Крепостта Ръшнов, Румъния

На около 15 км югозападно от град Брашов, на стария търговски път, свързващ през прохода Бран старата крепост Брашов с бившата столица на Влашко, Търговище, е градът Ръшнов, често споменаван в средновековните документи като град-панаир. Крепостта е разположена на скалист хълм, заобиколен от гора, където единственият път за достъп е от изток.
Саксите започват да се заселват в Трансилвания през XI век. Те основават град Ръшнов (Розенау) през 1225 г. По време на първото татарско нашествие през 1241 г. Тевтонският орден строи множество крепости в региона за защита на населението. Сред тях е Ръшновската крепост на границата между Влашко и Трансилвания. Добре укрепеният каменист хълм в Карпатите над град Ръшнов, застроен от рицарите на Тевтонския орден, от 13 век насам е срещал и отблъсквал всевъзможни нашественици.
Крепостта е била изепелявана в пожар, срутвана от земетресение и издигана отново, а реставраторите, в чиито ръце е попаднала след старта на 21 век, са си свършили добре работата. Руините имат вид на руини, а не на бутафория. Основната част от „армията“ на търговците на сувенири е разположена в подножието на хълма, а съвсем малко от тях са настанени в средновековните дюкянчета и работилници на крепостта и се вписват дискретно в пейзажа.
Най-кратката, ясна и подредена история на средновековното укрепление, дава проф. Николай Овчаров.
През 1211 г. унгарският крал Андрей II кани рицарите от Тевтонския орден да му помогнат срещу куманските племена, които нахлуват в Трансилвания. Тази организация е официално призната от Ватикана в 1197 г. Заедно с тамплиери и хоспиталиери немските рицари от ордена бранят Светите земи, но отрано насочват поглед и към европейските предели. Тевтонците наистина се справят с куманите, но скоро стават неудобни и към 1225 г. са отзовани. За това време те са построили първото укрепление на Розенау, както назовават Ръшнов немците. То скоро става много важно, защото целият ХIII в. е белязан от кървавите нашествия на монголите. Ръшнов се превръща в типична „селска“ крепост, където околното население се крие от нападенията на азиатските нашественици. Стените имат план на многоъгълник и навсякъде са високи над 5 м. По тях са изградени 9 кули, 2 бастиона, а във вътрешността се влизало по подвижен мост. Зад укрепленията се изгражда цяло село от каменни къщи, дюкяни, работилници, параклис и училище. За цялата си история Ръшнов е превзет единствено в 1612 г. Тогава той е обсаден от трансилванския княз Габриел Батори, успял да проникне вътре по водопровода. Това налага да се прокопае кладенец, който прави крепостта съвсем независима. Дълбочината му е 143 м и това е най-дълбокият кладенец в Трансилвания. Използва се е чак до 1850 г., когато се счупва подемното колело.
За сетен път Ръшнов е обсаждан неуспешно при последното нахлуване на турците в Трансилвания през 1690 г. В 1718 г. той страда от грандиозен пожар, а през 1802 г. - от земетресение. Накрая е използван за убежище при революцията в Австрийската империя през 1848 г. После крепостта е изоставена, за да стане днес една от големите туристически атракции в Румъния.“
Цялото преживяване „Ръшнов“ си струва, откъдето и да го погледнеш: пътят до крепостта, който се вие сред прекрасна гора; влакчето, карано от трактор, което снове в двете посоки; всичко в самата крепост и дори кошчетата за смет (с вид на бойници или оръдия), които се срещат през 10 метра

Извън импозантния вид и излючително рационалното градоустройство на Ръшнов, може би сред най- любопитните истории на крепостта е легендата за нейния кладенец. Оставям настрана дълбочината му, която в интернет пространството варира от 143 до 174 метра. Туристът няма как на място да се увери, че дупката в скалата на хълма е колкото 50-етажен блок. За съжаление, няма и как да се надникне дори 2-3 етажа в „гърлото“ на кладенеца, просто защото смартфоните още нямат толкова мощни светкавици, а днешните стопани на Ръшнов не са помислили да осветят отвесния тунел. Атрактивна е самата легенда за това как е бил прокопан кладенецът. Крепостта Ръшнов е издигната върху твърда скала, а за да се стигне до питейна вода, са били необходими години и години дълбаене в планинския скат. Работата започнала през 1623 г. С нея били „натоварени“ двама турски пленници, на които било обещано, че ще бъдат освободени, след като изкопаят кладенеца. 17 години двамата чинно чоплели скалата, а когато водата се появила на дъното и мъжете вече виждали бленуваната свобода, съвсем по балкански, били екзекутирани по бързата процедура, макар че някои казват че били освободени. Говори се още, че по време на копаенето, затворниците пишели стихове от Корана по стените на кладенеца, които може да се видят и до днес. Кладенецът е бил в употреба до 1850 година. 
Според друга легенда, кладенецът е бил използван за скривалище на скъпоценно съкровище, което остава дълбоко заровено в продължение на стотици години.

Иначе надземната част от кладенеца не е нещо особено – герани с подобен „дизайн“ във всяко българско село с лопата да ги ринеш...

Гледката от върха на Ръшнов е впечатляваща – с 360-градусовата панорама, със заснежените върхове на Карпатите сред 30-градусовата жега, със сгушения в подножието на бойниците и крепостните стени град и, естествено, с туристите, фотоапаратите и селфитата на целия този фон.

Темата с вампирите се радва на нестихващ интерес вече повече от столетие и румънските замъци се превръщат в една от най-притегателните туристически дестинации. Историята на Ръшновската крепост е доста различна от тази на останалите румънски замъци и крепости. За нея не се твърди, че е имала нещо общо с граф Дракула, но след като през 70-те години на миналия век Николае Чаушеску го провъзгласява за символ на Румъния, до крепостта се изгражда тематичен парк, разказващ за живота на Влад Тепеш. Освен, че граф Дракула никога не е живял в Ръшновската крепост, тя се отличава и по друг признак от останалите средновековни замъци в Румъния. Тя не е измислена с идеята да бъде превърната в резиденция на някой румънски владетел, а за да служи за отбрана на селяните при обсада.

Според някои историци, крепостта "Ръшнов" е една от седемте трансилвански български крепости. Той навярно е построен от българите, като в хода на историческите събития е наследен после от унгарците и австрийците. Смята се, че изначално на хълма над Ръшнов е имало старинна римска и тракийска (дакска) крепост, която носела името Comida.