Много добри условия за отглеждане на сливи, ябълки, круши, орехи и малини.
В селото има няколко къщи за селски туризъм, а в района на селото има почивни станции. Селото е образувано непосредствено след Освобождението 1878г., при сливането на 38 махали.
Това се разчуло и с течение на времето все повече хора започнали да идват да се помолят пред чудотворната икона. Освен поклонници идвали и свещеници, които искат да служат. С обединени усилия за дом на иконата била построена малка дървена църква “Рождество Богородично”, а след това към нея и църковни жилища и гостоприемница. Славата на манастира растяла, но по времето, когато игумен бил Калисарий, бил разграбен и опожарен. Това не помрачило славата му, за да може години след това да бъде даден нов тласък в развитието му. В началото на 18 в. е изградена канализация и още няколко помощни сгради. Това слага началото на преустройството на манастирския комплекс към вида, в който го виждаме днес. По-късно отваря врати и килийно училище, където да се образоват все повече хора. Тогава са осветени и двата скита към Троянския манастир – “Св. Никола” и “Св. Йоан Предтеча”. Най-забележителната постройка, която е издигната в този времеви период е новата централна църква “Успение Богородично”, дело на пещерския майстор Константин. За украсата й през 1847 г. е поканен знаменитият български художник Захари Зограф. Всички стени са изписани от него в изящния му възрожденски стил. Оставя след себе си стенописи, на които са изобразени светци, дарители на храма, български патриарси и царе, библейски сцени и дори негов автопортрет. Стените на храма са разделени на 360 полета, изписани в различни сюжети. Към невероятни изработки в манастира трябва задължително да отнесем позлатения иконостас на главната църква, който е дело на Никола Матеев. Заедно се отличава изкусната работа тревненската художествена школа, на която принадлежи най-старата дърворезба в комплекса – иконостаса на скита “Св. Никола”, както и този на другия скит – “Св. Йоан Предтеча”. Значителен архитектурен паметник, построен в началото на 1866 г. от майстор Иван от с. Млечево, е уникалната пететажна кула. В нея на първия етаж е разположено съдохранилище. На следващия се намира параклисът “Св. св. Кирил и Методий”. Нагоре следват помещения за живеене, а на върха е звънарницата. През 1898 г. горните нива на кулата са разрушени и остават така близо цял век, когато през 1987 г. са реставрирани по начина, по който са изглеждали навремето. Освен основните за градежа майсторски елементи, богатата колекция притежава и много отделни изработки. Голяма част от тях са творби на приложните изкуства и занаятите. Има много дърворезбовани предмети, а други се отличават с прекрасен обков. Съхранена е сребърна мощехранилница от 19 в., потир от 1773 г., кръстове, книги, ръкописи и още много други ценни експонати. Към края на османското робство манастирът е приютявал много възрожденци и е бил важен център в борбата за освобождение. През 1872 г. Васил Левски организира таен монашески комитет, който е включвал 80 монаси, начело с игумен Макарий. В автентичния си вид е запазена килията, която е служила за събранията на комитета. Освен това, по време на Руско-турската освободителна война храмът е бил използван за лечебница на руските войни. Няма как да не обърнем внимание и на най-ценното нещо в Троянския манастир – чудотворната икона “Пресветая Богородица Троеручица”. Нейната история е далеч по-стара и чудна от тази на манастира. През времето на Иконоборческата ерес във Византия през 8 в. в Сирия живеел Св. Йоан Дамаскин. Той писал порицание до византийския император Лъв III, който подкрепял противоцърковните идеи. Ядосал се много на писмото, но не можел да накаже свещеника, защото не бил негов поданик. Затова решил да отмъсти като прати лъжливо писмо до Дамаския халиф, в което казва, че Йоан Дамаскин иска да предеде Сирия на Византия. Халифът се разгневил и наредил да отрежат дясната ръка на предателя и да я окачат на площада. Същата вечер едноръкия свещеник помолил халифа да му върне ръката и така станало. Веднага паднал в молитва пред иконата на Света Богородица и дълго се молил да излекува това, що не може човек да излекува. Когато легнал и заспал Божията майка му се явила и му рекла „Ето, ти си здрав. Труди се прилежно с изцелената си ръка за славата Божия!“ Веднага щом станал и видял, че ръката му си е на мястото поръчал да прикрепят сребърна отсечена ръка към иконата и тъй получила своето име “Троеручица”. По-късно светецът постъпил в манастира на Св. Сава Освещени, където взел иконата. Тя се пазела в храма до 13 в., когато била пренесена в Сърбия като дар за Св. Сава Сръбски. Там стояла до турските нашествия, когато поверили опазването й на самата нея. Качили я на осле, което пуснали само на път, а то със волята на Богородица стигнало до Света Гора, където я поставили на олтара на Хелендарския манастир.
Орешака е село в северна България на 8км от гр.Троян.
Изложението на изкуствата и занаятите в Орешак е единственото в България, където може да се видят уникални занаяти от всички етнографски региони. Комплексът е разположен в парк от 50 декара. Той разполага с девет изложбени зали с обща площ от 4200 кв.м.
Край Троян се намира римската крепост Состра. Строителството на крепостта започва през 147 г. по заповед на император Антонин Пий. При неговото управление тук е разквартирувана Втора Матиакска кохорта. Состра прекратява съществуването си в края на V в. с разрушаването ѝ от хуните. Чак през XIX в. на това място е построен малък пътен хан, наречен „Ломешки ханчета“.
