В студио "Бояна" работата ѝ е била важна, но по-скоро занаятчийска. По онова време режисьорите е трябвало да чакат една седмица докато се разбере как е заснет филмът на лента, задачата на Лоте е била да снима с фотоапарат до камерата и да проявява снимките, за да може режисьорът да има по-бързо представа какво ще види после и на филмовата лента. По време на снимките на филма "Звезди" в Банско Михайлова работи с известния германски оператор Валтер Бергман (Walter Bergmann), който е бил еднорък - "тогава се вдъхновява за арт фотографията и се повлиява от неговите похвати на снимане", казва Михаил.
Нейната фотография "Акт" във Втората национална изложба по художествена фотография през 1963 г. е повод за сблъсък между новатори и консервативно настроеното жури, което първоначално отхвърля творбата. "За пръв път на фотоизложба бе представена актова фотография, но снимката "Акт" на Лоте Михайлова бе отхвърлена като аморална и упадъчна и това взриви участниците", пише свидетелят на събитието Петър Боев. "Бунтът завърши с победа на новаторите. Снимката... не само бе допусната, но и бе наградена със златен медал", посочва още авторът на "Фотографското изкуство в България".
Освен този златен медал Лоте Михайлова има още над 40 отличия от национални и международни фотоизложби, сред които и две големи награди на Международния филмов фестивал в Карлови Вари през 1964 г. В края на 90-те години се установява в град Марбург, Германия, където продължава да снима активно до смъртта си през 2014г.
Талантът и оригиналните ѝ идеи, както и фактът, че не се страхува обективът ѝ да улови еротичното и интимното, ѝ носят редица отличия. Tя получава две награди на Международния филмов фестивал в Карлови Вари през 1964 г. със снимка "На тихия бряг", два златни медала на "Снимка на седмицата" в Мюнхен през 1973 и още над 40 български и международно отличия.
В изложбата, която посетих, има две фотографии, свързани по парадоксален начин, на които трябва да се обърне внимание. Първата е етюдът "Акт", за който вече беше споменато, че е имало опит за цензуриране, втората е "Майчинство". "Шейсет години по-късно - през 2023-та - фотографията "Майчинство" - жена по бански с детенце прегърнало крака й, не бе допусната до рекламните постаменти на град София", казва Еми Барух. Тя обяснява, че същият кадър е бил сред любимите на Радой Ралин и до края на живота му е стоял на неговото писалище. Стефан Иванов казва, именно снимката ѝ "Акт" е първият пробив срещу предразсъдъците на морала и догматичния критерий на официалните съдници. "Благодарение на златния ѝ медал актовата фотография е легитимирана като пълноценен жанр."
През последните години от живота си Лоте Михайлова снима цветни кадри. Синът ѝ Михаил е професор в института Макс Планк и през 1999 г. тя се мести при него. И въпреки че по това време е на 74 години не спира да снима и да участва във фотографски ателиета.
Нейната фотография "Акт" във Втората национална изложба по художествена фотография през 1963 г. е повод за сблъсък между новатори и консервативно настроеното жури, което първоначално отхвърля творбата. "За пръв път на фотоизложба бе представена актова фотография, но снимката "Акт" на Лоте Михайлова бе отхвърлена като аморална и упадъчна и това взриви участниците", пише свидетелят на събитието Петър Боев. "Бунтът завърши с победа на новаторите. Снимката... не само бе допусната, но и бе наградена със златен медал", посочва още авторът на "Фотографското изкуство в България".
Освен този златен медал Лоте Михайлова има още над 40 отличия от национални и международни фотоизложби, сред които и две големи награди на Международния филмов фестивал в Карлови Вари през 1964 г. В края на 90-те години се установява в град Марбург, Германия, където продължава да снима активно до смъртта си през 2014г.
Талантът и оригиналните ѝ идеи, както и фактът, че не се страхува обективът ѝ да улови еротичното и интимното, ѝ носят редица отличия. Tя получава две награди на Международния филмов фестивал в Карлови Вари през 1964 г. със снимка "На тихия бряг", два златни медала на "Снимка на седмицата" в Мюнхен през 1973 и още над 40 български и международно отличия.
В изложбата, която посетих, има две фотографии, свързани по парадоксален начин, на които трябва да се обърне внимание. Първата е етюдът "Акт", за който вече беше споменато, че е имало опит за цензуриране, втората е "Майчинство". "Шейсет години по-късно - през 2023-та - фотографията "Майчинство" - жена по бански с детенце прегърнало крака й, не бе допусната до рекламните постаменти на град София", казва Еми Барух. Тя обяснява, че същият кадър е бил сред любимите на Радой Ралин и до края на живота му е стоял на неговото писалище. Стефан Иванов казва, именно снимката ѝ "Акт" е първият пробив срещу предразсъдъците на морала и догматичния критерий на официалните съдници. "Благодарение на златния ѝ медал актовата фотография е легитимирана като пълноценен жанр."
През последните години от живота си Лоте Михайлова снима цветни кадри. Синът ѝ Михаил е професор в института Макс Планк и през 1999 г. тя се мести при него. И въпреки че по това време е на 74 години не спира да снима и да участва във фотографски ателиета.
"Акт" 1963г
"Майка и дете", 1967 г.
Нежност, 1977 г.
Сутрешен тоалет, 1971-72 г.
В парка, 1977 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар