Translate

събота, 23 август 2008 г.

Античната гробница край Поморие, или „Кухата могила” с гъбата, България

Като дете съм прекарвала толкова много летни дни край Поморие, къмпинг „Европа“ но не съм и подозирала тогава за Тракийската куполна гробница, която е била там срещу входа на къмпинга… Преди известно време пътувайки до Поморие по случайност видяхме табелката и посетихме гробницата
Това е най-голямата античната куполна гробница, разкривана по българските земи. Намира се под земния насип на висока могила и представлява оригинална комбинация от типична тракийска гробница и римски мавзолей (хероон) на заможна фамилия от Анхиало. Датира от ІІ-ІІІ век след Христа и според учените в кръглата й като ротонда зала с висок свод са се извършвали религиозни езически обреди. Тя е една от най-късно построените гробници, затова архитектурата ѝ е повлияна от римското течение. Такива са арките и петте ниши в стените. Археолози са открили пък, че архитектът на могилата е използвал точно 100 римски тухли Внушителна по размери, изградена от камък и тухли, с уникален гъбообразен купол – поморийската гробница е единствена по рода си на Балканския полуостров. Архитектурната идея и градежът й и до днес впечатляват с прецизното си изпълнение. Могилата, под която се крие мавзолеят, е висока 8 метра и е с диаметър 60 метра. Основата й е елипсовидна, върхът е с леко яйцевидна форма и е насочен на север. Самата гробница се състои от дълъг 22 метра коридор (дромос) и от просторна кръгла камера с диаметър 11,60 м и височина 5,50 м. Изградена е от камък (типично за траките) и тухли (характерни за римския строеж). В центъра на полуцилиндричния й свод се издига куха колона с диаметър 3,30 м. Тя се разширява нагоре и се слива с външната стена, напомняйки така на гигантска гъба. От вътрешната стена на централната куха колона в хероона някога е имало вита каменна стълба, която е отвеждала към повърхността на повърхността на могилата. По околовръстната стена на ротондата има пет ниши, в които са били поставяни урните на покойниците. Предполага се, че навремето стените са били изрисувани, но днес посетителите могат да видят само следи от зелена мазилка. Залата, дромосът и фланкиращите помещения са били измазани с „горещ хоросан” (негасена вар и морски пясък).
Според преданието, на мястото, където сега се намира гробницата, е имало чифлик. Двама овчари, докато пасели овцете си, пробили отвор над могилата и влезли вътре. Оттогава мястото се нарича "Кухата могила". Проучванията започват в края на 19 век. Могилата не е изследвана обстойно и не може да се каже дали някога е открита гробница на някой тракийски аристократ. Според проф. Александър Фол обаче е възможно в тунелът да е заровена урна с останките на някои от царете. Чудото до Поморие е било обявено за строго секретна зона през 1942 година, немски спецотряд е търсел в античната тракийска гробница технология от миналото. Друга хипотеза е, че траките са втъкали златни нишки в стенописите и именно те са били обект на войската През 1958 г. и 1959 г. гробницата е реставрирана. Възстановен е дромосът, затворен е пробивът на околовръстния свод. Укрепена е централната куха колона, възстановени са части от нишите, а всички иманярски изкопи в гробницата са реставрирани. Крепидата на лявото помещение е почти изцяло възстановена, а на дясното помещение – само частично. Тук, в дясното помещение, по крепидата могат да се видят кръговете от горещ хоросан. Входът на гробницата е точно на юг. Горе вляво се вижда образът на млад мъж, предполагаем херос (епоним, герой-предтеча) на град Анхиало. Образът е взет от камък, намерен в руините на дясното помещение. Върху камъка има ясни слабо релефни образи на бюст на млад мъж с диадема или корона. Вижда се част от главата му с дълга чуплива коса, а също и богинята Виктория (Нике) с палмова клонка в ръка над крепостна стена или врата на военен лагер. Под нея двама музиканти с шапки или тракийски прически седят един срещу друг на столове със свирки в ръце. Според археолози бюстът напомня лика на младия Котис или на Реметалкс III. Видът на музикантите, техните инструменти и шапки са типично тракийски. Стилът на образите върху камъка е елинистически. Една от хипотезите на учените е, че комплексът представлява храм със свещен двор – доводите са, че тук няма открити кости, урни или саркофази. Предполага го още самата големина на залата, присъствието на кухата колона в средата и вероятният олтар-огнище в нея, както и ефектите от осветяването през отвора на кухата колона в ротондата.
Според проф. Александър Фол, когато слънцето достигало зенита си, лъчите му падали точно върху олтара. Именно тогава бог Сабазий се наричал Аполон и жреците гадаели волята му по играта и силата на слънчевата светлина. Когато обаче Слънцето се намирало „в долната хемисфера на земята”, тогава жреците запалвали огън на олтара-огнище и разгадавали волята на бога по играта на пламъците, които искрели през кръглия отвор на покрива към тъмното небе. По време на този нощен ритуал бог Сабазий бил наричан Дионис. Други специалисти обаче съзират в поморийската гробница по-скоро мавзолей, създаден по подобие на римските – като този на император Макцентий в Рим. Приликите са свързани с наличието на централна колона и пръстеновиден полуцилиндричен свод. Различията обаче също са значими – засега не е известен мавзолей с куха колона. Обичайно в римските мавзолеи има вградени ниши за саркофазите, но в поморийската гробница липсват такива големи ниши. Дромосът е покрит със земен насип, което е характерно за тракийските могили, а не за римските хероони. За някои археолози доказателство, че поморийската гробница е римски мавзолей е фактът, че няма намерена друга тракийска могила след IV–III в. преди Христа. Планът, по който е построена гробницата, е взаимстван от римските мавзолеи, но кухата колона, златното й сечение, наличието на спираловидна каменна стълба в нея нямат аналог. Зидарията е от редуване на каменни пояси с пояси от тухли, като сводовете са иззидани само от тухли – една напреднала технология за римския период.

сряда, 20 август 2008 г.

Една почивка в Созопол, когато децата бяха малки, България

СозополСамият град възниква през 610 г. пр. Хр., когато гръцки заселници от градовете Милет и Фокея основават тук колония с името Антеа. Според легендата това място е избрано, защото финикийски моряци го препоръчали като най-защитеното пристанище по бреговете на Южното Черноморие. Жителите опасват града с високи крепостни стени (чиито руини могат да бъдат видени и днес), за да го предпазят от недоброжелатели. Благодарение на отличното си разположение още през първите векове колонията претърпява забележителен разцвет и бързо се превръща в търговски център за мед, вълна, вино, зехтин, платове, бижута и керамика. Впоследствие се превръща в град-държава (полис), преименуван на Аполония. Тъй като по това време съществуват много градове с подобно име към него е добавен и пояснителният епитет Понтика (или Понтийска), което в превод означава черноморска. Първата част от името произлиза от древногръцкия бог Аполон – бог на музиката, танците, поезията, медицината и пророчествата. В негова чест дори е изграден храм, чието местоположение е неизвестно и до ден днешен, но се смята, че е било някъде около остров Кирик. Храмът е прословут и с огромната 13-метрова бронзова статуя на Аполон, отнесена в Рим през 72 г. пр. Хр. от римския пълководец проконсул Марк Лукул. Това се случва, когато той превзема и ограбва града, правейки го част от Римската империя. До IV в. Созопол се възстановява и възвръща загубената си слава на важен търговски и културен център. По това време християнството става официална религия, а Римската империя се разделя на две. Градът попада в границите на Източната Римска империя, по-късно позната като Византия. Тогава езическите светилища са разрушени и на тяхно място се появяват християнски храмове. Градът приема новото си име Созополис („град на спасението“). Древният Созопол става част от българската държава едва около VIII-IX в. и се превръща в главно българско пристанище на Черно море. През 1453 г. градът попада под османско владение и за да се съобразят със закона на империята – християнските църкви да не са по-високи от турчин, яхнал кон, всички храмове са сринати. На тяхно място местното население построява малки параклиси, съществуващи и днес.
Созопол оформя своя архитектурен изглед още през Възраждането – това личи в запазените оттогава къщи и постройки от дърво и камък, изградени в т. нар. черноморски архитектурен тип. По-късно градът губи многовековната си слава и посреща Освобождението като рибарско селище.
Архитектурата на созополската къща е специфична, като в нея има елементи и от странджанската, и от старопланинската възрожденска къща. Градена е с каменни основи и кирпичени стени, облечени с външна дървена обшивка, която пази сградата от соления морски вятър. Покривът е покрит с турски керемиди. Повечето стари созополски къщи са на два или три етажа, като първият е бил използван за стопански нужди и за съхранение на занаятчийски инструменти и на бъчви с вино.
Най-популярните созополски къщи са тази на Мариета Стефанова, която е построена върху средновековната крепостна стена; къщата на Курдилис, в която днес се помещава Етнографският музей; къщата на баба Кукулиса Хаджиниколова; къщата на Куртиди, известна още като Тракийския хан, в която може да се види впечатляваща дърворезба в една от стаите на втория етаж; къщата на Лина Псарианова; къщата на Креаноолу и др.
Старата "Аполония" е бил най-големият и най-богат град по крайбрежието на Черно море. Той е бил голям художествен и търговски център, свидетелство за това време са множество останки. Днес Созопол е може би едно от най-красивите места в България, както и любим град на художници излъчващ специална атмосфера. Приема многобройни и разнородни посетители, но е запазил своето очарование на място от "човешки мащаб", заедно с красивите си плажове разположени на малкия залив.
Архитектурният исторически музей „Южна крепостна стена и кула“. В Стария Созопол днес могат да се видят и реставрираните останки на южната крепостна стена с правоъгълна кула. Древният град е бил разположен на скалистия полуостров и е бил опасан от крепостни стени, които го пазели по море и по суша. Стените са били издигнати в началото на VI в. н.е., като са престроявани и доизграждани многократно след това. Днес в комплекса може да се види също квадратен древен кладенец от IV – III в. пр.Хр., част от водопровода на древния град, датиран от V в. пр.Хр., ранновизантийско зърнохранилище, параклис от XIII-XIV в. и др. 
Историята около откриването им е повече от интригуваща. През 1994 г. софийски строителен предприемач решава да закупи и реставрира стара и рухнала къща в старата част на Созопол и да се установи да живее там. Още при първата копка обаче работниците се натъкват на нещо необикновено – множество сгради от различни епохи. Разкопки започват с финасовата помощ на предприемача, но продължават повече от предвиденото. Въпреки това десет години по-късно – през 2004 г., реставрираната южна крепостна стена, датираща от IV в. пр. Хр., и пристроената към нея кула са отворени за посетители. В „Южната крепостна стена“ се помещава зърнохранилище, датиращо от V-IV в. пр. Хр., а над него са съществували и казармени помещения, където са живеели стражите, охранявали крепостните стени. Там също можете да откриете етнографска експозиция, кът на моряка, част от водопровод от V в. пр. Хр., реплика на известната бронзова статуя на Аполон, както и сладководен питеен кладенец, построен през IV-III в. пр. Хр. В него са открити множество антични предмети, заради които се смята, че той е част от култов комплекс „Нимфеум”, създаден в чест на „Трите нимфи” – тук са принасяни дарове, за да ги омилостивят.
Основните забележителности на Созопол са много, но никой от тях не може да се представи самостоятелно, тъй като градът дава цялостното усещане. В Созопол има стари църкви от периода на българското Възраждане като "Св Зосим" и църквата "Света Богородица". Къщите са красиви от тъмно дърво, някои пригодени за посещения, включително къщата на Димитър Ласкаридис (от 17 –ти век) превърната в художествена галерия, тази на Ана Трендафилова, и много други.
Може да се посети и интересен археологически музей. Древните павирани улички на стария град, по които могат да се видят стари жени седнали на пейки оживени в разговор и едновременно с това създават прекрасни бродирани карета, други продават сладко от смокини, са само част от една традиционна и вълшебна атмосфера, която може да се усети само там. Созопол е домакин на множество културни събития, включително фестивала на изкуствата Аполония, който се провежда през август и е сцена на български и чуждестранни артисти и изкуства (театър, изобразително изкуство, концерти, ...). Това е едно от най-популярните събития по Черноморието.



















































































Археологическият музей в Созопол се намира в старата част на града. Музеят проследява история и хилядолетната кутлурна традиция на града от края на шести век преди Христа до седемнадесети век. Музеят е структуриран в две направления: археология и християнско изкуство (XVII - XIX век). 
Допълнение и любопитни факти: 
  • В археологическият музея се съхранява алабастрово ковчеже, в което са положени мощите на св. Йоан Предтеча и малката кутия, с надпис на гръцки език, която разказва за пътя на мощите до остров Свети Иван. Те са били открити през 2010г. при археологически разкопки на острова. Днес мощите се съхраняват в църквата Свети Свети Кирил и Методий.
  • През 2012 г. край църквата „Св. св. Кирил и Методий“ е открит т. нар. созополски вампир. При разкопки археолозите намират труп, пронизан с железен кол. Този тип погребения се свързват с ритуал срещу вампирясване, практикуван от християните през средните векове. Година по-късно след изследвания скелетът (представляващ огромна туристическа атракция) е върнат в Созопол заедно с възстановка на лицето му.
  • Созополските брегове са многократно нападани от казаци пирати, които дори ограбват манастира „Св. Йоан Предтеча“. Според легендите пиратите криели съкровищата в подводни пещери около непристъпния Змийски остров. За съжаление обаче засега търсачите намират единствено огромен брой водни змии и останки от кораби.
  • Още през VI в. пр. Хр. в Аполония се секат монети. Върху тях като неотменен символ се налага котвата, която остава емблема на града и до ден днешен.
  • Ежегодно в началото на септември в Созопол се провеждат празниците на изкуствата „Аполония“. Те събират художници, музиканти, писатели и поети, артисти и архитекти на едно място в продължение на 10 дни. За първи път фестивалът се провежда през 1984 г.

Сицилия, Палермо - от тук, от там, Италия

Всяко селище може да мечтае за изключителното разположение на Палермо. Естественото пристанище и пръстенът от планини около него оформят огр...