Giethoorn, Netherlands - Холандската Венеция

Историята на селото започва през 1230 г., когато мястото грабва погледите на заселници от средиземноморието. Те решават да се заселят там и да го кръстят на многобройните кози рога, които са останали след предишен потоп – „Goat horns“ („Кози рога“). С течение на времето името му леко се променя, за да стане по-лесно за произнасяне, появяват се и каналите – не благодарение на ново природно бедствие, а в резултат от човешка дейност.

Giethoorn е възникнал от работата, която жителите са предприели за дълъг период от време. Те са се занимавали с добив на торф. Торфът се получава от разлагане на растения в продължение на хиляди години. Използва се за гориво и за тор. Около селото е имало няколко езера и при копането за торф, прокопаните места са се наводнявали бързо. Така постепенно къщите в селото са станали заобиколени от всякъде с канали. Околностите на Giethoorn са идеални за този вид работа с много добри торфени повърхности. Премахването на торф създава все повече място за събиране на вода и създаване на потоци по този начин. Самото село също се движи с работата извършвана от жителите му, за да стои близо до торфа. За последно селото се е преместило, за да се доближи до торфа, през 17 -ти век. По това време поминъкът на селото също започна да се променя.

Селото се е променило от торфено в земеделско. Многобройните канали, са добра помощ за движение между нивите, поддържайки ги достатъчно напоени и предлагащи вода за добитъка. Сега селото използва водния си път за подпомагане на земеделието и съответно да промени начина си на живот. Водният път сега се използва от лодки с различни форми, което означава, че мостовете трябва да пасват на тези форми, поради което виждаме и създадените високи мостове

Лодките са усъвършенствани за използвания воден път - за транспорт на сено, хора и дори добитък. Жителите са разполагали със собствени съоръжения за лодки и специални видове лодки. Лодките са били тесни и са били придвижвани чрез прът с който човек да ги бута напред , начин, доста подобен на този, който се използва във Венеция. Водните пътища се дължат на предишното събиране на торф и пясъчна почва под тях е на не повече от един метър. Лодките, били приспособени към това, а ограничението на водата прави терена лесен за изграждане на полдер. Така че такъв е построен създавайки по-добра земеделска земя и също така е ограничил стария начин на живот. Днес селото е фокусирано върху туризма, както ще видим след малко. Придобива популярност едва след 1958г. когато холандския режисьор Берт Хаанстра снима там комедията „Fanfare“

Къщите в Гитхорн са разположени на островчета, а вместо през огради, съседите си ходят на гости по дървени мостчета. Повечето от къщите са със сламени покриви. Това е традиция, наследена от предишни векове – тогава, благодарение на изобилието от тръстика в блатистия район, това е бил най-евтиният вариант. Сега нещата стоят по друг начин – керемидите са много по-достъпни, но въпреки това хората държат на традицията.

Giethoorn е съвсем реален и се отличава със строга, геометрична естетика, стерилна, но вълнуваща красота и пищна зеленина, оформлението на която си е направо изкуство. Свещен холандски стил, типичен за цялата страна.

Стигайки до центъра на градчето, през него минава голям канал с много пристанища. От там може да се наеме лодка или да се включиш в организира „екскурзия“ с лодка по каналите. Можеш да обиколиш и пеша, но трябва да избереш по коя на страна да се движиш. Освен това така може да нарушиш спокойствието на собствениците на имоти. Има и мостчета, 150 дървени, за да преминеш от другата страна, но за да усетиш наистина атмосферата на градчето и най-вълнуващо е разходката с лодка.

По каналите можете да срещнете десетки моторни лодки под наем, но вместо с дизелови мотори, лодките под наем използват електрически двигател и за това ги наричат „Шепнещи лодки. Има канута и лодки, задвижвани с бутане по дъното чрез помощта на дълги колове

В наши дни дължината на каналите около селото е близо 8 км, някои от тях отвеждат до съседните села и пристанища, а други- още по далече към Амстердам, Цволе и Грьонинген.