Ефтелинг - паркът на чудесата, Холандия - 1част. - Вълшебната гора (Гората на приказките) + видео

Случи се така, че посетих парка два пъти и ако имам възможност при всяко мое пътуване до Холандия бих посещавала този свят на приказките и чудесата всеки път. Скрит в горска местност на около 15мин. от гр. Тилбург в градчето Катшовел . Ефтелинг е един от най-старите увесилителни паркове в света, посветен най-вече на детските приказки и вълшебствата. Когато отваря през далечната 1952 г., паркът има само десетина атракции в Гората на приказките. Днес паркът е станал огромен (72 хектара), атракциите – с една нула повече, а Дисниленд и парковете-братовчеди са взели много от идеите именно от Ефтелинг Паркът е фентъзи-тематични и неговите забележителности са базирани на елементи от древни митове и легенди, приказки, басни и фолклор. Ако решите да посетите парка, съветът ни е да започнете именно от Гората на приказките. Там ще се срещнете с герои от приказките Бременските градски музиканти, Алените обувки, Румпелщилцхен, Пепеляшка, Рапунцел, Снежанка и седемте джуджета, Спящата красавица, Хензел и Гретел, Червената шапчица, Малката кибритопродавачка, Драконът, Малката русалка, Славеят, Новите дрехи на царя, Водните лилии, Вълкът и седемте козлета, Кралят-трол, Баба Хола, Жабокът-принц и много други… Всъщност, има си цяло истинско дърво, което разказва приказки (за наше съжаление, на холандски, но това не пречи на децата да го гледат с отворена уста). Първоначално, „Гората на приказките” е дом на някои приказки, като всички от тях са проектирани от холандиския художник – илюстратор Anton Pieck, заедно с гениалните механика и осветление и звукови ефекти, създадени от холандския режисьор Peter Reijnders. При изграждането на парка не са използвани материали като бетон и пластмаса. Всичко е от дърво, камък, използвани са наличната флора и фауна на парка, за да се създаде невероятното усещане в посетителите, че те самите са герои от приказка.

Benji Traveler: Ефтелинг - паркът на чудесата, Холандия - 2част + видео

Benji Traveler: Ефтелинг - паркът на чудесата, Холандия - 3част - театър, водно шоу и феички + видео

Когато чуят “приказен парк” повечето хора си мислят за Дисни Ленд в Париж, но истинските познавачи знаят, че в Европа има едно още по-приказно местенце и то се намира в Холандия – вълшебният парк на приказките Ефтелинг. Ефтелинг е един от най-старите приказни паркове в Европа. Отваря врати през 1952 г – 3 години преди оригиналния Дисниленд в Калифорния. Днес паркът покрива територия от 2,000,000 кв.м. и е условно разделен на 5 части – Вълшебната земя ( Marerijk), Земята на пътешествията (Reizenrijk ), Земята на приключенията (Ruigrijk), Земята на фантазиите (Fantasierijk) и Другата земя (Anderrijk). Едно от най-интересни преживявания за най-малките е разходката из Вълшебната гора. Представете си съвсем истинска гора с големи стари дървета, където на всяка извивка на пътеката ви посреща къщичката на любими герои – къщата на бабата на Червената шапчица, на Пинокио, на Седемте козлета, захарната къщичка от Хензел и Гретел, кулата на Рапунцел, замъкът на Спящата красавица и още, и още Началото на нашата обиколка. Гората на приказките - Вълшебната гора. Всички приказки са озвучени, а също така можеш да прочетеш приказката от голямата книга поставена пред съответната приказка. Повечето герои са подвижни. Има и приказки представени чрез холограми. Най-накрая ще направим кратка видео-разходка в Гората на приказките.

Започваме с Червената шапчица. Червената шапчица и вълкът влизат в Ефтелинг през 1953г, направени от дърво, като сцена на открито. Червената шапчица коленичи сред цветя, докато вълкът я наблюдаваше иззад дърво. През 1960 г. сцената е заменена от Къщата на баба, с вълка, легнал в леглото, и Червената шапчица на входната врата, бие камбаната. Дървената Червената шапчица по-късно се върща като пътен знак. Човек може да погледне през прозореца и чуе историята. На 15 август 1998 г. фигурата на Червената шапчица била откраднат; но е намерена на следващия ден в Църквата Доминик в Тил. По време на краткото й отсъствие актриса е изиграла Червената шапчица в Приказната гора. На 4 октомври 2006 г. отново е открадната и намерена в дом за пенсионери в Каатшовел

Вълкът и седемте козлета. „Седемте малки козлета“ е последната приказка проектирана от Антон Пиек през 1973 г. Човек може да погледне през прозорците на къщата на козата. Състои се от хол и място за игра и спалня. Шест от малките козлета играят. Най-малкото козле се крие в големия часовник. Големият лош вълк, облечен в смокинг, е на входната врата. През 2002 г. на върха на покрива е добавена катерица. Около къщичката свободно се разхождаха катерички.

Приказката за Баба Хола. Баба Хола е направена въз основа на приказката на Братя Грим. При отварянето на парка тя е разказвана около един кладенец, но от зимата на 2006г се появява баба Хола, която ако бъде повикана отваря прозореца и изтупва възглавницата си. И както в приказката, започва да вали сняг

Продължаваме с разходката и попадаме при захарната къщичка и приказката за Хензел и Гретел. През пролетта градинката е пъстра и ухаеща. Хензел и Гретел са проектирани от Антон Пиек и представени на публиката на 20 юни 1955 г. Сцената се състои от къщата на вещицата с бонбони по стените, палачинки като покривни керемиди и торта отгоре; а в градината фонтан от червена лимонада. Гретел седи до клетката, в която Хензелът се опитва да се измъкне в градината. Може да се види лицето на вещицата през малък прозорец на входната врата. В края на седемдесетте дървените фигури са заменени от движеща се. Добавен е интерактивен елемент: когато някой премести предната порта, от комина излиза дим, черна котка с жълти очи излиза от дупка в стена и вещицата казва „Хруп, хруп, хруп, кой гризе моята къщичка?“

Малечко Палечко. Той е толкова малък, че се чудихме къде е, докато в един момент не го видяхме да се катери по ботуша на спящият великан.

Рапунцел с нейната дълга плитка по която се изкачва вещицата. На 18 май 2001 г. в Ефтелинг в 10-метрова кула се появява Рапунцел. Вещица се изкачва по дългата 7м коса на Рапунцел преди тя отново да се спусне надолу. За официалното откриване, Ефтелинг организира конкурс за намиране на момичето с най-дълга коса от Холандия, Белгия, Германия и Великобритания.

Приказката за джуджето със сложно име Румпелстилцкин. Сцената представя приказката на Братя Грим. Посетителите на парка могат да погледнат вътре в къщата на джуджето и да чуе как той разкрива името си чрез песен Niemand weet, Niemand weet, Dat ik Repelsteeltje heet! [Превод: Никой не знае, никой не знае, че се казвам Румпелстилцкин!]

Минахме покрай езерцето с Малката русалка. Малката русалка се появява през 1970 г. Тя държи риба, от чиято уста се излива вода. Музиката която звучи е “Allegro Briljante” от Франсоа-Адриен Боидийо. Русалката е била подновена през 2001г.

Стигнахме и до Новите дрехи на царя. Всичко се движи и танцува под звуците на барокова музика. Сцената е открита през есента на 2012 г. Приказката върви на открито и от части използва марионетка в сянка, за да разкаже приказката. Когато императорът е отнесен гол в двореца си, фонтана се използва за скриване на интимните му части, което е комично допълнение към атракцията.

Неусетно стигнахме до замъка на Снежанка, а той ни отведе до пещерата където джуджетата оплакваха Снежанка в стъкления ковчег. Снежанка първоначално е била на открито, със седемте каменни джуджета плачещи за нейната смърт. По-късно след това сцената е премества в пещера и каменните джуджета са заменени от движеща се фигури. Снежанка остава същата, спяща в стъклен ковчег. А през 1999 г. в замъка се появява холограмно изображение на мащехата в огледало.

Танцуващите обувки - приказка от Ханс Кристян Андерсен и ако някой случайно я е забравил, може да я си припомни и да проследи танца на обувките. Танцуващите обувки влизат в Ефтелинг през 1953 г. Сцената съдържа малък дансинг с две червени обувки, танцуващи, под покрива на верандата. Посетителите може да чуят историята, след което обувките танцуват под музиката на „The Clog Dance ”от Ян ван Оорт. Оригиналната история на Ханс Кристиан Андерсен е била адаптирана така че да бъда по-подходяща за малки деца. В оригинална история, краката на момичето са отрязани, за да спрат да танцуват. В адаптацията ремъците на обувките й се изрязват, след което момичето може да спре да танцува, но обувките продължават да се движат. Обувките се движат от два въртящи се диска с магнитен механизъм

В един момент решихме да поседнем и да отпочинем и изведнъж виждаме едно магаре, което пуска монети. Ами да, това е приказката Масичке дай да ям. Вътре в къщичката една тояга шареше гърбовете на ханджиите.

Съзряхме в далечината замък. Естествено тръгнахме към него минахме през портите и попаднахме в заспалото кралство. Накрая в замъка видяхме "Спящата красавица" а в кулата - вещицата с вретеното. И все пак в началото погледнахме в коя приказка попадаме. Замъкът на Спящата красавица е построен през 1952 г. Стаите били украсени и Спящата красавица, спящия пазач, и двамата готвачи, които спят, били представени същата година. Вместо пълзящи рози, за частично покриване на замъка е бил използван по-бързо растящ вечнозелен бръшлян. Замъкът е напълно реновиран през 1981 г. Добавено е сцената с злата вещица и преждата. Също през 1981 г. е била подновена спалнята, и отново през 1997 г. Посетителите не могат да влизат в стаите на замъка, но вместо това може да се гледа през прозорците, за да се видят различни сцени. От 1999 г. книга с приказката за Спящата красавица може да се чете близо до входа на холандски, английски, немски и френски.

Стигнахме до една неизвестна за мен приказка Шестимата слуги. Фигурата с дълъг врат (един от шестимата слуги от приказката за Грим, които могат да видят всичко поради дългия си врат и острите си очи) е изградена 1952. През 1955 г. около камъка на който седи фигурата с дълъг врат е изкопано малко езерце.

Минахме покрай Дракона, който пази сандъка със съкровище. Ако смееш вземи си нещо от там. Дракона изпуска дим през устата си. Драконът представен на 20 юни 1979 е бил дълъг около седем метра, с размах на крилата от четири метра и тежал около 1000 кг, което го прави най-големият аниматронен дракон на своето време. Ако някой се опита да открадне короната от сандъка със съкровищата пред дракона, той започва да ръмжи и да се движи яростно. Драконовите звуци са смесица от звуци на ядосан горила и съскаща змия. През 2000 г. драконът е бил модернизиран започва да излиза дим от ноздрите му. Вратът на дракона е бил съкратен няколко пъти. Това било направено, защото дракона е можел да достигне до хората. Няма конкретна приказка свързана с Дракона.

Поговорихме си и с Говорещият папагал. Говорещият папагал е една от десетте сцени от 1952 г., проектиран от Антон Пиек. Приказката е за невъзпитана принцеса, която се подиграва на гласовете на хората и на движенията им. Тя била превърната в папагал от стара фея, която тя осмивала. Когато момичето съжалило за греховете си, феята я освободила от заклинанието и „те заживели щастливо до края на живота си“. Сцената е изобразена от папагала, който записва звуци за няколко секунди и след това възпроизвежда всички звуци от записа. Първоначално сцената е била озаглавена „Грубата принцеса “, преди да бъде преименувана на„ Говорещият Папагал ”.

Минахме през "Краля на троловете" Появява се в Ефтелинг през 1988 г. Въпреки че троловете са широко разпространено явление в скандинавската митология, няма конкретна приказка прикачена към Краля на троловете. Скандинавският митовете вдъхновили Тон ван де Вен, който илюстрирал норвежка книга с приказки през 1974 г., за да създаде това старо, малко объркано същество, седнало в кухо дърво, предсказващ бъдещето на своите посетители. На камък пред царя можеш да се посочи един от дванадесет астрологични знака, при които кралят ще се събуди и ще започне да мърмори някакви думи. Фигурата може да премества 26 части от тялото, включително вежди, очи, челюсти, гръб и китки

Едно от най-атрактивните съкровища на приказната гора е Говорещото дърво, което буквално омагьосва малчуганите, когато заговори! Единственият недостатък е, че говори само на холандски, но хората от парка твърдят, че се учи да говори английски :) Дървото е мъдър стар дъб, който може да говори и разказва истории, обикновено за другите жители на „Гората на приказките“. Състои се от 1500 клона и 50 000 листа. Дървото има няколко ефекта освен говорене: цялата му структура - ствол, клони, листа – се движи. Той е дом на няколко малки аниматроники, като катерица и кълвач. Размерите му са 13м ширина и 13м височина.

Приказката „Китайския славей“ Сцената показва императорската смърт и как славеят възстановява живота си чрез пеене

Летящият Факир. Историята е представена пред сграда, заобиколена от индийска градина с лалета. Факирът се появява на прозорец свири на флейтата си, което кара лалетата да растат. Тогава той изчезва и се появява в кулата със своя вълшебен килим и лети до другата кула на двореца, използвайки гениално система от дискретни кабели което дава илюзията за истинска левитация. Той свири отново на флейта си, за да отворите лалетата,които се намират в градинката под прозореца, а междувременно другите лалета, от другата градинка се затварят.

Индийските водни лилии. Това е приказка за която посетителите трябва да влязат в зоната на шоуто за да усетят триизмерно представената история Това е била първата атракция, която използва усъвършенствани техники за създаване на подобна среда в приказен стил. Последователността и стилът на музиката, осветлението, декорациите и аниматрониката могат да се видят и в други атракции.Атракцията е построена по случай 15годишнината на Ефтелинг, Историята е написана от Кралица Фабиола от Белгия. Тя се съгласява да се използва нейната приказка като условието е, това да е дарение Човек влиза в приказката, като върви към пещера, минавайки през индийски храмов площад с голям фонтан, индийски декорации и двама гиганти Индраджит. Две големи порти дават достъп до пещера, водеща до подземно езеро в джунглата, затворено от тропически растения, поток и бучащ водопад. След уводния разказа на приказка, се появява пеещата вещица която призовава феите да танцуват във водните лилии, ръководени от музиката на жабен оркестър и пеещи гъски. Основната музикална тема за индийските водни лилии е „Afrikaan Beat“ от Bert Kaempfert, но пътуването започва с песнопението на инките, „Taita Inti“ (Дева на Бог Слънце), взето от албума Voice of the Xtabay от Yma Sumac

Селото на Джуджетата. През 1952 г. селото се състояло от три големи гъби, през които децата можели да ходят, с миниатюрни украшения, като напр малки столове и прането на джуджетата, висящи на тел. По късно през 1972 г са направени допълнения включващи голямата обитавана от джуджета къща, и през 1974г кухо дърво с джудже, което свири на клавикорд. Селото е завършено с гъбата в която джудже пише и през 1980 г къщата с водно колело принадлежащо на двойка джуджета. През 80-те години мъжкото джудже е получило възможността да говори.Високоговорителите от които се разнася прекрасна музика в селото на джуджетата са маскирани като малки гъби.

"Малката кибритопродавачка" една от най-затрогващите приказки на Ханс Кристян Андерсен. Представена е в парка през 2004г. по случай 200 години от рождението на автора. Приказката е разказана с помощта на холограмни образи. Кратка видео разходка в Гората на приказките