В западния край на селото е църквата „Св. Прокопий“, която се споменава в известния Хрисовул на Цар Иван Шишман, дадена на Рилския манастир през 1378 г. Именно в близост до църквата започва еко маршрутът „Стобски пирамиди“. Началото е черен път, който се изкачва нагоре по склоновете и след по-малко от километър преминава в горска пътека, маркирана с червен цвят. Тук е разположено информационно табло с туристическа карта на целия регион и информация за други природни забележителности и исторически обекти в околноста.
Ето две от най-разказваните легенди:
Едно време в селото имало двама много влюбени млади. За тяхно нещастие майката на момичето не одобрявала своя бъдещ зет и не искала те да се съберат. Когато младите обявили решението си да се оженят, тя решила да не допуска това да се случи. Отишла в местността, в която се намират сега пирамидите, и проклела дъщеря си: по време на сватбата, когато дойде моментът булката да целуне свекъра и свекървата, всички сватбари да се вкаменят. Дошло време за сватбата и майката била единствената, която не отишла на нея. А когато дошъл моментът на целувката, проклятието се сбъднало и така се образували прочутите Стобски пирамиди.
Другата популярна легенда пак е свързана с любов и сватба. Тя разказва за сватбата на момиче от село Стоб и момче от съседно населено място, наречено Колибите. По онова време браковете били уредени и никой нямал правото да вижда булката преди самата сватба. Когато обаче сватбената процесия тръгнала от село Стоб, на мястото, на което в днешно време се намират пирамидите, силен вятър изненадал пътниците. Планинският смерч подхванал и отнесъл булото на бъдещата булка, разкривайки невероятната й красота. Запленен, кумът не се въздържал и понечил да целуне девойката. Възмущението от неговото греховно действие било толкова силно, че всички застинали и на секундата се превърнали в скали – Стобските пирамиди.