението на местната аристокрация, която нямала никакви права. Така от любимец на императора, от „разглезено богаташко дете“ и от човек, който не влиза в спорове и конфликти, постепенно се превръща в лидер на местната аристокрация и застава начело на нидерландското въстание срещу испанците. То поставя началото на 80-годишната война и води до формалната независимост на Обединените провинции през 1648 година. Легенда разказва, че испанците не могли да се справят с принц Орански и затова прибягнали до хитрост – подкупили предател, за да го убие. Друга версия обаче се позовава на историята, че френският католик Балтазар Жерар бил фанатично вярващ и предан на Филип II. Чул за наградата за главата на Вилхелм Орански и започнал да планира действия как да се приближи до него и да го унищожи. Успял да го убие на 10 юли 1584 г. в Делфт в сграда, която сега е музей за славния принц и носи името Принсенхоф (Prinsenhof). В нея е запазена дупката от куршум на мястото, където е паднал Вилхелм Орански. Предците на Вилхелм Орански са били погребвани в Голямата църква (Grote Kerk) в Бреда, но когато той е убит, Бреда е била под испанско владичество. Затова се взема решение да бъде погребан в Новата църква в Делфт.

В началото е имало само временен мемориал. По-късно, по-време на 12-годишното примирие в 80-годишната война, известният скулптор Хендрик де Кайзер започва да работи по впечатляващия мавзолей на принц Орански. Той обаче умира преди да го завърши и работа е продължена от сина му Питер. Мавзолеят е готов през 1623 година. Изграден е от три вида мрамор – черен, бял италиански от Карара и златист. Мавзолеят включва две изображения на Вилхлм – при едното той е представен в своята пищност, седнал и облечен в бронята си, а на другото е представен легнал на смъртния си одър. Второто произведение е изпипано в изключителни детайли на лицето на Вилхелм, а в кратака му може да се види неговото вярно куче, което според легендата отказало да яде и пие вода след смъртта на господаря си. Двете изображения са заобиколени от бронзови алегорични фигури, представляващи Свободата и Справедливостта. Статуята на славата, застанала на пръсти зад легналия Вилхелм, през годините е причинила доста проблеми. Около него са разположени гробните плочи на други кралски управници и техните семейства

Качването в кулата е задължително. Въпреки многото стъпала и теснотия си заслужава. От там се откриват невероятни гледки. По средата има зала с часовников механизъм, където човек може да почине и да разгледа часовника. Общо стълбите са 376 стъпала. Само кулата е висока 108.75 метра. Много често има разминавания със слизащи и човек трябва да застане плътно до стената, за да направи място за разминаване. Или пък да се свие в някоя мъничка ниша. А може пък да се наложи да приложи някакви акробатични трикове, да се захване някъде и бързо да се придвижи, за да освободи място