Шипка, България

Свети Никола (Шипка) е връх в Стара планина с надморска височина 1326 m, разположен на изток от Шипченския проход. До 23 ноември 1951 г. върхът носи името Свети Никола, а след това до 7 октомври 1977 г. – връх Столетов Всички знаем за славата на Шипка. Но може би малцина помнят фактите, които превръщат върха в гордост за цял един народ – как 7500 бранители (отряд от 6000 руски войни и 1500 български опълченци) спират 27 хилядната редовна турска армия и не й дават възможност да се съедини с частите, обграждащи Плевен. И така променят хода на войната. След този величествен миг, старопланинското възвишение придобива смисъл за всеки българин. Новият живот на историческия връх започва през 1920г., когато оцелелите опълченци се събират отново на върха и решават да се построи мемориал на епопеята. Всъщност идеята за паметник, който да ознаменува храбростта на героите се поражда веднага след Освобождението, но в продължение на повече от четири десетилетия се губи в политическите борби между русофили и русофоби. След като решението е взето, държавата отпуска средства, които се оказват недостатъчни за издигането на паметника. Тогава започва кампания за набиране на средства и огромна сума е събрана от дарения. Монументът струва 3 милиона и 400 хиляди лева – огромна сума за тогавашното време. Проектът е поверен на архитекта Антон Донков, а фигурата на лъва – на скулптора Александър Андреев. Основният камък е положен на 26 август 1922г. Изграждането му се извършва предимно от военни поделения. Бронзовата фигура на лъва е излята в София и за да бъде пренесена до върха, тя е изработена от 28 части, които са сглобени на място. 12 години по-късно след полагането на първия камък, отново на 26 август 1934г. Борис ІІІ тържествено открива Паметника на Свободата.За грандиозното тържество Военното министерство открива всички ветерани от битката. Подстъпите към върха са завзети от хиляди желаещи да присъстват на събитето. Борис ІІІ се обпъща с пламенна реч към народа. Самолети кръжат над множеството, а 101 салюта възвестяват началото на всенародния празник. За да не бъдат помрачени тържествата от спекуланти, правителството се разпорежда и цените на всички стоки в региона са уеднаквени. Бронзовият лъв е обърнат на изток – там, от където пристигат спасителите. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци

Самият паметник е висок 31,5 метра. Неговата внуишителност се постига чрез 894 стъпала, които водят към него. Архитектурното решение наподобява средновековна кула, която се разпределя на 7 нива. В нея е разположена експозиция, съхраняваща колекция от оръжие, медали и ордени от Освободителната война, както и богат снимков и документален материал. Най-ценния експонат е точно копие на Самарското знаме. В криптата, в мраморен съркофаг, поставен на четири лежащи лъва, са положени костите на 317 загинали опълченци. Пред саркофага са застинали на вечна стража каменните фигури на руски воин и български опълченец

От последната площадка се открива панорамен изглед към околността с възстановените батареи, траншеи, обозначени позиции, паметници и братски могили, запазили спомена за подвига и саможертвата на шипченските герои

От 25.06.2021г. паметникът на свободата (Паметник на Шипка) временно ще бъде затворен за посещения. Причината е продължаващите дейности по обследване на фасадата му и изграждане на скеле за целта. Паметникът „Шипка” има нужда от ремонт, а основният му враг е влагата, която прониква между фугите на камъните и постепенно уврежда монумента. Първата стъпка към ремонта е именно обследване на паметника.

Етнографски комплекс "Дамасцена" - Храм на розата, България

Етнографски комплекс "Дамасцена" се намира в Скобелево, Община Павел Баня. Всъщност това е Първа частна розоварна „Дамасцена“, основана през 1991 г. Комплексът разполага с малък музей, огромна градина, ресторант, изкуствен водопад и розоварна, където може да се наблюдава производството на розово масло и да се научат различни факти, характерни за Rosa Damascena и за произвежданото от нея масло.

В комплекса има старинна дестилерия, наречена "гюлапана" която е направена така, както са се правели инсталациите за получаване на розово масло в Розовата долина още преди повече от 340 год. В близост до старата дестилерия, има и съвременната работеща дестилерия и може да се наблюдава процеса на розоварене по време на неговия сезон. Новата инсталация работи също на принципа на водно-парната дестилация, но е изградена от големи съоръжения с по-голяма вместимост и с автоматизирани процеси на работа. Тук, заедно с производството на розово масло се произвежда и розова вода, което се прави в края на кампанията, когато намалява количеството на розовия цвят.
Статуите на цар Севт III и неговата съпруга царица Береника На входа на Етнографски комплекс „Дамасцена“, царствено ви посреща величествената статуя на последния голям владетел на Одриското царство, цар Севт III (330 пр.н.е. до 300 пр.н.е.), един от героите в Дамасцена. Качен на своя кон, в тракийски бойни доспехи, статуята на цар Севт III по неповторим начин ни напомня за величието на славното Одриско царство. В дясно от него, под красива арка, вдъхновена от културата и изкуството на великите траки, стои на своя трон, съпругата на цар Севт III, царица Береника. След смъртта на съпруга си тя поема властта да управлява Одриското царство. Представена е уникално красива, седнала на своя трон, окичена с бижута и държаща в ръка своята роза Дамасцена. Самата арка буди интерес, заради богатата символика, скрита зад отделните й елементи. От една страна изобразява миналото, състоящо се в историята и културата на предците ни, здраво стъпило на земята, а от друга, бъдещето на света – горе, изразяващо имперските амбиции на “Великите сили”, нездраво искащи да покорят света. Обединяващ елемент между миналото, настоящето и бъдещето е надписът-послание: “Няма вечни империи, има народи, които вечно пазят историята си!”

Статуите на Алеко и Бай Ганьо На входа на дестилерията е поседнал известният литературен герой, търговецът на розово масло, Бай Ганьо, под зоркия поглед на автора му, Алеко Константинов – Щастливеца.

Дестилерията

В комплекс „Дамасцена“ има езеро с риби, както и свободно движещи се и много дружелюбни бели и черни лебеди

ВОДОПАДЪТ „СВЕТИ ГЕОРГИ“ В източната част до Розоварната се намира водопад“ Свети Георги“. Под звуците на чанове и падаща вода, водопадът придава невероятно чувство на спокойствие и хармония. Всеки може да премине през тунела, който се получава под водопада, за да се наслади на мелодията от падащата вода.

Етнографски музей На територията на комплекса има етнографски музей, където са изложени предмети, използвани в ежедневието на нашите предци преди индустриалната революция. Тук в етнографски музей ще откриете предмети и съоръжения, свързани със стария бит и култура. Ще откриете и старинната инсталация за варене на розово масло, наречена „гюлпана” (от тур. дума „гюлпане” – розова къща), която навремето се е строяла в близост до течаща вода. В миналото основния поминък в Розовата долина е бил производството на розово масло. Розоберът е започвал в ранни зори, за да се получи най-ценното – розовото масло, наричано още „течното злато“ на България. Изваряването на розовия цвят се извършва в медни казани с вместимост 100-120 л. Гюлапският казан се е поставял върху открито огнище. Течащата на тънка струйка розова вода (розов дестилат) се събира в специални „гюлапски шишета”, където след престояване на повърхността изплува розовото масло. Маслото, което изплува се събира с „кепче”. С кепчето се изгребва отделеното масло, а през дупката изтича розовата вода. Розовото масло се събира в маслени шишета.

Минаваме през Тракийски културен център за да достигнем до Амфитеатъра. Още на самия вход на Тракийски културен център се вижда свещения символ IYI, наречен „знакът на траките“. Този знак, символизиращ Върховната, Божествената сила, е изобразен и върху стената в централното фоайе на Тракийски културен център. Във фоайето можете да се видят художествени шедьоври, изобразяващи древните тракийски градове Севтополис, който днес се намира под водите на язовир „Копринка“ и е бил столица на Одриското царство, и Кабиле – главен център на Одриското царство и град с особено значение за Югоизточна Тракия през втората половина на I хил. пр. Хр.Строежът на амфитеатъра на територията на Етнографския комплекс “Дамасцена“ е замислен през далечната 2007г . Самите строителни дейности започват през лятото на 2017г. Амфитеатър „Дамасцена“ има за цел да се превърне в основна сцена на културния живот в Долината на розите и Тракийските царе. Функционално сградата може да посрещне всички свои гости с общо 1000 места, 350 от които са на закрито в уникалния по рода си ресторант, разположен панорамно с изглед към сцената.

Ако уцелиш времето на посещение освен красивите маслодайни рози, в парковите зони на комплекса могат да се видят и на над 150 различни вида декоративни рози.

Скулптурна композиция „Орфей на кръста“ На Орфей се приписват множество полубожествени качества. Според легендите, пред неговата музика са се прекланяли дори и дивите зверове. Тя можела да вдъхне живот и на мъртвите. Скулптурната композиция „Орфей на кръста“ се намира на паркинга пред Етнографски комплекс „Дамасцена“. Може да се види, как самозабравили се духовници се канят да разпънат Орфей, така както са разпънали Христос. Отнемат арфата му, само за да я заменят с трънения венец – акт толкова жесток, че дори и дивите животни побягват ужасени. Ключово значение в цялостната композиция има един малко известен артефакт – плоча на Орфей. На плочата е изобразен Орфей, разпънат на кръст, а аналогията с разпъването на Христос е смайваща. Още по-интригуващ е фактът, че плочата е датирана 2 000 години преди Христа.

Тук, в сърцето на Розовата долина и Долината на тракийските царе е избрано да се отдаде почит на маслодайната роза Дамасцена, и на културното наследство, което са оставили след себе си великите траки.