Утрехт - 100-годишна холандска поща, превърната в обществена библиотека, Холандия

Около 1400 г. на това място е бил построен манастир, посветен на Света Сесилия, за монахините от третия орден на Франциск от Асизи. След протестантската реформация, сградата става собственост на община Утрехт и продължава да съществува така до 1647 г. След това в сградата се помещава холандският монетен двор, до преместването му през 1911 г като Кралски холандски монетен двор на Leidseweg 90, Утрехт. След което се превръща в пощенска станция. В залата на бившата пощенска станция възпоменателна плоча напомня за този предшественик,както и за издаването на първата холандска пощенска марка тук на 27 декември, 1851. Това е дарение от Utrechtsche Philatelistenvereeniging (Обществото на филателистите в Утрехт) и е проектирано от холандския художник Maarten Pauw.
Сградата на Националния монетен двор на Neude е разрушена и през 1919-1924 г. тук е построена главната поща, проектирана от архитекта Джоузеф Кроуел младши. (1885–1962). През 70-те години сградата е реновирана под ръководството на холандския архитект Рене ван Раалте. През 2008 г. обявяват, че сградата ще се поеме от холандската телекомуникационна компания KPN. На 28 октомври 2011 г. Утрехтската поща затваря врати, като последната независима пощенска служба в Холандия. Няколко години бившата поща не е използвана по никакво предназначение. Докато от 2016 г. сградата е превърната в многофункционален културен център
От 2020 г. седалището на обществената библиотека в Утрехт се помещава в тази монументалната сграда. Този клон на общинската библиотека е трябвало да бъде отворен за обществеността на 13 март 2020 г., но поради пандемията от COVID-19 това се случва само на етапи, започващи от 11 май 2020 г.
Чрез преустройството на 100-годишна пощенска сграда, Neude Library в Утрехт носи на града вдъхновяващи нови пространства, в които да четете книги, да учите, да слушате музика, да пиете кафе или просто да си починете... но винаги с гледка навън. Проектното задание за Zecc Architecten и Rijnboutt било такова, че да се създаде връзка с града чрез разкриване и отваряне на съществуващата сграда към нейната околност.
Оригиналният дизайн на пощата от Джоузеф Кроуел (1885-1962) е повлиян от Амстердамската школа и се характеризира с богата орнаментика, която включва арт деко елементи и пет човешки фигури, представляващи различните континенти.
Националният паметник е най-известен със своята обществена приемна с грандиозен параболичен таван, остъклени жълти камъни и орнаменти.
През 2015 г. са разработени първите планове за придаване на новата обществена функция на сградата. Плановете включват обществена библиотека с градска учебна зала, бирария и аудитория. За да се включи цялата програма, трябвало да се добави към сградата, тази част където се е намирала бивша логистична зона. Ориентацията на основните пространства се отваря към оживената градска страна на Oudegracht.
Обществената зала остава основният център за събрания и ключова отправна точка за всички части на библиотеката. Оттук подовете и стаите се преплитат безпроблемно, предлагайки на хората неограничена възможност да изследват сградата. Сливането на стари с нови, последователности от ниски и високи пространства – в залата и стаите – създава пространство, което кани човек да изследва библиотеката и нейната околност. Дори „таванското помещение“ се характеризира със своята достъпност.
По отношение на по-фините детайли, на най-горното ниво, сега се разкриват оригиналните греди, като по този начин се връща оригиналният характер на таванското помещение. А отвън модерните остъклени керамични фасадни елементи от Royal Tichelaar са респектираща и дискретна интерпретация на историческата фасада.

Амстердам, Музеят на Ван Гог, Холандия

Не е лъжа да се каже, че Амстердам поддържа едни от най-добрите музеи с света. Един от тях спира дъха. Музеят на Ван Гог е един от многото и интригуващи музеи на Амстердам .
Музеят Ван Гог (Van Gogh Museum) в Амстердам е една от най-известните туристически атракции в Нидерландия. Той е посветен на живота и творчеството на Винсент ван Гог и разполага с най-голямата колекция от негови произведения в света. Намира се на площад Музеумплейн (Museumplein) и е открит 1973 г. Основната сграда е проектирана от архитект Гери Ритвелд, а крилото за временни изложби е дело на японския архитект Кишо Курокава.

Музеят съхранява над 200 картини, 500 рисунки и 700 писма на Ван Гог. Някои от най-известните произведения в колекцията включват:
“Слънчогледи” (1889) – една от най-известните версии на тази серия
“Спалнята в Арл” (1888) – емблематична картина, изобразяваща стаята му в Южна Франция
“Ядящите картофи” (1885) – ранно произведение с мрачна цветова палитра
“Автопортрети” – серия от автопортрети, показващи емоционалните състояния на художника
“Бадемов цвят” (1890) – картина, нарисувана като подарък за новородения му племенник

Освен постоянната експозиция, музеят организира временни изложби, посветени на Ван Гог, негови съвременници и влиянието му върху изкуството. Провеждат се също образователни програми, работилници и лекции.
Музеят разполага и с писма на Ван Гог до брат му Тео, които дават ценен поглед върху личния живот и борбите на художника.

Животът на Ван Гог е изпълнен със страст, борба и дълбока любов към изкуството. Роден в Холандия през 1853 г., Винсент Ван Гог е мечтател, който вижда света през уникален обектив. Пътуването му като художник започва, когато се премества в Белгия и започва да рисува хора от скромни среди.
До смъртта си през 1890 г., когато е само на 37 години, Ван Гог създава над 2100 творби. Не е продал нито една картина, докато е бил жив. Той е самоук художник и е започнал да рисува чак на 27 години.
За живота на Винсент знаем от 820-те писма, които той е написал на по-малкия си брат Тео, който го е подкрепял финансово и емоционално.
Винсент е бил много упорито дете, обичал е цветята и животните. Не е проявявал влечение към рисуването, но на 16 години е изпратен да работи в художествена галерия в Хага. През 1873 г. е повишен и заминава да работи в Лондон. След това заминава да работи за същата галерия, но в Париж. Ван Гог бил в търсене на подходяща професия. Обичал да рисува и често изпращал рисунките си в писмата до брат си Тео. Бил учител в Лондон, проповедник.
Но това не било неговото призвание. Най-накрая на 27 години, Винсент започнал да взима уроци по рисуване. Антон Мауве, от училището в Хага, бил сред първите учители по рисуване и вдъхновители на Ван Гог. Но по същото време Ван Гог се запознава с проститутката Сиен, която е бременна и има и още едно малко дете, прибира я в дома си и се грижи за нея, а тя му позира. Това не се одобрява от семейството му и брат му Тео спира да му помага финансово. Винсент е принуден да напусне Сиен и да се прибере при семейството си в Нидерландия.
Това е период на много тъмни и тъжни рисунки изобразяващи бедни и отрудени селяни. Тогава създава известната си картина “The Potato Eaters” – “Ядящите картофи”. Баща му умира и Ван Гог заминава за Антверпен през 1885 г. Там се запалва по японското изкуство. Записва се в Кралската академия по изящни изкуства в Антверпен, но не е особено впечатлен от обучението
През февруари, 1886 г., Винсент заминава за Париж. Там настъпват сериозни промени в стила на рисуване на Ван Гог. Брат му Тео работи там като управител на художествена галерия Монтмарт, която била център на импресионистите. Винсент се премества в малкия апартамент на Тео и отново започва уроци по рисуване. Създава хубави отношения и с други художници, с които обменя опит.
Ван Гог започва да рисува цветя във вази поради липсата на пари за модели, но и вдъхновен от провансалския художник Адолф Монтичели. Цветовете на картините му стават по-ярки. Той излага картините си в едно парижко кафене, собственост на тогавашната му любовница Агостина Сегатори, но без успех.
По това време започва импресионистичното течение и Винсент е привлечен от творбите на Дега и Моне. Ван Гог започва да твори заедно с Емиле Бернард и се запознава с Пол Синак, който повлиява на Винсент със своя ярък рисунък с точки. По това време Ван Гог рисува и портрети. Но неприветливото време на Париж изпраща Винсент в южните части на Франция. Той оставя като подарък своя собствен портрет на брат си Тео.
Настанява се в малкото градче Арл, където разполага със собствено голямо пространство за творене. Там рисува и своята спалня през 1888 г. Започва да рисува заобикалящата го природа и прави много красиви пейзажи.
Ван Гог започва да рисува на газова лампа, за да предъздаде живота през нощта и създава много картини като “Night Cafe” – “Нощно кафене”, “Cafe Terrace at Night” – “Кафе-тераса през нощта”, “Starry Night Over the Rhone” – “Звездна нощ над река Рона”.
Писмата на Винсент Ван Гог дават значителен поглед върху личния му живот, както и неговата кариера като художник. Повечето от тези писма са писани до брат му Тео, с когото той споделя близки отношения. Писмата разкриват мислите на Ван Гог за изкуството, живота и емоционалните му борби.
В тези писма Винсент Ван Гог обсъжда много подробно творческия си процес. Той често обяснява използването на цветовете, композицията и развиващата се техника. В кореспонденцията му се подчертава и влиянието на други художници върху творчеството му, като Рембранд и Миле.
Писмата разкриват и продължаващата борба на Ван Гог с психичното заболяване. Той често изразява чувства на самота, разочарование и отчаяние. Въпреки тези предизвикателства Ван Гог остава дълбоко отдаден на изкуството си, като често обсъжда решимостта си да се усъвършенства.
„Жълтата къща“ е забележителна в живота и творчеството на Винсент. Тя е и мечта за Винсент. Разположена в Арл, Франция, Винсент наема тази къща с надеждата да създаде общност от художници, където той и приятелите му да живеят и работят заедно.
През 1888 г. Ван Гог рисува „Жълтата къща“. На тази картина е изобразена яркожълта сграда със зелени капаци и червен покрив. Тя е красиво представяне на визията му за идеална артистична общност.
За съжаление мечтата на Винсент не се сбъдва, както той се е надявал. Само един художник, Пол Гоген, се присъединява към него в „Жълтата къща“. Времето, прекарано заедно, е изпълнено с творческа енергия, но и с напрежение и разногласия.
В своята жълта къща в Арл, Ван Гог иска да създаде място за художници, в което да кани приятели. Първият художник, който Винсент кани е Пол Гоген. Вдъхновен от идването на Гоген, Ван Гог създава четири картини на слънчогледи за една седмица и украсява стените в спалнята на Гоген с тях.
Гоген бил шокиран от хаоса, който заварва в дома на Ван Гог. Той се захваща с финансите и готвенето, а Винсент пазарува. Тяхното съжителство било много ползотворно и двамата творяли активно. Ван Гог създава картината с двата празни стола и започва да рисува по памет. По това време Ван Гог създава и два портрета на Джоузеф Роулин, с който обича да си прави компания в кръчмата и на жена му Августин Роулин. През декември 1888 г. Пол Гоген рисува как Ван Гог създава картината си “The sunflowers” – Слънчогледите”.
Но една пиянска свада слага началото на края на добрите отношения между Ван Гог и Гоген. Винсент хвърля празна чаша по главата на Гоген, но той успява да се предпази. През същия месец Тео се сгодява и Винсент се страхува, че финансовата помощ на брат му ще спре. През нощта умопомрачения Ван Гог заплашва Гоген с нож преди да отреже собственото си ухо. Художникът прекарва две седмици в болница, през които Гоген окончателно го напуска. След прибирането си обратно в къщи, Ван Гог създава авто-портрета си с превързано ухо.
Независимо от лошото стечение на обстоятелствата, започна един удивителен и производителен период в живота на Ван Гог. Но за съжаление следват отново тежки моменти – халюцинации, параноя, агресия и Винсент отново попада в болницата, после в психиатрична клиника, където създава и едни от последните си, знакови творби “Starry Night” – “Звездна нощ”, “A Wheat field, with Cypresses” – “Житно поле с кипариси”, “А landscape with olive trees” – “Пейзаж с маслинови дървета”, “Irises” – “Ириси”. Винсент създавал по 1 картина на всеки 2 дни. Но състоянието му продължавало да се влошава, един ден Ван Гог се опитал да се отрови като изпие боите си.
Ван Гог слага край на живота си като се застрелва в стомаха на 27 юли, 1890 г. и умира в ръцете на брат си Тео. Той остава огромен отпечатък върху живота и творчеството на много художници и таланти по негово време. Винсент Ван Гог и неговите творби са вдъхновение за милиони хора в цял свят и след смъртта му!
Изкуството на Ван Гог е известно със своите смели цветове, емоционална наситеност и драматична красота. Той използва изкуството, за да изрази чувствата и мислите си за живота, любовта, природата и човечеството. Всяка картина разказва история за житейския му опит и за борбата му с психичното здраве.

Колекциите на музея са разделени на пет периода: Холандия, Париж, Арл, Сен Реми и Овер-сюр-Оаз. Всеки период отразява различен етап от живота и творческото развитие на Ван Гог. Можете да проследите пътя на Ван Гог като художник – от ранните му скици в Нидерландия до ярките му шедьоври във Франция.

Ван Гог създава над 43 автопортрета в периода от 1886 до 1889 г. Тези картини му дават възможност да експериментира със стилове, цветове и емоционални изражения. Липсата на средства и модели принуждава Ван Гог да използва себе си като обект на изследване. Автопортретите отразяват неговото душевно състояние и вътрешни борби. Например, в автопортрет след отрязването на ухото той показва както физическата, така и емоционалната си болка, подчертавайки уязвимостта си чрез студени тонове и сериозно изражение.

„Селяни, ядящи картофи“ 1885 година

През 1885 гоина Винсент завършва първата си, призната за шедьовър творба. Това е картината „Селяни, ядящи картофи“. Платното е от т.нар. „холандски период“ от творчеството му, характерен с тъмните цветове на палитрата. Период, в който художникът често пресъздава живота на бедните. Картината е нарисувана през април, в къщата на родителите на художника в Нюнен.

Един малко известен факт за Ван Гог е, че той е бил обсебен от японското изкуство и силно повлиян от дърворезбите и щампите укийо-е. Вдъхновението зад творбата може ясно да се проследи назад до този японски стил на изкуство, като произведението от 1887 г. „Japonaiserie: Цъфтящо сливово дърво (по Хирошиге)“ то е както почит към японския художник Хирошиге, така и предвестник на собствения шедьовър на Ван Гог.

"Спалнята от Арл"  1888

Бягайки далеч от неразбиращите творчеството му парижки художници и критици, художникът наема ателие в Арл, Южна Франция, което нарича „Жълта къща“ заради цвета, с който е боядисана фасадата. Липсват му пари за мебели затова месеци наред помещенията остават празни. Бедният интериор вдъхновява художника да нарисува шедьовъра “Спалня в Арл“. Заради влагата в къщата боите на картината скоро започват да се ронят. За да намали въздействието на морската влага, художникът бил принуден да я покрива с вестници. Така на нея се появило и печатарско мастило. Картината има три варианта – единият се пази в Музея на Ван Гог в Амстердам, вторият е в Института на изкуствата в Чикаго, а третият може да се види в Музея Орсе в Париж.

Марина Les Saintes Maries de la Mer

Това е произведение, което в момента се намира в Музея на Ван Гог, Амстердам, Холандия. И има следните размери 40 см х 50 см. Тя е завършена от художника през юни 1888 г. Това е една от тези, които той прави във френския град Les Saintes-Maries-de-la-Mer, 

много близо до Средиземно море.

Художникът пише писмо до брат си Тео, в което казва, че иска да посети Средиземно море, за да го опознае и да създаде произведение на изкуството. Той взел три платна, за да създаде тази картина, за която казал, че е морски пейзаж на открито, където се е опитал да улови цвета на морето, поради което е едно от онези, на които той успява да му придаде променящ се цвят.

„Слънчогледи“ 1888 година

Ван Гог се смята за ненадминат майстор на натюрморта. Доказателство затова е поредицата му от пет картини, изобразяващи слънчогледи. Серията датира от 1888 година, когато Ван Гог напуска Париж, за да рисува под яркото слънце на Южна Франция, канейки Пол Гоген да се присъедини към него. В очакване колегата да пристигне, Винсент започва да рисува натюрморта, с който да украси стаята на своя приятел. „Слънчогледите“ са били създадени в знак на гостоприемство, но също и за да засвидетелстват уважението, което Ван Гог изпитва към своя артистичен наставник. Двамата работят заедно през есента на 1888 година, но както е известно, съвместната им работа завършва с отрязано ухо и прием в заведение за душевно болни.

„Автопортрет с превързано ухо“ 1889 година

Винсент ван Гог е известен с увлечението си към автопортретите. Нарисувал се е върху цели 30 платна. Историята на „Автопортрет с превързано ухо“ е сред най-интересните. През октомври 1888 година към живеещия във Франция по това време Ван Гог се присъединява френския художник Пол Гоген. Взаимоотношенията между двамата обаче са доста обтегнати и след свада с Гоген, Винсент изрязва половината от лявото си ухо – физическо доказателство за неговото крехко психическото здраве. По-късно художникът рисува и картината, която се счита за един от най-известните автопортрети на твореца.

Ваза с гладиоли и астра

Картина, направена през 1886 г., по това време е една от картините на Ван Гог, посветени на натюрморта. В писмо, което пише до свой приятел, художникът му казва, че няма пари, за да може да плаща на модели, които да позират в творбите му, поради което решава да рисува природата.

С тях му е дадена възможност да експериментира с нова техника, известна като стил постимпресионизъм. Ето защо художникът използва светлинни техники и лъчезарни цветове в работата, за да привлече вниманието на зрителя. 

шкафа във който са се пазели писмата между Ван Гог и брат му Тео

В началото на 1890 година Винсент ван Гог научава 

радостната вест, че е станал чичо.

 Брат му Тео дори кръщава сина си на художника. 

Като подарък за племенника си, художникът започва 

да рисува една от най-известните си 

творби „Цъфнали бадеми“, търсейки символизма на 

цветовете в клонките на бадема като ново 

начало за бебето Винсент, 

племенникът, който създава музеят.

Сеячът, 1888

Темата за сеяча се повтаря в творчеството на Ван Гог, може би поради неговата чувствителност към селския живот, може би поради неговата християнска чувствителност (напомняща притчата за сеяча). Въпреки че намерението му не ни е ясно, истината е, че в тази картина Ван Гог отново е вдъхновен, от една страна, от френския художник Милет; от друга страна, в японското изкуство, особено по отношение на растителността.

В рамките на платното се откроява обработката на слънчевия диск, при която мазките са концентрични, единствената линия на художника. Ван Гог рисува сцената по памет под мотивацията, получена от тогавашния му приятел Гоген.

Ирисите - любопитното за тази картина е 

че толкова много боя е нанесена, 

че се е наложило да съхне повече от месец.

Други художници повлияли на творчеството на Ван Гог - съмишленици на художника като Тулуз Лотрек, Гоген, Дега, Моне и др.