Дивотински Манастир „Св.Троица“

Дивотинският манастир се намира само 25 км. от шумната и забързана София, сгушен в Люлин планина до село Дивотино. Предполага се че манастирът е бил основан от цар Петър през 10в. След 14в.манастирът принадлежал към Софийската Мала Света гора. От стария манасти не е останало нищо. Той бил опожарен при осанското нашествие, а монасите били избити. Преди това обаче, за да запазят богатството на манастира, го закопали в земята. От разрушаването му до днес са останали само малки дървени части от иконостаса и три стенописни икони. Има легенда за изграждането на манастира. Според нея, някога в съня на християнско семейство, живяло в Дивотино се явила света Троица. Хванала ги за ръка и ги завела до едно място край селото. Том им се явил сам Господ, който им казал, че в краката им има заровено скъпоценно имане. Да дойдат на сутринта и да го изровят, да го натоварят в дисагите на магарето и да пуснат животинката сама да върви. Където спре за пръв път, да издигнат света обител. Така и направили – върнали се мъжът и жената на сутринта, копали и изкопали глинена делва, пълна с жълтици. Натоварили я на магарето и тръгнали. Не след дълго, на сенчеста поляна между две поточета, животното легнало на земята. Бутали го, подканяли го, но то не помръдвало. Сенчесто им се струвало мястото на хората, неподходящо за манастир, но нямало как – изпълнили Божията воля. И така в 1046 г., когато се навършвали сто години от смъртта на св. Иван Рилски, се започнало съграждането на Дивотинския манастир. Нарекли го „Света Троица“, което име носи и сега. И днес местността, в която била намерена делвата се нарича Имането, а самата делва се съхранява в Пернишкия исторически музей. Светата обител е възобновена през 1875г. и сред местните хора става известен и като Царски манастир, заради честите посещения на Цар Фердинанд, който подарил две каляски на тогавашната игуменка, майка Клавдия. Както повечето манастири, така и Дивотинският е поддържал килийно училище и подпомагал освободителните борби, като е приютявал Васил Левски. В Дивотинския манастир и до днес се пазят две икони – светини.Едната е с дупка от куршум, турски куршум, който бил предназначен за Левски, но уличил иконата. Апостола бил приютен от монасите на обителта, които му дали убежище. Турците обаче научили, обградили манастира и започнали да стрелят. Куршум обаче ударил в иконата и рикоширал в заптието, което стреляло. Останалите приели това за знак и избягали. Другата чудотворна икона е иконата на Света Троица.

Паметна плоча на църквата

Дивотинският манастир е действащ, като в днешния си вид църквата и манастирските сгради са построени през 1902г. Манастирът се състои от два храма – стария “Света Троица” и новият – “Свети седемдесет апостоли“, както и жилищни и стопански постройки. Църквата е еднокорабна, едноапсидна, с две конхи и купол. В нея се е съхранявала чудотворна икона на Св. Богородица.

На няколко метра от манастира има аязмо. Според послушник в манастира, водата е лекувита и помагала при очни проблеми.