През 11-12 в., по време на византийското владичество манастирът вече бил известен и бил опора на българското самосъзнание и родова памет. След възстановяването на българската държава през 1185 г. пренесли мощите на светеца в новата столица Търново - неоспорим знак за огромното значение на св. Иван Рилски, смятан за небесен покровител на България. Има предположения,че Иван Рилски е бил един от синовете на цар Симеон. А дали е така ....?
През 14 в. манастирът се превърнал в солидно укрепен и внушителен комплекс, благодарение на усилията на местния феодален владетел севастократор Хрелъо. През 1335 г. той построил пететажна отбранителна кула с бойници, известна като Хрелъовата кула, а през 1343 г. издигнал до кулата църква, която била разрушена през 19 в. В Хрельовата кула има малък параклис „Преображение Господне“, с най-старите запазени стенописи в манастира (14 в.). На тях са изобразени битови сцени и сцени от живота на св. Иван Рилски.
При завладяването на България от Османската империя манастирът оцелял и запазил привилегированото си положение. Но през 1435 г. бил напълно обезлюден от разбойнически нападения. Възстановен бил през 1460 г. от трима братя, които през 1469 г. успели да издействат от султан Мурад II разрешение за връщане на мощите на св. Иван Рилски в манастира. Връщането на мощите на светеца се превърнало във всенародна демонстрация на неугасващия български дух. Шествието е описано от Владислав Граматик.
През годините на робството манастирът бил голям книжовен и религиозен център. Тук работели книжовници, преводачи и зографи, обучавали се духовници, поддържали се активни връзки с останалите православни държави.
В началото на 19 в. манастирът бил обновен от майстор Алекси Рилец. През 1834 г. започнал строежът на новата манастирска църква „Рождество Богородично“. Всички стенописи в нея били рисувани от зографи от Самоковската и Банската школа. Иконостасът й е най-големият на Балканите. Резбо-ван е три години (1839 до1842 г.) от майстор Атанас Теладур и е изцяло позлатен няколко години след поставянето.
Двете изключително ценни реликви на Рилския манастир са мощите на св. Иван Рилски и чудотворната икона „Св. Богородица Одигитрия (Пътеводителка)“, които се намират в главната църква. Около образа на Божията майка на чудотворната икона „Св. Богородица Одигитрия“ има 32 клетки, в които са положени мощи на различни светци. Според преданието чудотворната икона принадлежала на византийския император Мануил I Комнин. Той винаги я носел със себе си. По време на поход през 1173 г. императорът тежко заболял. Излекувал се в църквата „Св. Георги“ в Средец (днес София), благодарение на мощите на св. Иван Рилски. Тогава императорът оставил иконата, за да придружава винаги мощите на светеца. Според друга легенда иконата била дарена на манастира от сестрата на цар Иван Шишман, Кера Тамара с надежда да спаси България, на път към харема на турския султан Мурад I.
Наосът и откритото преддверие на църквата били стенописвани от 1842 до 1846 г. от Димитър и Захари Зограф, Иван Николов- Образописов и Коста Вальов. Изписани са библейски сцени, ктиторски портрети, битови и исторически сцени, един от автопортретите на Захари Зограф, а също и сцени от живота на Иван Рилски
През 1833 г. пожар унищожил голяма част от жилищните крила. Това било прието като национална трагедия и българите от цялата страна започнали да събират пари. През 1834 г. започнало възстановяването на манастира, което продължило 20 години и през това време в манастира работели над 3000 майстори.
Библиотеката на манастира съхранява 16 000 тома, сред тях има особено ценни ръкописи от 15-19 в. Музеят на манастира има над 380 експоната - икони, оръжия от 13-20 в., свещенически одежди, богослужебни предмети, дарове и дарствени грамоти. Едни от най-интересните експонати в музея са първият географски глобус у нас, изработен през 1836 г. от Неофит Рилски за манастирското училище и Рафаиловият кръст.
През годините на робството манастирът бил голям книжовен и религиозен център. Тук работели книжовници, преводачи и зографи, обучавали се духовници, поддържали се активни връзки с останалите православни държави.
В началото на 19 в. манастирът бил обновен от майстор Алекси Рилец. През 1834 г. започнал строежът на новата манастирска църква „Рождество Богородично“. Всички стенописи в нея били рисувани от зографи от Самоковската и Банската школа. Иконостасът й е най-големият на Балканите. Резбо-ван е три години (1839 до1842 г.) от майстор Атанас Теладур и е изцяло позлатен няколко години след поставянето.
Двете изключително ценни реликви на Рилския манастир са мощите на св. Иван Рилски и чудотворната икона „Св. Богородица Одигитрия (Пътеводителка)“, които се намират в главната църква. Около образа на Божията майка на чудотворната икона „Св. Богородица Одигитрия“ има 32 клетки, в които са положени мощи на различни светци. Според преданието чудотворната икона принадлежала на византийския император Мануил I Комнин. Той винаги я носел със себе си. По време на поход през 1173 г. императорът тежко заболял. Излекувал се в църквата „Св. Георги“ в Средец (днес София), благодарение на мощите на св. Иван Рилски. Тогава императорът оставил иконата, за да придружава винаги мощите на светеца. Според друга легенда иконата била дарена на манастира от сестрата на цар Иван Шишман, Кера Тамара с надежда да спаси България, на път към харема на турския султан Мурад I.
Наосът и откритото преддверие на църквата били стенописвани от 1842 до 1846 г. от Димитър и Захари Зограф, Иван Николов- Образописов и Коста Вальов. Изписани са библейски сцени, ктиторски портрети, битови и исторически сцени, един от автопортретите на Захари Зограф, а също и сцени от живота на Иван Рилски
През 1833 г. пожар унищожил голяма част от жилищните крила. Това било прието като национална трагедия и българите от цялата страна започнали да събират пари. През 1834 г. започнало възстановяването на манастира, което продължило 20 години и през това време в манастира работели над 3000 майстори.
Библиотеката на манастира съхранява 16 000 тома, сред тях има особено ценни ръкописи от 15-19 в. Музеят на манастира има над 380 експоната - икони, оръжия от 13-20 в., свещенически одежди, богослужебни предмети, дарове и дарствени грамоти. Едни от най-интересните експонати в музея са първият географски глобус у нас, изработен през 1836 г. от Неофит Рилски за манастирското училище и Рафаиловият кръст.
Рафаиловият кръст (снимки от Интернет в края на поста) е направен от цяло парче дърво (81x43 см) и носи името на своя създател - монахът Рафаил. Изработен е от монахът Рафаил за около 12 години – завършен е през 1802г. Кръстът е от цяло дърво с височина 81см и ширина 43см. Творецът използвал фини длета, малки ножове и увеличителни лещи, за да изобрази 104 библейски сцени, съставени от 650 фигури. Изключителен денонощен труд, който коства зрението на Рафаил. Творбата е абсолютен уникат, произведение на изкуството признато от творци по цял свят. През 1974-та година едва не избухва международен скандал заради него. Рафаиловия кръст е включен в изложба във Франция и заедно с други ценни експонати е трябвало да бъде изложен в зала „Помпиду“ в Париж. Експонатите са подредени и аранжирани, празно стои само мястото на кръста. Двадесет и четири часа преди тържественото откриване на изложбата пред отбрани гости на летище „Орли“ Рафаиловия кръст е „арестуван“. Тогавашния директор на музея към Рилската обител – Анчо Анчев, прави опит да внесе кръста във Франция скрит в калъф за цигулка. Отвътре калъфа е бил специално издълбан във формата на кръста, а самият кръст надлежно завит, за да не се повреди. Френските власти обачи настояват да проверят какво има в калъфа, въпреки, че Анчев държи да мине през ВИП изхода без проверка. Когато отварят калъфа настава суматоха, защото виждат и осъзнават колко ценна реликва стои пред тях. Към Рафаиловия кръст не е имало нито сертификат за износ, нито писмо или каквото и да е друго, уточняващо какво е това и за къде пътува. След тридневен престой в ареста, кръста е поставен на мястото му в изложбата и за 8 дни събира стотици хиляди посетители. Парижки критици пишат, че самите Пабло Пикасо и Салвадор Дали са посетили изложбата и са останали изумени от творението на българския монах
Безспорно най-известният и най-големият мъжки манастир в България, който е и истинска гордост за родината ни е свързана с безброй тайни, поверия и легенди, които я превръщат в изключително привлекателна дестинация както за вярващи, така и за неверници.
Знае се, че по времето, когато българските земи били управлявани от цар Петър, в близост до мястото, където се намира сегашният Рилски манастир, се заселил Иван Рилски, обявен по-късно за светец. Св. Иван Рилски (ок. 876-946) е първият български пустинник и основател на един от най-красивите манастири в страната. Той е роден в село Скрино (край град Дупница) и до 25-годишната си възраст бил пастир. След това приел монашеството, но не останал в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.
Пещерата на Свети Иван Рилски. Лоши хора на два пъти го прогонвали от местата, които си бил избрал. Най-накрая успял да се уедини в суровото лоно на Рила планина. Тук той прекарал 12 години в една пещера, от която го изпъдили разбойници. Тогава аскетът се приютил в хралупата на един огромен дъб. Мълвата за праведника скоро се разнесла из околните селища и християните започнали да търсят неговата помощ. С Божията благословия отшелникът извършвал чудеса: той освобождавал от нечестиви духове, лекувал болести и недъзи. Но понеже тези посещения нарушавали съзерцанието му, той напуснал хралупата и заживял на една висока скала, на която стоял 7 години.
Свети Иван Рилски Чудотворец. Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър I изминал около 120-километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът отказал и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Такова било началото на най-известния български манастир. Отшелникът починал на около 70 годишна възраст, през 946 г. Скоро след това мощите на светеца били закарани в град София. Ковчегът с тленните останки на Иван Рилски също има чудотворна мощ. Гръцкият писател Йоан Скилица сам станал свидетел на излекуването на византийския император Мануил I Комнин (1143-1180).
Смята се, че мощите на Иван Рилски имат чудотворно влияние, което е и причината те на няколко пъти да са били изнасяни от манастира. По волята на цар Петър те са пренесени в София, за да могат да служат за изцеление на болните. Там, прекланяйки се пред тях, Мануил Първи Комнин, византийски император, бил изненадващо изцерен от болест, за която не са успели да помогнат никакви знахари. Целебната сила на мощите на Иван Рилски се разчува надлъж и на шир и след като унгарският владетел Бела Трети успява да превземе териториите около днешна София, той решава да пренесе мощите в собствената си столица.
Според поредната легенда тамошният архиепископ, който бил католик, отказал да приеме мощите на светеца, тъй като не бил чувал за съществуването на такъв. В мига, в който рекъл това, той веднага онемял. Този случай подплашил унгарците и те веднага върнали мощите на Св. Иван Рилски в България.
При царуването на цар Асен пък мощите на Иван Рилски попадат във Велико Търново. Много исторически хроники от този период сочат, че по време на пренасянето им тълпи от вярващи са ги съпътствали и всеки, който е успял да ги зърне е получил изцеление.
А свидетелство, че мощите на Иван Рилски имат целебна сила е и фактът, че самият папа Йоан Павел Втори свежда глава пред тях през 2002 г., когато пристига в България.
Безспорно най-известният и най-големият мъжки манастир в България, който е и истинска гордост за родината ни е свързана с безброй тайни, поверия и легенди, които я превръщат в изключително привлекателна дестинация както за вярващи, така и за неверници.
Знае се, че по времето, когато българските земи били управлявани от цар Петър, в близост до мястото, където се намира сегашният Рилски манастир, се заселил Иван Рилски, обявен по-късно за светец. Св. Иван Рилски (ок. 876-946) е първият български пустинник и основател на един от най-красивите манастири в страната. Той е роден в село Скрино (край град Дупница) и до 25-годишната си възраст бил пастир. След това приел монашеството, но не останал в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.
Пещерата на Свети Иван Рилски. Лоши хора на два пъти го прогонвали от местата, които си бил избрал. Най-накрая успял да се уедини в суровото лоно на Рила планина. Тук той прекарал 12 години в една пещера, от която го изпъдили разбойници. Тогава аскетът се приютил в хралупата на един огромен дъб. Мълвата за праведника скоро се разнесла из околните селища и християните започнали да търсят неговата помощ. С Божията благословия отшелникът извършвал чудеса: той освобождавал от нечестиви духове, лекувал болести и недъзи. Но понеже тези посещения нарушавали съзерцанието му, той напуснал хралупата и заживял на една висока скала, на която стоял 7 години.
Свети Иван Рилски Чудотворец. Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър I изминал около 120-километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът отказал и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Такова било началото на най-известния български манастир. Отшелникът починал на около 70 годишна възраст, през 946 г. Скоро след това мощите на светеца били закарани в град София. Ковчегът с тленните останки на Иван Рилски също има чудотворна мощ. Гръцкият писател Йоан Скилица сам станал свидетел на излекуването на византийския император Мануил I Комнин (1143-1180).
Смята се, че мощите на Иван Рилски имат чудотворно влияние, което е и причината те на няколко пъти да са били изнасяни от манастира. По волята на цар Петър те са пренесени в София, за да могат да служат за изцеление на болните. Там, прекланяйки се пред тях, Мануил Първи Комнин, византийски император, бил изненадващо изцерен от болест, за която не са успели да помогнат никакви знахари. Целебната сила на мощите на Иван Рилски се разчува надлъж и на шир и след като унгарският владетел Бела Трети успява да превземе териториите около днешна София, той решава да пренесе мощите в собствената си столица.
Според поредната легенда тамошният архиепископ, който бил католик, отказал да приеме мощите на светеца, тъй като не бил чувал за съществуването на такъв. В мига, в който рекъл това, той веднага онемял. Този случай подплашил унгарците и те веднага върнали мощите на Св. Иван Рилски в България.
При царуването на цар Асен пък мощите на Иван Рилски попадат във Велико Търново. Много исторически хроники от този период сочат, че по време на пренасянето им тълпи от вярващи са ги съпътствали и всеки, който е успял да ги зърне е получил изцеление.
А свидетелство, че мощите на Иван Рилски имат целебна сила е и фактът, че самият папа Йоан Павел Втори свежда глава пред тях през 2002 г., когато пристига в България.
Днес цялата тази красота е съхранена и всеки може да й се възхищава. Световното признание идва през 1983 г., когато манастирът е включен в „Списъка на световното културно наследство“ – една наистина рядка чест. Манастирският комплекс е обявен от ЮНЕСКО за паметник със световно културно значение. Заема площ от 8800 квадратни метра изграден от 4 секции, отговарящи на четирите посоки на света, разполагащ със стаи за 300 монаси.
Хрельовата кула
Десет години по-рано
Рафаиловия кръст
