Старосел - Тракийският култов комплекс, България

Гробницата под Четиньова могила край село Старосел, (Община Хисаря) е най-голямата подобна структура в Тракия и региона, построена в средата на IV в. пр. Хр. за тракийски владетел, вероятно от семейството на Котис I. Тя е част, заедно с други гробници в околностите, от могилен некропол, разположен в южните склонове на Средна гора Тракийският култов комплекс край село Старосел е археологическа сензация със световна слава. Той е най-големият царски комплекс с мавзолей открит досега. Георги Китов се натъква на основния храм (от Vв пр. Хр.), който се намира на Четиньова могила. Две години по-късно бял свят вижда и единствената гробница-хероон с колонада, разположена на могилата Хоризонт. Разкопките не свършват дотук. Открити са общо 120 могили, а от тях само 22 са проучени Фасадата е от зеленикав вулканичен туф и през нея се влиза в правоъгълно помещение с полуцилиндричен свод, втората – еднокрила и след преминаването й се стига до същинската, кръгла камера с купол. Вратите на камерата има украса, която е била оцветена допълнително. Вътрешното помещение е огромна (диам. 4,80 м) кръгла куполна камера с полуколони и цветни орнаменти.

Изкачвайки се по парадното стълбище, се изправяме пред входа на светилището. Той е украсен с чудновати орнаменти, които са известни като "вълчи зъби". А каменните му блокове са захванати помежду си със железни скоби, залети с олово. Оттук попадаме в дълъг коридор, който ще ни отведе до величествен портал. Преминавайки в първата камера с правоъгълна форма, се озоваваме в главната част на гробницата. Тук се е намирал покойникът и в неговата чест са се изпълнявали тайни орфически ритуали, които са го извисили до боговете. Като стана дума за божествено, траките са били големи ценители на виното. Доказателство за това ще намираме от северната страна на храма. Там е вкопана скална елипсовидна вана за производство и съхранение на вино. При разкопките в нея са намерени цедилки и различни съдове за пиене. Само на няколко метра оттук има и каменен саркофаг. В него са открити златен пръстен с изображение на конник, както и сребърни предмети и бойни доспехи със стрели

На 30 м южно от куполната сграда, е открит „кенотаф“ – празен гроб, а около него в три отделни ями – отделни останки от човешко тяло и богати дарове – златен пръстен, съдове, конска амуниция, въоръжение. Орфическо погребение V – IV в. пр. Хр., Пейчова могила Съвсем близо до паркинга на храма има неестествено скално образувание, приличащо на олтар за жертвоприношения. Очевидно, мястото е било свещено в древността. Доказателство за това е и откритият в близост гроб на тракийски владетел, датиран към V – IV в. пр. Хр. По находките се съди, че на мястото е извършено орфическо погребение, тъй като тялото е разчленено на 3 части, положени на три места около свещената скала. В страни от нея е изградена гробна камера с двускатен покрив, наподобяваща храм. В нея са открити вещите на погребания – пълен комплект въоръжение (наколенници, ризница, позлатен нагръдник – яка, позлатен шлем, щит, меч, върхове на копия, лък с кожен колчан и стрели), два пълни комплекта сребърни украси за конска сбруя (повечето с изображения на животни), 4 сребърни и 4 бронзови съда, 3 амфори, глинени съдове (някои от тях с червенофигурни сцени и орнаменти), сребърна двойна брадва (лабрис) – символ на царската власт в древна Тракия. Лабрис е врязан и върху сребърна пластина с изображение на конник, който има наколенник и пие от ритон. Открит е и златен пръстен-печат с фигура на конник, пробождащ с копието си глиган. Винарната на обратната страна на Четиньова могила. В задната част на могилния насип е направено интересно откритие – зидана елипсовидна вана за вино с вместимост 6 тона, измазана с водоустойчив хоросан. В нея са намерени чаши, кани и цедилка. Тракийското вино е било гъсто и непочистено от гроздовите семки, поради което се е налагало да се прецежда. Безспорно, виното е заемало важна роля в тракийската религия и е служило като средство за единение с боговете. Присъствало е във всеки важен момент от живота на траките, както се вижда и от стенописите в Казанлъшката и Александровската гробница. Неслучайно, откритите тракийски съкровища включват предимно изящни амфори и ритони. Виното е използвано от жреците при извършването на различни религиозни ритуали и в мистериите изпълнявани в тракийските храмове. От древногръцките поети знаем, че тракийското вино е било високо ценено и извън пределите на Тракия, като според тях, само траките и някои митични същества го пиели неразредено (останалите народи, включително и древните гърци са го смесвали с вода). Смятало се, че това е сакрална напитка, която освобождава духа на човек и му помага да общува с боговете.

Най-впечатляващото на Четиньова могила край Старосел е размахът, с който е построен комплексът, включващ шест подмогилни храма. Целият некропол е ограден с гранитна стена, чиято дължина е 241 метра, а височината ѝ на места достига до 3,5 метра. Освен изпълнението на предпазни функции, стената символизира и отразява още един култ на траките – преклонението им пред Слънцето, което заедно с Майката Земя са двете им основни божества.