Беллария (Bellaria), Италия - Българският Слънчев бряг, да ама не. Част I

Беллария има една основна търговска улица, по която се издигат малки, симпатични дву- и триетажни хотели, частни семпли къщи, но и достолепни италиански вили. До улицата е и жп линията. Населението е почти 20 хиляди души. Първото, което бях чула за района на Римини е, че негов бг еквивалент е Слънчев бряг. Приликите за мен лично обаче се изчерпват само с две неща – и тук курортните градчета са сляти отдавна и трудно може да се разбере къде са границите на едното и откъде започва другото. Основна отличителна черна на Европа обаче и до днес са табелите, които все пак напомнят. Второто е усещането за милиони чадъри. Плажната ивица е безкрайно дълга и широка, а по нея се сменят само цветовете – жълти, сини, розови, кафSви… всички са абсолютно еднакви на вид и габарити. И мисля, че с това зачеркваме всички прилики с родното Черноморие и популярния Слънчев бряг. В Белария хотелите са на първа линия, но не за сметка на плажа и тяхната височина не достига повече от 4 етажа, редувайки се с малки семпли, но стилни вилички. Най-високият хотел беше на 6 етажа и беше в централната част на курорта. И през  пролетта, когато посетих градчето заради концертите, които бяха част от фестивала "Магия Италия", беше оживено, чистичко и много приятно местенце. А какво капучино пих в кафенето на площада ... нямам думи. 

Градът е разположен на малък хълм, на надморска височина от 200 м. Белария е един от най-добрите курорти на Адриатическата Ривиера в региона Емилия Романя и се намира в сърцето на Адриатическото крайбрежие на Италия, на тридесет години. на пет километра южно от Равена и четиринадесет километра северно от Римини. В ясни дни от Белария можете да видите кулите на планината Титано в Република Сан Марино, която е на около четиридесет километра.

През Втората световна война плажът на Белария е покрит с така наречените "драконови зъби", които германците монтират, за да предотвратят кацането на вражески самолети. "Когато войната свърши, започнахме да строим дървени бунгала и да ги поставяме между циментените блокове против кацане на самолети на плажа. Не бяхме обезсърчени", спомня си един от жителите на Белария. А през 80-те на миналия век идва ново препядствие - водата е пълна с огромно количество водорасли. "Обстановката на плажа беше ужасна, а също така миришеше отвратително, защото водораслите не потъваха. Дадохме всичко от себе си да ги почистим и за няколко седмици успяхме. Беше много, много трудна задача", разказва той. "Ние, местните хора, сме много големи късметлии, че имаме морето и плажа си, защото тези два елемента никога няма да изчезнат ако уважаваме природата и уважаваме правилата, и се отнасяме правилно към околната среда. Силно вярвам в това. Разбира се, ще има промяна, ала моят плаж ще оцелее", категоричен е Арналдо, от семейство Валентини. Всъщност, това е една от първите фамилии, които превръщат Белария в туристическо градче, още преди други населени места в региона да предприемат същото. "Къщите, в които живеехме, бяха напълно отдавани под наем на богатите хора. Наричахме ги лордовете. Казвахме: "Лордовете идват" и отивахме да спим в бунгалата наблизо. Това бе началото на отдаването на вили под наем за лятото в региона", разказва Арналдо.

През 1986 г. Белария – една от първите в Италия – придобива специална пешеходна зона, простираща се между двата главни градски площада Матеоти (Mattetotti) и Минцони (Minzoni).
Основната атракция на града е Сарацинската кула (Torre Saracena), построена през 1673 г. като част от отбранителната крепост на града. Именно тази кула се перчи на герба на Белария, където има и класически морски символи: котва и изгряващо слънце. В момента вътрешността на кулата е заета от Морския музей, който запознава посетителите с богатия подводен живот на Адриатическо море. Колекцията от мекотели и раковини се допълва от изложба на вкаменелости, събрани от всички морета и океани на света. Има и музей на остарелите банкноти. Сред многобройните имения на града се откроява Casa Rossa – къщата, в която е отседнал писателят Алфредо Панзини. Сега тук има и музей.