Тук се намира храм-паметникът „Св. Петка Българска”. Храмът е разположен е на равно място, на десния бряг на р. Струма, в източното подножие на възвишението Кожух, което е част от периферията на отдавна угаснал вулкан. В местността „Рупите“ Ванга започва да идва още през 50-те години, когато местността била див пущинак. Тя избира това място за усамотение и почивка след като ѝ е подсказано от Силите свише. През 1970 г. измолва от Строителни войски да ѝ построят малка къщичка, в която трайно се заселва едва през 80-те. В нея Пророчицата прекарва последните години от живота си. Изграждането на храма започва след едно съновидение на пророчицата, при което ѝ се явила самата Света Петка: „Веднъж ми се присъни Света Петка и ми каза: „Искам да дойдеш да живееш в Рупите…“ и ми заръча: „Построй тук същата църква като предишната и я наречи „Света Петка".Местността Рупите е най- тясно свързана с името на българската пророчица Ванга, известна с ясновидските си дарби не само у нас, а и извън пределите на България. Построен през 1994 г. със средства, предоставени от Ванга. В двора на храма се намира и гробът на Баба Ванга, на който вярващите се молят за спасение. Недалеч от тук се намира и скромната къщичка на пророчицата, в която тя прекарва последните години от живота си.
Строителството на храма „Св. Петка” е започнало през 1992 г. под прякото ръководство на българската пророчица Ванга. Две години по- късно храмът е построен. Основен ктитор на храма е Ванга, изографисването е извършено от художника Светлин Русев, дърворезбите са на Григор Паунов, а кръстът над църквата е дело на скулптора Крум Дамянов. Храмът предизвиква голям интерес заради местоположението си, архитектурата си и необичайната художествена украса, при която не са следвани стриктно каноните на иконописта. За огромно огорчение на Ванга, която вече е тежко болна, Българската православна църква не признава храма, понеже той е изцяло бял, както отвътре, така и отвън. Друга причина е, че стилът, който Светлин Русев използва за иконите не съвпада с църковните канони. Те са твърде реалистични и по тази причина от Светия Синод, първоначално, отказват да осветят светилището. Образите са взети от живота, от ежедневието на Ванга. Те са такива, каквито сама Пророчицата е настоявала да бъдат - хора болни, угрижени, страдащи, отчаяни. Божии чеда, търсещи път и спасение. Иконите на иконостаса са изписани в същия стил като стенописите. В крайна сметка конфликтът е изгладен и на 14 октомври 1994 г. (Петковден) църквата „Света Петка” е тържествено осветена в присъствието на хиляди вярващи.
Строителството на храма „Св. Петка” е започнало през 1992 г. под прякото ръководство на българската пророчица Ванга. Две години по- късно храмът е построен. Основен ктитор на храма е Ванга, изографисването е извършено от художника Светлин Русев, дърворезбите са на Григор Паунов, а кръстът над църквата е дело на скулптора Крум Дамянов. Храмът предизвиква голям интерес заради местоположението си, архитектурата си и необичайната художествена украса, при която не са следвани стриктно каноните на иконописта. За огромно огорчение на Ванга, която вече е тежко болна, Българската православна църква не признава храма, понеже той е изцяло бял, както отвътре, така и отвън. Друга причина е, че стилът, който Светлин Русев използва за иконите не съвпада с църковните канони. Те са твърде реалистични и по тази причина от Светия Синод, първоначално, отказват да осветят светилището. Образите са взети от живота, от ежедневието на Ванга. Те са такива, каквито сама Пророчицата е настоявала да бъдат - хора болни, угрижени, страдащи, отчаяни. Божии чеда, търсещи път и спасение. Иконите на иконостаса са изписани в същия стил като стенописите. В крайна сметка конфликтът е изгладен и на 14 октомври 1994 г. (Петковден) църквата „Света Петка” е тържествено осветена в присъствието на хиляди вярващи.
Въпреки че храмът не е построен според правилата на православната църква, той привлича хиляди поклонници и туристи.
Около църквата е изграден цял манастирски комплекс, който включва 12 стаи с 30 легла, ритуална зала за кръщения и изложбена зала, в която са подредени снимки и вещи на Пророчицата. Стаите за отдих са семпли и без екстри като телефон, телевизор, интернет и др.
Две години след като издига храма на живота си, Ванга си отива завинаги от белия свят, но бялата църква, материализираща нейната същност, продължава да носи мир и надежда над човешкото отчаяние и болка. Предсмъртното желание на Ванга е било тя да бъде погребана в двора на къщичката си, за да може хората да черпят сили от гроба ѝ, и въпреки че вече не е сред нас, тя пак да може да помага. Но от фондация „Ванга“ решават тя да бъде погребана до храма „Св. Петка Българска“, където всъщност е гробът ѝ. В годините след кончината на Пророчицата местността „Рупите“ е постоянно облагородявана.
Едно от последните допълнения към уникалния комплекс е мемориалният Кръст, вграден в скалата срещу храма през 2009 г. от Фондация „Ванга“. Той е направен по заръка на Пророчицата, в памет на загиналите от вулкана Кожух. През 2011 г. е отворена за посетители малката скромна къщичка, останала непокътната след смъртта на Ванга и запазила автентичната си атмосфера. Мемориалният кръст е вграден в самата планина Кожух и се вписва в целия ансамбъл на комплекса. Композицията е по проект на художника Иван Русев, финансирана от фондация „Ванга”. Кръстът е с размери 40 на 30 м. и се вижда от храма на ясновидката (западно от него). Направен е от мраморни плочи, поставени в скалата така, че посетителите да могат да се изкачват по него. Идеята на скулптора е изкачвайки многото стъпала, човек символично да повтори пътя на Христос към Голгота. Едно от последните художествени попълнения на комплекса е паметникът на Ванга, изработен като дар от скулптора проф. Емил Попов. Той е поръчан от фондация „Ванга“ по случай 100-годишнината от рождението на Пророчицата (2011 г.). Паметникът е с височина 1.80 м., а Ванга е изобразена седнала на пейката до масата, където е приемала нуждаещите се от нейната помощ хора. Скулптурата е изработена от месинг и покрита със среброВсеки човек, посетил някога тази местност, я определя като малко кътче от рая. Изпълва те с усещане за величие и душевно спокойствие. Не случайно Баба Ванга казва: „Това място тук е много особено. Служи ми като акумулатор и от него аз черпя енергия и сила. Някога тук е горял страшен огън, а този хребет над нас крие една голяма тайна“. Според пророчицата именно във вулканичното възвишение Кожух се крие ключът към разгадаване на древното ни минало.
Съвсем наблизо са разположени и останките на един от най-големите антични градове Хераклея Синтика, съществувал от ІVв пр. Хр. до VІв сл. Хр.
Понастоящем местността Рупите е благоустроено парково пространство с няколко малки временни постройки, в които са уредени гостилница, кафене и магазини предлагащи сувенири и местни плодове и зеленчуци.
Понастоящем местността Рупите е благоустроено парково пространство с няколко малки временни постройки, в които са уредени гостилница, кафене и магазини предлагащи сувенири и местни плодове и зеленчуци.
