Една почивка в Созопол, когато децата бяха малки, България

Созопол. Самият град възниква през 610 г. пр. Хр., когато гръцки заселници от градовете Милет и Фокея основават тук колония с името Антеа. Според легендата това място е избрано, защото финикийски моряци го препоръчали като най-защитеното пристанище по бреговете на Южното Черноморие. Жителите опасват града с високи крепостни стени (чиито руини могат да бъдат видени и днес), за да го предпазят от недоброжелатели. Благодарение на отличното си разположение още през първите векове колонията претърпява забележителен разцвет и бързо се превръща в търговски център за мед, вълна, вино, зехтин, платове, бижута и керамика. Впоследствие се превръща в град-държава (полис), преименуван на Аполония. Тъй като по това време съществуват много градове с подобно име към него е добавен и пояснителният епитет Понтика (или Понтийска), което в превод означава черноморска. Първата част от името произлиза от древногръцкия бог Аполон – бог на музиката, танците, поезията, медицината и пророчествата. В негова чест дори е изграден храм, чието местоположение е неизвестно и до ден днешен, но се смята, че е било някъде около остров Кирик. Храмът е прословут и с огромната 13-метрова бронзова статуя на Аполон, отнесена в Рим през 72 г. пр. Хр. от римския пълководец проконсул Марк Лукул. Това се случва, когато той превзема и ограбва града, правейки го част от Римската империя. До IV в. Созопол се възстановява и възвръща загубената си слава на важен търговски и културен център. По това време християнството става официална религия, а Римската империя се разделя на две. Градът попада в границите на Източната Римска империя, по-късно позната като Византия. Тогава езическите светилища са разрушени и на тяхно място се появяват християнски храмове. Градът приема новото си име Созополис („град на спасението“). Древният Созопол става част от българската държава едва около VIII-IX в. и се превръща в главно българско пристанище на Черно море. През 1453 г. градът попада под османско владение и за да се съобразят със закона на империята – християнските църкви да не са по-високи от турчин, яхнал кон, всички храмове са сринати. На тяхно място местното население построява малки параклиси, съществуващи и днес.
Созопол оформя своя архитектурен изглед още през Възраждането – това личи в запазените оттогава къщи и постройки от дърво и камък, изградени в т. нар. черноморски архитектурен тип. По-късно градът губи многовековната си слава и посреща Освобождението като рибарско селище.
Архитектурата на созополската къща е специфична, като в нея има елементи и от странджанската, и от старопланинската възрожденска къща. Градена е с каменни основи и кирпичени стени, облечени с външна дървена обшивка, която пази сградата от соления морски вятър. Покривът е покрит с турски керемиди. Повечето стари созополски къщи са на два или три етажа, като първият е бил използван за стопански нужди и за съхранение на занаятчийски инструменти и на бъчви с вино.
Най-популярните созополски къщи са тази на Мариета Стефанова, която е построена върху средновековната крепостна стена; къщата на Курдилис, в която днес се помещава Етнографският музей; къщата на баба Кукулиса Хаджиниколова; къщата на Куртиди, известна още като Тракийския хан, в която може да се види впечатляваща дърворезба в една от стаите на втория етаж; къщата на Лина Псарианова; къщата на Креаноолу и др.
Старата "Аполония" е бил най-големият и най-богат град по крайбрежието на Черно море. Той е бил голям художествен и търговски център, свидетелство за това време са множество останки. Днес Созопол е може би едно от най-красивите места в България, както и любим град на художници излъчващ специална атмосфера. Приема многобройни и разнородни посетители, но е запазил своето очарование на място от "човешки мащаб", заедно с красивите си плажове разположени на малкия залив.
Архитектурният исторически музей „Южна крепостна стена и кула“. В Стария Созопол днес могат да се видят и реставрираните останки на южната крепостна стена с правоъгълна кула. Древният град е бил разположен на скалистия полуостров и е бил опасан от крепостни стени, които го пазели по море и по суша. Стените са били издигнати в началото на VI в. н.е., като са престроявани и доизграждани многократно след това. Днес в комплекса може да се види също квадратен древен кладенец от IV – III в. пр.Хр., част от водопровода на древния град, датиран от V в. пр.Хр., ранновизантийско зърнохранилище, параклис от XIII-XIV в. и др. 

Историята около откриването им е повече от интригуваща. През 1994 г. софийски строителен предприемач решава да закупи и реставрира стара и рухнала къща в старата част на Созопол и да се установи да живее там. Още при първата копка обаче работниците се натъкват на нещо необикновено – множество сгради от различни епохи. Разкопки започват с финасовата помощ на предприемача, но продължават повече от предвиденото. Въпреки това десет години по-късно – през 2004 г., реставрираната южна крепостна стена, датираща от IV в. пр. Хр., и пристроената към нея кула са отворени за посетители. В „Южната крепостна стена“ се помещава зърнохранилище, датиращо от V-IV в. пр. Хр., а над него са съществували и казармени помещения, където са живеели стражите, охранявали крепостните стени. Там също можете да откриете етнографска експозиция, кът на моряка, част от водопровод от V в. пр. Хр., реплика на известната бронзова статуя на Аполон, както и сладководен питеен кладенец, построен през IV-III в. пр. Хр. В него са открити множество антични предмети, заради които се смята, че той е част от култов комплекс „Нимфеум”, създаден в чест на „Трите нимфи” – тук са принасяни дарове, за да ги омилостивят.
Основните забележителности на Созопол са много, но никой от тях не може да се представи самостоятелно, тъй като градът дава цялостното усещане. В Созопол има стари църкви от периода на българското Възраждане като "Св Зосим" и църквата "Света Богородица". Къщите са красиви от тъмно дърво, някои пригодени за посещения, включително къщата на Димитър Ласкаридис (от 17 –ти век) превърната в художествена галерия, тази на Ана Трендафилова, и много други.
Може да се посети и интересен археологически музей. Древните павирани улички на стария град, по които могат да се видят стари жени седнали на пейки оживени в разговор и едновременно с това създават прекрасни бродирани карета, други продават сладко от смокини, са само част от една традиционна и вълшебна атмосфера, която може да се усети само там. Созопол е домакин на множество културни събития, включително фестивала на изкуствата Аполония, който се провежда през август и е сцена на български и чуждестранни артисти и изкуства (театър, изобразително изкуство, концерти, ...). Това е едно от най-популярните събития по Черноморието.

Археологическият музей в Созопол се намира в старата част на града. Музеят проследява история и хилядолетната кутлурна традиция на града от края на шести век преди Христа до седемнадесети век. Музеят е структуриран в две направления: археология и християнско изкуство (XVII - XIX век). 

Допълнение и любопитни факти: 

• В археологическият музея се съхранява алабастрово ковчеже, в което са положени мощите на св. Йоан Предтеча и малката кутия, с надпис на гръцки език, която разказва за пътя на мощите до остров Свети Иван. Те са били открити през 2010г. при археологически разкопки на острова. Днес мощите се съхраняват в църквата Свети Свети Кирил и Методий.
• През 2012 г. край църквата „Св. св. Кирил и Методий“ е открит т. нар. созополски вампир. При разкопки археолозите намират труп, пронизан с железен кол. Този тип погребения се свързват с ритуал срещу вампирясване, практикуван от християните през средните векове. Година по-късно след изследвания скелетът (представляващ огромна туристическа атракция) е върнат в Созопол заедно с възстановка на лицето му.
• Созополските брегове са многократно нападани от казаци пирати, които дори ограбват манастира „Св. Йоан Предтеча“. Според легендите пиратите криели съкровищата в подводни пещери около непристъпния Змийски остров. За съжаление обаче засега търсачите намират единствено огромен брой водни змии и останки от кораби.
• Още през VI в. пр. Хр. в Аполония се секат монети. Върху тях като неотменен символ се налага котвата, която остава емблема на града и до ден днешен.
• Ежегодно в началото на септември в Созопол се провеждат празниците на изкуствата „Аполония“. Те събират художници, музиканти, писатели и поети, артисти и архитекти на едно място в продължение на 10 дни. За първи път фестивалът се провежда през 1984 г.