Романтичният град Балчик, основан през 6-ти век преди Христа, е раположен на няколко нива, той се намира и на място отдалечено от масовия туризъм.
Човек се чувства чудесно и града, тъй като не липсват интересни места за посещение, главно като внушителния замък на Мария Румънска, символ на романтиката, както и великолепната Ботаническа градина.
Архитектурно-парков комплекс „Двореца“ град Балчик
Дворецът на Мария Румънска е бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария Александрина Виктория де Единбург (1875г.-1938г.). Той се намира на изключително място между скалите на Балчик и Черно море. След Балканската война, част от Добруджа се отделя от българската територия и е заета от Румъния. Град Балчик е част от нея и влиза в границите на Румъния за малко повече от три десетилетия. Част от румънската аристокрация, привлечени от красотата на природата и климата, разполагат техните летни резиденции в град Балчик. Такъв е случаят на румънската кралица Мария, която решава да изгради резиденцията си в хармония с природата, за да допълнят красотата й. Резиденцията, построена с тераси с изглед към морето е съобразена както с разнообразието на природата така и с околната среда. В концепцията са включени много сгради, в които са развити различни местни и ориенталски стилове. Градините около двореца са с широчина 60-70 метра и дължина повече от 400 метра, преплетени с християнски и мюсюлмански символи. В перфектна хармония между културите, това е един дом на различните световете, който вдъхва спокойствие и ни подканва към уединение. Легендите, които се разпространяват тук са многобройни и допринасят за очарованието на това място. По гористите склонове над морето, западно от градчето Мария се натъква на „място (...), което трябва да имам (...). Цял живот съм мечтала за такова място, представяйки си, че то може да бъде открито само в Италия, а ето го тук в Балчик”. В допълнение към живописността на мястото, Балчик е и най-южната точка на новите румънски територии. Поради това кралица Мария решава, че мястото е подходящо за изграждане на кралска резиденция. Тя купува парчето крайбрежна ивица от неговия собственик – букурещкия банкер Жан Крисовелони през декември 1924 г. и планира да построи там един „артистичен каприз”, създаден да улови същността на нейния собствен своеобразен стил и вкус. Строителството започва прз 1925 г. Една от първите построени сгради е къщата (вилата) на кралицата „Тихото гнездо”. Едновременно с построяването на вилата, тече оформянето на градините и алеите на комплекса, преустройството на съществуващите воденици, укрепването на терена. Оформен е един цялостен ансамбъл от сгради и парк, едно миниатюрно стопанство, което разполагало със собствена охрана, електроцентрала, поща, столова, разсадник за зеленчуци и цветя, овощни градини и лозя. Строителството приключва през 1936 г. Две години по-късно кралицата умира, а след още две години, през 1940 г. Южна Добруджа, заедно с Балчик, е върната в пределите на България.
Двореца в България. На 7. IX. 1940 г. е подписана Крайовската спогодба, с която се слага край на чуждоземната робия в тази българска област – решен е частично Добруджанският въпрос. На 21.IX. 1940 г. жителите на Балчик посрещнали своите освободители – българските войски начело с ген. Попов. До 1948 година румънската държава плаща данък на балчишката община за намиращия се тук нейн имот. През 1948г. със Споразумение между двете държави “Двореца” е преотстъпен на тогавашното Министерство на културата и образованието, с изричното условие да бъде място за отдих и творчество на хората на културата и изкуството. През 1961г. с Разпореждане на Министерски съвет се решава “Двореца” да бъде закупен от Българската държава. На 7 юли 1970 година това става факт със Спогодба между двете държави и извършено плащане, с което Двореца става собственост на Р.България. Към този момент, както и преди това имота се управлява и стопанисва изцяло от Министерството на Културата.
Желанието на Мария е къщата да бъде в турски стил. Тя моли Александру Сатмари (1871-1933, известен румънски художник, син на Карол Поп де Сатмари) да направи предварителни скици на къщата. След като отхвърля някои от първоначалните планове на художника, кралицата и Сатмари достигат до единомислие относно вида на сградта. Тя ще бъде асиметрична, с грубо иззидан приземен етаж и еркерно горно ниво, изнесено към морето от предната страна и приютено в ската от задната страна. Къщата ще бъде обрамчена с „чердаци”. Сатмари представя окончателните рисунки на къщата на Кралицата през юни 1925 г. Работата започва през юли. До ноември къщата е покрита и през пролетта на следващата година Мария започва да я обзавежда. Кралицата толкова настоявала приземния етаж на вилата да бъде във вид на италианска рустика, че наела италианския строител Агостино Фабро да надзирава каменно-зидарските работи и насърчила местни майстори „да свършат грубата работа така, както биха я свършили за себеси, с неокултурения инстинктивен вкус, който учените са изгубили”. Интериора демонстрира в не по-малка степен, че отдадеността на Мария на „артистичното” понякога е за сметка на практичните нужди. Приземният етаж (средното ниво) се състоял от две малки входни зали и голяма дневна-трапезария, докато горния етаж бил почти изцяло зает от огромната предспалня и спалня на Мария и от турска баня, със само една мъничка стая за преобличане, спалня за прислужница и писалищен салон в задната част. Нямало спални за гости, нито дори кухня или сервизно помещение. Вратите, както и по-голямата част от дървения материал, употребен за строежа на къщата са били закупени от стари дворци из ориента. На върха на кулата, която прилича на минаре на джамия, е монтирана т.нар. еолова арфа (по името на гръцкия бог на вятъра Еол). Това е куха фуниевидна тръба, в която са опънати струни. При вятър, струните издават нежен арфен звук и придават тайнственост и призрачност.
Нимфеум. Триструйната чешма, която се намира в Нимфеума е заварена тук при градежа на Двореца. Данните сочат, че е изградена през 1865 г. Над чешмата има мраморна плоча с надпис: “Пийте със здраве бистра вода от тази нова чешма, построена благодарение на Асан Угли син на Холед ага”. Кралица Мария я избира, за да пресъздаде прочутата витезда в Йерусалим. Самата баня представлява нещо подобно на голям аналой, по средата на който има басейн във форма на квадрат. Покривът се издига върху каменни колони, с височина близо 2 метра и по средата е открита. Иззидана е само от едната /северна/ страна, а от останалите три страни е открита. Нощно време се е осветявала, като за целта има поставени особени електрически оригинални лампи имащи форма на многолъчни звезди. Перистилът е покрит с дървена конструкция и керемиди. По горните вътрешни стени на перистила има стенописи – флорални елементи и арабески.
Параклиса „Стела Марис” – построен през 1929-1930 г., параклисът е копие на църква от 15 век, която и до днес съществува в северната част на остров Кипър. Там тя се нарича Св. Джеймс и се намира в селцето Трикомо (Trikomo) или Иени Искеле (Yeni Iskele) (гръцкото и турското име на селището), на 20 км от град Фамагуста. Кралицата посещава Трикомо и много харесва църквичката. Изпраща специален каменоделец, който да вземе размерите и да изгради такъв храм в резиденцията й в Балчик. Стенописите са дело основно на художника Анастасе Демиан (1899-1977), като в началото по тях е работил друг румънец - Димитру Браеску (1886-1947), а на по-късен етап се включва и Таше Папатриандафил (1903-1951). В украсата на храма важно място заема изображението на самата кралица, която държи Стела Марис. Разположено е от дясната страна на входа, а от лявата е принцеса Илеана, държаща кораб. Един от най-интересните факти за параклиса „Стела Марис” е този, че кралицата пожелава след смъртта й сърцето й да бъде положено в него. Тази нейна воля е изпълнена. След смърта й през 1938 г. сърцето й е поставено в обковано със скъпоценни камъни ковчеже и оставено в параклиса. На 8-ми септември 1940 г. – ден след подписването на Крайовската споготба, ковчежето със сърцето на кралица Мария е изнесено от параклица „Стела Марис” на Двореца в Балчик и предадено на генерал Еуженио Свиленик, за да бъде отнесено в Румъния. Съществуват сведения, че сърцето на Кралицата е отнесено в замъка в Бран и поставено в дървената църква там. Една година по-късно е преместено в скалиста пещера, намираща се до двореца в Бран. Още през 1940 г. година, принцеса Илеана – любимата дъщеря на кралица Мария, предприема инициатива в Бран да бъде изграден параклис по модела на „Стела Марис” в Балчик и в него да бъде поставено сърцето на Кралицата. Параклисът е завършен едва през лятото на 1947 г., в края на която обаче режимът в румъния премахва монархията и крал Михай и принцеса Илеана отиват в изгнание. Така сърцето на кралица Мария остава в скалната крипта на двореца в Бран цели 27 години. Сърцето на кралицата е пренесено в Националния исторически музей на Румъния през март 1971 г. и до днес е там.
Нимфеум. Триструйната чешма, която се намира в Нимфеума е заварена тук при градежа на Двореца. Данните сочат, че е изградена през 1865 г. Над чешмата има мраморна плоча с надпис: “Пийте със здраве бистра вода от тази нова чешма, построена благодарение на Асан Угли син на Холед ага”. Кралица Мария я избира, за да пресъздаде прочутата витезда в Йерусалим. Самата баня представлява нещо подобно на голям аналой, по средата на който има басейн във форма на квадрат. Покривът се издига върху каменни колони, с височина близо 2 метра и по средата е открита. Иззидана е само от едната /северна/ страна, а от останалите три страни е открита. Нощно време се е осветявала, като за целта има поставени особени електрически оригинални лампи имащи форма на многолъчни звезди. Перистилът е покрит с дървена конструкция и керемиди. По горните вътрешни стени на перистила има стенописи – флорални елементи и арабески.
Параклиса „Стела Марис” – построен през 1929-1930 г., параклисът е копие на църква от 15 век, която и до днес съществува в северната част на остров Кипър. Там тя се нарича Св. Джеймс и се намира в селцето Трикомо (Trikomo) или Иени Искеле (Yeni Iskele) (гръцкото и турското име на селището), на 20 км от град Фамагуста. Кралицата посещава Трикомо и много харесва църквичката. Изпраща специален каменоделец, който да вземе размерите и да изгради такъв храм в резиденцията й в Балчик. Стенописите са дело основно на художника Анастасе Демиан (1899-1977), като в началото по тях е работил друг румънец - Димитру Браеску (1886-1947), а на по-късен етап се включва и Таше Папатриандафил (1903-1951). В украсата на храма важно място заема изображението на самата кралица, която държи Стела Марис. Разположено е от дясната страна на входа, а от лявата е принцеса Илеана, държаща кораб. Един от най-интересните факти за параклиса „Стела Марис” е този, че кралицата пожелава след смъртта й сърцето й да бъде положено в него. Тази нейна воля е изпълнена. След смърта й през 1938 г. сърцето й е поставено в обковано със скъпоценни камъни ковчеже и оставено в параклиса. На 8-ми септември 1940 г. – ден след подписването на Крайовската споготба, ковчежето със сърцето на кралица Мария е изнесено от параклица „Стела Марис” на Двореца в Балчик и предадено на генерал Еуженио Свиленик, за да бъде отнесено в Румъния. Съществуват сведения, че сърцето на Кралицата е отнесено в замъка в Бран и поставено в дървената църква там. Една година по-късно е преместено в скалиста пещера, намираща се до двореца в Бран. Още през 1940 г. година, принцеса Илеана – любимата дъщеря на кралица Мария, предприема инициатива в Бран да бъде изграден параклис по модела на „Стела Марис” в Балчик и в него да бъде поставено сърцето на Кралицата. Параклисът е завършен едва през лятото на 1947 г., в края на която обаче режимът в румъния премахва монархията и крал Михай и принцеса Илеана отиват в изгнание. Така сърцето на кралица Мария остава в скалната крипта на двореца в Бран цели 27 години. Сърцето на кралицата е пренесено в Националния исторически музей на Румъния през март 1971 г. и до днес е там.
Няма коментари:
Публикуване на коментар