Benji Traveler: август 2017

понеделник, 28 август 2017 г.

Боянската църква, България

Боянската църква е един от малкото изцяло запазени до наши дни паметници от Средновековието. Разположена е в полите на Витоша, в софийския квартал Бояна (село Бояна е обявено за квартал на София през 1961 г.). Боянската църква е семеен храм, построен при двореца на софийския аристократ Калоян - управител на Средечката хора (област). От ктиторския надпис научаваме, че той е бил внук на сръбския крал Стефан Първовенчани и братовчед на българския цар Константин Тих и имал много висок ранг - севастократор, титла, давана само на членове на царската фамилия. Според същия надпис строежът и стенописването на църквата са завършени през 1259 г. Именно заради стенописите, изпълнени от неизвестен художник от търновската дворцова школа, Боянската църква днес е вписана в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. За първи път в Европа, десетилетия преди появата на първите предренесансови фрески, българският художник рисува с реализъм, непознат дотогава в средновековното изкуство. Боянският майстор е изобразил реалистино религиозните сцени. В Боянската църква са изрисувани и първите светски портрети в българската живопис. Изключителното майсторство, с което са нарисувани, нарежда боянските стенописи в съкровищницата и на европейското изкуство. Боянската църква е открита за науката от руския учен Виктор Григорович. През 1844 - 1845 г. Той посещава Бояна и описва руините от каменни зидове около църквата и останките от древен замък по склоновете на Витоша. В църквата открил два ценни ръкописа - Боянското евангелие от XII-XIII в., написано на кирилица върху по-стар, изтрит глаголически текст от края на XI в. и Боянския поменник. За изключителната ценност на стенописите пишат редица учени. Първото цялостно изследване на Боянската църква е дело на видния изкуствовед Андрей Грабар, който определя Боянската църква като "най-ценния български принос в средновековното изкуство" във византийския свят

сряда, 16 август 2017 г.

Виена, Операта, Австрия

Виенската държавна опера (Wiener Staatsoper) е една от най-престижните и известни опери в света и символ на виенската музикална традиция. Разположена в централната част на Виена, тя е не само архитектурен шедьовър, но и културен център с дълбоки корени в австрийската история на операта и класическата музика.
Строителството на операта започва през 1861 г. и завършва през 1869 г. по проект на архитектите August von Sicardsburg и Eduard van der Nüll. Открита е на 25 май 1869 г. със спектакъл на операта „Дон Жуан“ от Волфганг Амадеус Моцарт. Тогава сграда е била основен културен и музикален център по време на управлението на Хабсбургите и е била основната сцена за най-великите музиканти и композитори на епохата.
Операта претърпява значителни разрушения по време на Втората световна война, когато е бомбардирана през 1945 г. След края на войната, с помощта на щедри възстановителни средства, сградата е възстановена и през 1955 г. отново отваря врати за публиката. Това връща операта в роля на важен културен институт за Виена и цяла Европа.
Архитектурата на Виенската държавна опера е в стил ренесанс и рококо, с множество декоративни елементи, които придават лукс и величие. Външната фасада е впечатляваща с гранитни колони и статуи, които олицетворяват великите композитори, свързани с историята на операта. Самата сграда е построена в квадратна форма и има впечатляваща централна зала с над 2,000 места за зрители.
Вътрешността на операта е също така изключителна с елегантни зали, богато украсени с позлата, мрамор и красиви полилеи. Особено забележителен е главният театрален салон, който е дом на великолепния оркестър и балетни представления. Операта е известна с отличната си акустика, която е постигната благодарение на специално проектираната конструкция на залата.
Виенската държавна опера е не само архитектурен паметник, но и една от най-важните сцени за класическата музика. Тя е дом на Виенската опера и балет, един от най-елитните и известни музикални ансамбли в света. Също така е място, на което са изпълнявани шедьоври от велики композитори като Вагнер, Моцарт, Верди, Пучини, и много други.
Много от най-големите певци, диригенти и музиканти в света са работили с Виенската държавна опера. Това е сцена, на която са изнасяни премиери на нови произведения и са изпълнявани знаменити постановки на класически опери, които са определяли и развитието на операта като цяло. Операта е и домакин на известни фестивали и културни събития.
Съществуването на Виенската държавна опера е не само доказателство за историческото значение на Австрия като културен център, но и свидетелство за мястото на операта в съвременното общество. Тя продължава да привлича хиляди посетители от цял свят всяка година, като предлага разнообразие от оперни спектакли, балетни изпълнения и концертни програми.
Една от особеностите на Виенската опера е и известната вътрешна телевизионна програма – тя предлага пряко предаване на оперни и балетни представления, което позволява на зрителите да се насладят на спектаклите дори ако не могат да присъстват на живо.
Виенската държавна опера е несъмнено едно от най-великите музикални и културни наследства в света, която продължава да вдъхновява и привлича любители на изкуството от всички краища на света.

Виена, Университета, Австрия

Открит е през 1365 г. и сред най-старите в Европа. Предлага над 130 специалности и се посещава от около 63 000 студенти. С тази голяма численост на учащите се в него той е най-голямото висше училище в немскоезична държава. Неговото неофициално име сред австрийците е „Hauptuni“, което на немски означава „Главният университет“.

Проектирана от Хайнрих фон Ферстел в стил италиански Ренесанс и открита през 1884 г. от император Франц Йосиф I, разположена в историческия център на Виена, директно на булевард Рингщрасе, Главната сграда на Виенския университет е леснодостъпна. Сградата, проектирана от Хайнрих Ферстел, е построена в стил италиански Ренесанс е открита през 1884 г. В сърцето на Главната сграда се намира зеленият аркаден двор. В средата на двора можете да намерите фонтана Касталия, който е заобиколен от алеите на аркадния двор с многобройните му бюстове и паметници. Няколко зали за събития, както и широка гама от лекционни зали, предлагащи уникална и историческа университетска обстановка, са на разположение за събития през периоди, когато няма занятия или изпити. Особено забележителна е Auditorium Maximum, която е най-голямата лекционна зала в Австрия, с капацитет от 750 души.

Виена, Сградата Салон Сецесион, Австрия

През 1897 г. Ото Вагнер, Густав Климт, Йозеф Мария Олбрих, Йосеф Хофман, Коломан Мозер, художникът Алфонс Муха, скулпторът Франтишек и др. създават артистичната група "Виенски сецесион".
Най-характерно за това стилово течение е използването на различни техники, познати в историята на изкуството на цялото човечество – от византийска мозайка, позлата, стъклопис и далекоизточни похвати до съвременната за началото на ХХ в. Технология с цел придаване на едно ведро, донякъде романтично, внушение с игриво декоративен ефект, особено в творбите на пластичните изкуства като архитектурата и живописта, както и в приложните изкуства. Творбите са с богат колорит и често рисунъкът е почти изведен до орнамент, а архитектурната форма придобива непознат дотогава образ и пластичност.
Причудливата сграда Салон Сецесион във Виена е проектирана от едва 30-годишния тогава архитект Йозеф Мария Олбрих, който по това време е член на ателието на Ото Вагнер. Изложбената зала се превръща в ключова творба на този стил в изкуството. Сградата има доста рискована архитектура дори за днешните стандарти. Най-забележителната черта е куполът, изработен от позлатен бронз във формата на постеля от листа, която рязко контрастира с фасадата в стил ар деко. Дафиновият лист е доминиращият елемент в причудливия купол на сграда, който виенчани наричат "зелката". Той съчетава 3000 позлатени листа и 700 зрънца. Входната зона на сградата е украсена с маските на трите Горгони (Стено, Евриала и Медуза), които символизират архитектурата, скулптурата и живописта.
Салон Сецесион има площ от около 1000 м². Йозеф Мария Олбрих използва площада като основен мотив в редица кръстообразни комбинации във входната зона и изложбеното крило. Именно схемата на етажния план определя цялата форма на сградата.
Акцент в екстериора на сградата е фризът на Бетовен, изработен от Густав Климт. Това е едно от най-известните произведения на изкуството в стил сецесион. Вдясно от сградата има бронзова статуя на Марк Антоний, дело на Артър Щрасер.

В австрийската столица разпознават истинските виенчани по три независими един от друг признака. Ако знае какъв номер обувки носи рицарят върху кулата на кметството, къде е вилата, строена от Ото Вагнер, и коя сграда наричат "зелката", е местен.

вторник, 15 август 2017 г.

Виена, Дворецът Шонбрун - душата на Австрийската империя, Австрия

Ако Виена е сърцето на старата Австрийска империя, то Шьонбрун е нейната душа – пищна, артистична и наситена с истории, които сякаш още ехтят из мраморните зали и витаят над лабиринтите в градините. Построен като лятна резиденция на Хабсбургите, този бароков шедьовър с над 1400 зали не е просто архитектурен блясък – той е сцена на цели епохи, в които се преплитат власт, музика, любов и интрига. Тук е отраснала Мария Терезия, тук Моцарт е свирил за първи път пред императорския двор, а по-късно младият Франц Йосиф се влюбва в красивата Сиси – една от най-обичаните фигури в европейската история.Дворецът впечатлява не само със своето великолепие, но и с усещането за време, което тече по различен начин – между богато декорираните зали, в които все още сякаш се чува шепотът на придворните, и безкрайните алеи на градините, където фонтани, скулптури и симетрия създават магията на жив пейзаж. Не пропускайте да се разходите до Глориетата – извисяващият се павилион, откъдето се разкрива една от най-красивите панорами към Виена.
Днес дворецът е под закрилата на ЮНЕСКО и е сред най-посещаваните забележителности в Европа. Но освен музей на миналото, той продължава да живее – с концерти, изложби, коледни базари и спомени, които всеки посетител носи със себе си.
Мнозина свързват Виена с Шонбрун. Там се намира първата зоологическа градина в целия свят, построена още през 1752 г., където могат да се видят едни от най-интересните животни. Шонбрун означава красив кладенец, а дворецът преди да има тези 1440 е бил ловна хижа и малко по-малко започва да се строи този дворец. Най-вече Мария Терезия е надграждала сградата в стремежа си да го направи като Версайския, дори е успяла до го надмине. Най-красивото място там е панорамната гледка, която се казва „Глориета”. А по времето на Мария Терезия Виена е била мястото, където са се провеждали едни от най-пищните балове. Дори в днешно време там се организират годишно около 300 бала – Бал на цветята, бал с маски, бал на Виенската филхармония и т.н.

Бил е основна лятна резиденция на династията на Хабсбургите и е станал свидетел на много исторически, политически и културни промени през последните векове. Днес Големият бароков дворец с 1441 стаи е един от най-важните паметници в Австрия, обект на световното наследство и основна туристическа атракция.
Историята на Шьонбрун датира от Средновековието. Мястото на Шьонбрун, известно като Катербург от началото на XIV в., е имало различни наематели през вековете.
През 1569 г. император Максимилиан II (крал на Чехия, крал на Унгария и император на Свещената Римска империя (1564 - 1576) наследил градините и решил, че ще ги превърне в място за отдих и развлечение. Поради любовта на брат си и на цялото си семейство към лова, той ги превърнал именно в такова място. Като допълнение към сложните ловни маршрути били предоставени и условия за живот на екзотични птици: пауни, фазани и др.
За съжаление, унгарските сили разрушават този малък рай, но през 1605 г. той е възобновен. По това време единственият, който му се наслаждава и го използва за лов е наследникът на Максимилиан II - император Матиас. Легендата разказва, че по време на една от ловните си екскурзии той открил "красивия извор" (schöner Brunnen), откъдето всъщност по-късно произлиза и името на самия дворец.
Името Шьонбрун се появява за първи път през 1642 г. в някои официални документи. След смъртта на император Фердинанд II през 1637 г. неговата вдовица Елеонора Гонзага построява нова резиденция в Шьонбрун между 1638 и 1643 г. и преименува имението. Мястото остава частно убежище, докато през 1686 г. император Леополд I решава да построи грандиозен дворец за сина си Йозеф.
Архитектът Йохан Бернхард Фишер фон Ерлах представя планове за нов дворец в Шьонбрун през 1688 г., а строителството започва през 1696 г. Дворецът е построен върху руините на предишната сграда, която е разрушена от турците. Напредъкът е бавен, като забавянията се дължат на войната и финансови проблеми, особено след смъртта на Йозеф I. Незавършеният дворец става резиденция на Вилхелмина Амалия, която украсява стените с портрети на коне, които сега са изложени в "Rösselzimmer".
Комплексът е опустошен повторно от нашествието на Османската империя и на австрийския архитект Йохан Бернард Фишер фон Ерлах била възложена задачата да проектира новия изглед на парка. Четири години по-късно към 1700 г. той придобива завършен вид.
Император Карл VI получава двореца през 1728 г., но го използва само за ловни цели. В крайна сметка го подарява на дъщеря си Мария Терезия. Управлението на Мария Терезия поставя началото на нова ера за Шьонбрун, като дворецът се превръща в център на кралския двор и политическия живот. По времето на императрица Мария Терезия дворецът Шьонбрун е разширен и превърнат в императорска резиденция. Архитектът Николаус Пакаси го препроектира в бароков стил, като добавя нови крила, стаи и театър. Реконструкцията се извършва на два етапа: 1743-1749 г., когато се разширяват апартаментите на императора и се добавят колонади, и 1752-1765 г., когато се акцентира върху украсата на церемониалните помещения. Дворецът се превръща в център за кралски събития и символ на властта на Хабсбургите, а Мария Терезия го използва, за да демонстрира влиянието на империята. След като съпругът ѝ, император Франц I, умира през 1765 г., тя прави допълнителни промени и разширения.