Погановски манастир "Св. Йоан Богослов" (Poganovo Monastery)

Погановският манастир „Свети Йоан Богослов“ се намира на левия бряг на река Ерма в околностите на село Поганово, Царибродско, Сърбия. Манастирът е част от Нишката епархия. На кръгли каменни плочи, зазидани в западната стена на манастирската църква, са изсечени имената „господин Константин“ и „госпожа Елена“.В края на XIV век Погановският манастир влизал в пределите на Кюстендилското деспотство, което по това време се управлявало от деспот Константин Деян († 1395 г.). Константин бил женен за дъщерята на цар Иван Александър – Кера Тамара. Тяхната дъщеря Елена се омъжила в 1393 година за византийския император император Мануил II Палеолог и станала византийска императрица. Тъкмо по това време турците напредвали на запад и нанасяли на балканските владетели удар след удар. Деспот Константин имал в тези борби трагична съдба – той станал не само васал, но и бил принуден да се бие с турците срещу християните. В такъв бой в Румъния през 1294 година той бил убит. Малко преди смъртта си деспот Константин започнал градежа на манастир в Поганово, посветен на св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Поради размирните времена строежът останал недовършен, и чак през в първите години на XVI в. Погановският манастир бил възстановен и изографисан от неизвестен български иконописец. Според сръбския изкуствовед Гойко Суботич обаче манастирската църква е издигната около 1415–1425 г. от някой местен владетел на име Константин, а Елена най-вероятно е била съпругата му. Надпис на вътрешната стена над входа в църквата съобщава, че изписването ѝ е завършено през месец октомври 1499 г. Стенописите са дело на майстори от Костурската художествена школа, заемат площ от общо около 360 m² и са сред най-добрите образци на църковното изкуство от онова време на Балканите. От 1871 г. манастирът е под ведомството на Българската екзархия. От Освобождението (1878) до ноември 1920 г. той влиза в границите на България, след което по силата на Ньойския мирен договор (1919) е предаден на Кралството на сърби, хървати и словенци и е подчинен на Сръбската православна църква. Първото обстойно проучване на манастира извършва Константин Иречек през 1883 година. След множество разговори с местни жители, той открива в него поменик на българските царе, написан върху дървена дъсчица, дълга едва половин метър и широка една педя. Тази дъсчица е разделена на две колони – в лявата са изброени българските царе, а в дясната – йеромонасите в манастира. Сред имената, които личат в ръкописа, са тези на владетелите Борил, Симеон, Петър, Роман, Самуил, Асен, Петър и други. Според Иречек този поменик е преписан от същия източник, от който е произлязъл и Боянският поменик от едноименната църква. Известно е, че имената от него са четени по време на литургия през празници. Макар подредбата им да не следва пряко хронологичния ред, това, което със сигурност знаем, е, че изписаните имена са само на български владетели – още едно доказателство, че този поменик е преписан от български оригинал, но също така и че четящите и слушащите го по време на литургиите са били основно българи

.

От Погановския манастир произхожда една от най-хубавите български икони от края на XV век, известна като „Двустранната икона от Поганово“. До избухването на Втората световна война тя се намира в храма. От едната ù страна е изобразена Св. Богородица Катафиги със Св. Йоан Богослов, а от другата – Христовото чудо в Латом. Според легендата тази икона е дарена на манастира от дъщерята на Константин Деян. Днес ценната вещ, както и Погановският поменик, се намират в София и могат да бъдат видени в криптата на катедралния храм „Св. Александър Невски“. В средата на неголям, красиво подреден и поддържан двор се издига манастирската църква. Постройката е скромна като градеж, но се отличава с оживени архитектурни форми. В източната част е същинската църква, сложена върху осмостенен барабан с тесни и високи прозорци, с три полукръгли апсиди към изток, север и юг. До църквата е високата и просторна нартика с ъгловати фонтони и четвъртите кула, а на запад е прибавено отворено от три страни предверие с дървена колонада Днес Погановският манастир е мъжки. Той е домакин на участниците в Международен художествен семинар „Погановски манастир“.

Шкодренското езеро, Черна Гора

Шкодренското езеро, или Скадърско езеро, е най-голямото езеро на Балканския полуостров с обща площ 391 кв. километра. Бреговата му линия е 168 километра. Езерото се намира на границата на Черна гора и Албания. По-голямата част от езерото е разположена на територията на Черна гора. Носи името на съседния град Шкодра, Северна Албания. В езерото се вливат шест реки като най-голяма е Морача (113 км). Климатът в района на Шкодренското езеро е средиземноморски - с мека и дъждовна зима и сухо и горещо лято.
Разположената в Черна гора част от езерото е обявена за резерват през 1983 г., а през 1996 г. е включено в Рамсарската конвенция за влажните зони.
Езерото е дом и на един от най-големите птичи резервати в Европа (с над 270 вида).

Залива Бока Которска, Черна Гора

Заливът Бока Которска е сред най-невероятните не само на Балканите, но и в Европа и света. Познат и като Которския залив, той е обграден от някои от най-невероятните градчета в Черна гора – Котор, Пераст и Херцог Нови, както и малка част от Хърватия. Около него се извисяват високи варовикови планини, които го правят още по-невероятен. Которският залив е определян като най-южният фиорд в Европа, въпреки че не е фиорд, а е корито на река, превзето от морето. Заливът Бока Которска е дълбок (до 20 км) залив, който се простира на територията на Черна гора. Смята се, че се е появил на мястото на древен каньон, който някога е съществувал тук. Дълбочината му достига 40 м, така че дори големи круизни кораби могат лесно да преминат през залива почти до края.
Името на Которския залив е от венециански произход, където „Бока“ означава „устие“, а „Котор“ е името на главния град на региона – Котор. Бока Которска е разделен на четири по-малки залива, всеки кръстен на градчето около него – Херцегновски, Тиватски, Рисански и Которски, като най-популярен е последният. Которският залив е включен в Асоциацията на 28-те най-красиви залива в света и е под закрилата на ЮНЕСКО. Невероятната му красота конкурира богатата му история. Географското му положение е привличало през годините римляни, гърци, славяни, османци, венецианци, австрийци и французи, като всеки е оставял свой отпечатък. Най-видим в района е венецианският.
Островът "Богородица от Скалата" и легендата за нея. Богородица от Скалата е една от най-добрите атракции на Черна гора и има много легенди около този изключително малък остров. Намира се в Которския залив и е в непосредствена близост до градчето Пераст. Точно до него се намира и друг малък остров – Свети Георги, който е действащ мъжки манастир и достъпът до него е ограничен. Богородица от Скалата е изкуствено създадено парче земя, изградено през XV век. Има няколко легенди, свързани с островчето. Една от тях гласи, че на 22 юли 1452 г. двама братя рибари от Пераст откриват икона на Богородица с Христос на морска скала. Отнасят я у дома, но на следващата сутрин тя мистериозна изчезва. Откриват я върху същата морска скала и отново я вземат у дома си. Случката отново се повтаря и разбират това като желание на Богородица да остане там завинаги. Така или иначе те се заклеват да построят църква, посветена на тази икона на Богородица, покровителката на мореплавателите и рибарите. Жителите на Пераст занасят камъни и скали около основната скала. В центъра на острова построяват малък параклис. Векове наред, в традиционното събитие, наречено Фасинада, което се провежда всяка година на 22 юли, местните носят още камъни и с времето повърхността на острова се разраства. Сега в центъра на острова се намира католическата църква на Богородица от Скалата. Фасинада все още се провежда ежегодно.
Според друга легенда в средата на XV век двама моряци от Пераст намерили на скалата икона на Богородица, която излекувала един от тях от болест. Излишно е да казвам, че иконата веднага спечелва слава. Този естествен риф едва се подавал над водата, но жителите на града се заклели да построят храм на Дева Мария върху него. В продължение на двеста години те потапяли кораби до него. Тези кораби и заловени пирати - моряци също влизали в действие. Освен това всеки кораб, който минавал оттам, трябвало да добави още един нов камък към нарастващия насип. Така възникнал изкуствен остров, на който бил издигнат обещаният храм.
Църквата е малка и има своята чудата икона. Историята е следната:  Църквата била построена през XVII век и служела (може би още служи) и на католици, и на православни. Църквата е особено значима заради множеството артефакти. Има 68 картини на Трипо Коколя – известен бароков художник от XVII век от Пераст. Сред най-впечатляващите произведения е тази на Джасинта Кунич от Пераст. Докато чака мъжа си, който е моряк, да се върне от дълъг път, тя избродира гоблен на Света Богородица. Използвала е златни и сребърни конци, но най-интересният факт е, че всъщност е избродирала собствената си коса в тях. Отнема й 25 години, за да завърши произведението си, след което ослепява.
Богатата украса на храма е създадена не само от картини, стените са окачени със златни и сребърни плочки, на които са били датите на морските пътувания. Те са били оставени от моряци, заминаващи на пътуване, като по този начин благодарили предварително за избавянето от възможни бедствия. В продължение на векове църквата получавала подаръци от граждани и капитани на кораби. 
Впечатление прави вратата на църквата, която илюстрира носенето на камъни до острова.
Вътре в църквата има мраморен олтар, построен през 1796 г. от Антонио Капелано, скулптор от Геноа. Върху олтара е иконата на Богородица от скалите, рисувана от известния художник Ловро Добричевич в средата на XV век.
Малкият остров, който се вижда от "Богородица на скалата" е Остров Свети Георги. Той е кръстен на църквата, построена от бенедиктинците през 9 век за абатството. Молитвите са молитви, но на монасите е поверено да следят живота на Пераст от властите на древния Котор, който е бил собственик на манастира. Първото споменаване на абатството е намерено във счетоводен документ от 12 век, въпреки че древните фрагменти от храма са ги приписвали на архитектурата три века по-рано. Абатството е било унищожавано два пъти, първо турски разбойник си е сложил ръката, след това земетресение го е разтърсило, но всеки път манастирът е изваден и повдигнат, връщайки се в предишния си вид. Манастирът в момента е мъжки и там не се допускат посетители.

Остров Свети Георги

Островът "Богородица от Скалата"

Круизът включва плаване от Котор до малкия остров Богородица от Скалата, който се намира в непосредствена близост до Пераст, както и връщане в Котор. Плаването във всяка посока е около 45 минути.